Сляпост

Някакъв човек като станал на 60 и близките му казали, че ще му съобщят нещо важно. “Че ще умра сигурно, но това го знам и без вас”, казал той.
“Не би било зле, но не е това, отговорили те - друго е. Искаме да ти съобщим, че при раждането ти ослепя и досега си напълно сляп. Като Стиви Уондър си, но не пееш толкова често”.
- Глупости, аз ходя по улиците, женен съм, имам деца, имам си приятели, ходя и на работа - парирал той
- От нещата, които спомена, е вярно единствено първото - да, ходиш самостоятелно, защото от малък те обучиха да не използваш бастунчето и да се ориентираш перфектно по звук, мирис и допир, но останалото, което изброи не е вярно - то е изключително вътре в мозъка ти.
- Халюцинации ли? - попитал той
- Не, по-скоро богато въображение - казали те.
- Но аз карам и кола! - възкликнал той - и това ли си въобразявам?
- Тука вече ни хвана - казали те - наистина караш и ние всеки път се чудим как не блъсна някого досега.

фото: Корнел Капа

Апории

1. Прочетох интересен съвет как да постигнем светлинна скорост в домашни условия, напомни ми Зеноновите апории. Ето как: взимаме една отворена ножица и бързо я затваряме. Скоростта на затварянето в горната част на остриетата е най-малка, а колкото сме по-близо до винта, толкова по голяма става. Ако я измерим безкрайно близо до винта, скоростта ще е безкрайно голяма, т.е. 300 000 км/ч. (но не повече). От друга страна, ако следваме зеноновата логика (напр. Ахил и к-ката или стрелата на Херакъл) - ние никога няма да можем да затворим ножицата, което ме натъжава, естествено
2. Друга тъжна случка. В подлеза минах край тъмна витрина на магазин за дрехи - беше затворен, защото е неделя. Вгледах се в манекенките вътре и внезапно забелязах, че една от тях леко помръдна, и разбрах, че това е жива жена гримирана и облечена като манекенка. Стана ми неудобно да я гледам повече и отминах. Защо го правят? Дали ще я освободят в понеделник сутринта или изобщо някога?

Японска реклама

 Рекламират някакви вкусни неща, но тъй като текстът е махнат, всеки сам.

Фр. 9

1. Понякога като ми се появят неприятни мисли, започвам да ходя под лек наклон, естествено наляво. Друг път - когато имам леки мисли, се накланям надясно. Има разбира се и един тънък конец, който минава централно /сагитално/ и който ме задържа в средата
2. Откривам два вида хора: едните се лутат мъчително в рефлексиите си, а другите пребивават в нормалното митологично съзнание, където се опитват да управляват личните си магии чрез рисунки по кожата, безглутенов свят, алкохолни експерименти и др., но и те се измъчват доста
3. На един човек му се наложило временно да се грижи за Райската градина, защото на ангела-градинар внезапно му изникнал ангажимент. И този човек после се оплаквал в интервю: “Да поддържаш Градината изобщо не е толкова трудно. Неприятното е, че трябваше едновременно да се грижа и за Адската градина (за което те премълчаха). Наричаха я “Фабрика за сбъднати мечти” и твърдяха, че това било някак свързано със световната хармония"

* ил.: Фернандо Ботеро

Размисли на дакел

Е добре, най-после получих малко свинско от консерва, вместо отвратителните барабонки "със специално селектирани и балансирани съставки за малки кучета". Сега ще се чувстват адски горди, ще се държат като императори и ще ми измислят идиотски имена - "Донерветер", "Доминатрикс", "Домкрат", "Санто Доминго" (и даже особено обидното "Лайномет") вместо както съм по паспорт - Доминик. Пак ще чувам господарското: "Млъкни, стига ла на вратата!". Те така и не разбраха, че стълбите - един от малкото немаркирани от мен обекти си остават особено опасен район и често там се случват ужасни нарушения, за които те и не подозират. Както би казал Виан: “нарушават се акустическите правила на общината”. Но те не са толкова начетени, а и не са особено умни.

* ил.: Ришард Кажа, полски художник

Майлс Дейвис като художник

                                         

Фрагменти 8

1. Има филми, дето като излезеш от салона и погледнеш наоколо - виждаш, че филмът продължава и навън. По същия начин се разминават с теб, по същия начин звучат глухите интонации на минувачите, улиците - и те филмово осветени. Веднъж даже ми се стори, че чувам репетиращ оркестър на площада. И съм почти сигурен, че качественият филм започва да режисира ситуацията около себе си, поне за известно време, докато пошлата функционалност на битието върне всичко на мястото му

2. Колко е различно: ако направиш на непозната жена съвсем прост комплимент през деня, примерно: “Каква красива чанта имате, винаги съм си мечтал за такава” със сигурност ще и стане приятно. Но ако и кажеш същото нещо по тъмно, ще се уплаши и ще го приеме като сексуална заплаха. Особено ако си облякъл красивия си бежов шлифер.