сряда, 23 май 2018 г.

Китара, добро, чичо Том, Витгенщайн

1. Не всички знаят, но китарата (и електрическата също) е направена от дърво и се влияе от сезоните, така както и всяко дърво - зиме заспива, свива се, звукът и става тих, глух, сгушен в себе си. После идва пролет - дървото се събужда, звукът става бравурен, сочен, с фиоритури (италианците знаят - fiore - разцъфвам). В края на лятото и есенес, звукът и става особено плътен (от думичката "плът"), тежък, сладък, после постепенно изтънява към стъклен като chapel през прашен прозорец, пясъчен и отново зимен.
2. Когато правиш добро в една по-късна възраст, в която вече скептицизмът не е поза, а ти е верую, можеш да прегърнеш следното по-радикално поведение: правиш доброто и веднага се хвърляш в морето, даже преди доброто да е полетяло натам. И защо? Три неща: обезопасен си, не ставаш свидетел на едно дразнещо обезценяване и не те обвиняват, че ти си го хвърлил в морето (доброто, юзъра). Не са малко три профита
3. Не мога да кажа, че съм израснал с "Чичо Томовата колиба" на Хариет Бичер-Стоу, но покрай Том Сойер и Хък Фин, доста я почитках навремето. Сега научих за хипотеза, че "Колибата" възможно е провокирала Гражданската война в Щатите. Южняците мразели писателката, пращали и множество писма със закани да я ликвидират, смятали, че е аморално да се пишат такива лъжи за робите, които били като деца и без ръководство от благороден бял господар, нямало да оцелеят. Възникнал даже цял литературен жанр "Анти-Том". Не съм им чел нищо.
4. И след като срещнеш своя пациентка на улицата, и тя подробно те осведоми за цикъла си видян хронологично, и как да не се почувстваш специален? И други знаци, но за цикъла особено. А така искам за Витгенщайн да ми сподели нещо, но не - за мензиса. Бих предположил, че това е нейният Витгенщайн наобратно: "За което не може да се мълчи, трябва да се говори"

* на сн.: Мечка търпи фиаско в зимния си сън, ез. Керкини, януари 2018

петък, 18 май 2018 г.

Цитатник на хунвейбина

1. От Паси, "Смешното":
Казали на император Август, че в Рим отвреме-навреме се появява младеж, който удивително много прилича на него. Август се срещнал с човека и шегувайки се, го попитал дали майка му някога е идвала в Рим. Младежът разбрал намека и казал, че майка му никога не е била в Рим, но баща му идвал често.
2. От Уайт и Епстън "Narrative means to therapeutic ends":
"Някои отношения се строят не където има нужда, а където има място".
3. Не помня откъде:
"Ако нещо в думите му се окажеше истина, това не е защото спираше да лъже, а защото лъжеше за друго"
4. Илф без Петров, дневник:
"Всички талантливи хора пишат разнообразно, всички бездарни - пишат еднакво, даже с един и същи почерк".
5. Не помня откъде: "Той усети един приятен гъдел в стомаха, сякаш беше погълнал Червената шапчица, но без бабата"
6. У, К. Фийлдс: "Някои неща са по-добри от секса, някои са по-лоши, но нищо не е съвсем като него"
7. От прокълнат поет:
На ескалатора Вилина
видя лайно. Голямо, гадно.
Със нея бавно се размина,
направи се на непознато.

* сн.: Lori Vrba


сряда, 16 май 2018 г.

Киркегорови дни

1. Киркегор не ми е хич лесен, този дофройдов психологизъм в комбинация с яка религиозност ми идва в повече. Обаче, в "Или - или" задава интересна дихотомия за двата вида начин на живот, от които човек трябвало да избере, ако искал да остане човек - естетически и етически. Признавам, това винаги ме е вълнувало. Според К., тези, които избират естетическия, живеят за свое удоволствие. Хубавото е, че в стремежа към постигането му, те неволно допринасяли и за благото на другите. Иначе - това не било много добър път - такъв човек не е способен да контролира съществуването си, живее с мига, мотивите му са хедонистични. Животът му е противоречив, пълен с нестабилност и неувереност, напомня "експеримент", доколкото удоволствието може да спре да е такова, в зависимост от това, как го възприемаш. Естетът е пасивен, ориентиран към външното и изпитва недостатък на свобода, зависим е от обстоятелствата, разчита на случайността, а не на необходимостта. Ако такъв човек започне да мисли за съществуването си, той бързо разбира, че не му достига смисъл, след което може да изпадне в отчаяние. Интересно, че според К. отчаянието може да се превърне в смисъл на живота и човек да реши, че това е единственото достоверно нещо на този свят, но това ще е само "очарователният фатализъм на самоизмамата". От друга страна, естетическият стил на живот може да бъде преход към етическия.
2. Говорейки за етическия човек, К. обещава хубави неща - той се изгражда чрез своите избори, съзиданието става цел на живота му. Ако "естетът" просто се приема такъв, какъвто е, "етикът" се стреми към самопознание и търси промяна в съответствие със съзнателните си избори. Той се стреми да стане "идеален".
3. Така както е, не ми се връзва добре - защо да не мога едновременно да съм и едното и другото, в различни пропорции (примерно - сутрин повече етичен, вечер - чист естет)? Можеш, казва К., от синтеза на двете (нали Хегелианец) се появява третият светоглед - религиозния. Киркегор на датски означава "църковен двор", хубава фамилия, говореща
4. А много ми е интересно, кой съм аз, че да споря с Киркегор? От друга страна, той не е имал такъв мощен съпорт като тъпотронните соц. мрежи (Фейсбук), а аз имам.

* на сн.: Регине Олсен - годеница на Киркегор, два дни след годежа им, Киркегор върнал пръстена и избягал в Берлин. Там стоял година време.

Мишени

1. Като водих един семинар за бърнаута и успях почти през цялото време да ги съблазнявам, говорейки им за душата, вместо за "неефективни модели на поведение" (сякаш някой ще те чака да си избереш "ефективен", хаха). Като се има предвид, че бяха красиви и млади, а в тази възраст, знаем, не ти се слуша много за душата. И изобщо, да обучаваш със схеми в днешно време, е като да учиш хората да стигнат до Луната изкачвайки високи дървета по специален начин. Не. Пуска им се облак с тези и нека всеки си изтегли от него каквото му/и хареса. ОК, има неща дето не стават с облак, знам би
2. Като каже някой "имам врагове, имам недоброжелатели, говорят зад гърба ми",  какво ми казва? Абе, janum, 21 век сме, какви врагове, какви гърбове, ти римски император ли си, какво?
3. От Швейк:
"Не мога да си представя - каза Швейк - да осъдят невинен на десет години. Наистина, веднъж един невинен го осъдиха на пет години - това съм чувал, но на десет - това е вече твърде много".

* сн.: Astier de Villatte

понеделник, 7 май 2018 г.

Приложна психосоматика - банализми

1. Проблемът на психосоматичното е в тази сравнително внезапна смяна на метафорите и съответно, на езика, с който те биват описвани. Частта "психо" в настоящата му трактовка изпълва съвсем друг - немедицински модел, в сравнение с частта "сома". Доказателствата са много прости и достъпни - послушайте диалог, в който психиатър обяснява на интернист за психичните проблеми на пациента му и ще разберете. Това обяснение, при което психиатърът коварно повежда терапевта към "отсъствие на дело", (квинтесенцията на лудостта според Фуко и аз приемам тази теза), довежда последния до furor therapeuticus (терапевтичен бяс), крайната му форма, както знаем е желанието да се излекуват всички хора на света (започвайки с болните, все пак и чак след това се минава към "здравите")
2. Очевидно е, че приемайки такава теза, релевантният подход към болния би бил изчакването или на лекарски жаргон - "динамичното наблюдение". 
В континуума от максимално неинвазивни (напр. интернист) към максимално инвазивни медицински специалности (например хирург), това стоп-действие, наложено от психиатъра усилва (отляво-надясно) изнервящо-тревожното чувство на неразбиране и неприемане и често предизвиква съмнения в компетентността на последния. Наистина, хората идват на лекар за да поискат намеса и ако може, не с думи, а с нещо магическо (таблетката) или нарушаващо целостта на тялото им - инжекция, "система", etc. Думите са много по-опасни, защото биха могли да нарушат целостта на психичното и пациентът интуитивно усеща риска, затова изпъчва телесното и си глътва психичното
3. Разбира се, формално всеки от двамата спецове знае, че в описанието, което пациентът дава на симптомите си, винаги става дума за съотношения между проявите на психичното и соматичното и че в различни моменти тези съотношения са различни.
4. Една сериозна спънка е, липсата или страха от самонаблюдение и рефлексия в процеса на диагностицирането. С прости думи, това означава лекарят да си зададе въпроса: "защо в момента аз съм склонен да диагностицирам именно тази група заболявания, а не друга". Разбира се, при психиатрите работи същия процес - това се вижда от наблюдението, че едни психиатри диагностицират по-често депресии, други - панически и дисоциативни разстройства, трети афективни и т.н.
5. Един от проблемите на психосоматичния подход е как интернистът да включи в оценката си и психичния сегмент, без да трябва да става психиатър, същото важи и за психиатъра. Вероятно това е свързано с желанието и ресурса да поемеш риска да напипаш и проговориш на онзи метаезик, който няма да ти генерира страх от некомпетентност в диалога или още по-неприятно - да не се открои внезапно, че и Богът - лекар има подобен на пациента си проблем.

събота, 5 май 2018 г.

Интуиции

1. В градинката на Графа, докато чаках да стане време за една среща, изпих някво късо кафе от капсула, след което се почувствах като в оня момент от "All that jazz", дето героят ходи и пее: "Бай-бай лав, хелоу лоулинес, ай тинг аим гона край". А в Рим, след късото кафе се чувстваш като "Ай кант стоп лъъъвин ю" на Рей Чарлс. Това е разликата. 
2. Всеки знае, че като си купиш нов уред в замяна на остарелия, старчокът поработва още закратко и се разваля тотално. Учените предполагат, че се касае за "електронна ревност" (Invidia electronica, лат.) - унищожително и унизително чувство, когато несъмнено надарените с душа уреди, демонстративно умират от безисходица. Някои психолози приемат, че човек усеща интуитивно кога уредът ще се развали и своевременно изтичва за нов. Предполагаме, казват те, че фините предсмъртни промени в електрониката резонират в мозъка (серотониново-калцитонинова тревожност) и човек си купува нещо, за да се успокои, като в статистически значим процент от случаите, си купува подобен уред и значително по-рядко - мотор Харли-Дейвидсън с кош, примерно.
3. Четох някъде за филма "Отнесени от вихъра", според автора, любимата реплика на зрителите била: "Ще помисля за това утре". На второ място слагали фразата на Бътлър: "Frankly, my dear, I don't give a damn" (нещо като "Честно казано, скъпа, пет пари не давам"). Това обаче, звучало твърде грубо и филмът бил глобен с 5000 долара. Кой ги е глобил - някакъв американски СЕМ сигурно, може би American Council for Electronic Media - ACEM.

* на сн.: реклама на верига книжарници

събота, 28 април 2018 г.

Звездно небе над мен и мравояд вътре в мен

1. Колко е хубаво - само лекичко отпускаш моралните юзди и светът се изпълва с нови и неочаквани чудеса. Бразилският фотограф Марко Кабрал печели първа награда в престижния  "Wildlife Photographer of the Year 2017" със снимка на мравояд похапващ фосфоресциращи мравки (светещи ларви - какви ли чудеса няма в Африка). После се разбира, че мравоядът е препариран, стои за красота на входа на националния парк и Марко го е взел за малко да си направи кадъра и после пак го е върнал на мястото му, защото охраната е строга и не обича такива местения. 
2. Ама и така ли може, пипъл? Да, ето - вече може! Ходиш си, лъготиш всички по пътя, с някаква цел или с идеална цел, просто така, заради самото изкуство, със страх, че ще те хванат, без страх, че ще те хванат, самоутешаваш се, че си участник в някаква тотална игра с криви правила, понапръскаш се с нежния шанел на терминологията - практикувам posttrue, брo и ето те - спокоен, доволен, яхнал глория мунди и тъгъдък-тъгъдък.
3. И тежко, с тъмна страст: "Ако няма Бог, всичко е позволено" приписват на Иван Карамазов, но в романа той никъде не казва такова нещо. Е, специалистите отдавна знаят - това е фраза на бразилския пич Марко Кабрал. Или както аз предпочитам да му викам - Марчони Кабралчони


След
    Преди