събота, 22 юли 2017 г.

Науката, Санчо

1. Не мога да си спомня от кого е, но някъде прочетох, че науката била за богатите, за бедните имало магия, гадатели, вибрации, етц. Не съм съгласен - не съм богат, но ползвам разни научни неща винаги, когато имам време.
2. Тези дни, пренебрегвайки правилата на менталната хигиена, погледах малко ТВ. Професор от БАН говореше за срещи с извънземни, Зона 51 и проч., като постепенно /сбъдвайки най-лошите ми очаквания/ построи сравнително стройна конспирологична версия за тези матинета. Разбра се, че тия хора /извънземните/ основно са се срещали с американски президенти и практически никога с руски, български, румънски и др. Бързо се отдалечих от електронната Пандора, но не достатъчно бързо, защото чух водещия да казва: "...сещам се за един фантастичен роман, "Сталкер", на Лем, ако не се лъжа, в който..." и т.н.
3. Отде да знам, възможно е тия, които гледат това да им е все едно кой е Лем, кой е Братястругацки, кой е Тарковски. Но пак предаване за бедните са направили, баси.

* на сн.: Науката /на Уилям Хелбърн/

сряда, 12 юли 2017 г.

Фрагменти 07.17

1. Да можеше хората да са безсмъртни. Но по следната схема - безсмъртни да са всички мои близки, после всички добри хора и накрая, без изобщо да е сигурно, може би просто като приятен бонус - аз. Не, обърках се - в обратен ред, за да знам дали е станало.
2. По шосетата около Трън, мога да проследя сложната за неспециалист схема на родната икономика - откъм Сърбия идат автовози накачулени със стари коли - гледат ме с фарчетата си като печални, поробени калинки - това е вносът ни, а из района курсират бодри, стари руски камиони с трупи: здравствуйте таваришч, мы снова здесь! - това е износът ни. Мисля, че се развиваме в добра посока - в края на краищата, свлачищата развеселяват ландшафта.
3. Сашо или за възпитанието. За естетиката на Сашо /5 г./ вече не се тревожа, момчето показва един добре балансиран вкус - от видеото предпочита Мистър Бийн, а от аудиото - Ричард Бона. Също така, успях да науча Делян /2 г./ да се представя като Сашо, а вече по собствена инициатива, той започна да твърди, че е на 13. Нека свикват, както знаем: "Животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея”.
4. Е, остана само Сашо /5г./ да се съгласи да носи сандалите си без чорапи и готово.

* фото: Кристина Родеро

понеделник, 10 юли 2017 г.

Курц

1. Едно леко /и поради това противно/, фоново главоболие започна още докато спях. Отмъстителен съм и вместо да стана да мушна два седалгина, продължих в полусън. Пусна ми се нелеп сън, в който ловя врабци с капан, за да ги изтезавам и евентуално убия, след това. Станах, механично изядох един варен картоф /защо?/, изпих едно кафе и тръгнах накъм работа. Малко преди това си помислих: "защо да търпя болка, не съм длъжен" и все пак се медикаментосах с гореспоменатото.
2. Покрай НДК видях опушения кран и разбрах - пак сме нагазили в царството на магичното - класика - детето се удря във вратата и отива да я бие, повтаряйки: "Лоша врата!"
3. Междувременно, седалгинът подейства, минах през няколкото до болка познати фази и стигнах до леката еуфория накрая /кодеинът/. Вече в комфорт, поровичках из нета и попаднах на цитат от "Апокалипсис сега". Курц: "Ужасът. Той има лице... И ти трябва да се сприятелиш с него. Ужасът и моралния терор - това са твоите приятели. А ако не го направиш - тогава те са твоите страшни врагове".
4. Искам като Курц - някъде в джунглата на чист въздух и племето да ме слуша. Сигурен съм, че ще мога да им избера по-интересна игра

* на сн.: Брандо в кадър от филма

четвъртък, 29 юни 2017 г.

Родопите - 12 сн.

1. Сгушено е наистина

2. Комета минава над окосеното
3. В планината снимаш или отдолу-нагоре или отгоре-надолу. Тук е второто

4. Родопски плаж

5. Джамирокуай

6. Родопска детска площадка



7. Спокойни птици

8.

9.

10.

11. Макова стена

12. Река Девинска
крайксус

петък, 23 юни 2017 г.

Errata

1. Трагедията според мен, се случи, когато интернетът стана автономен, появиха се безплатните инстант-месинджъри, после и соц. мрежи, и огромни маси народ спряха да са вербални и станаха писмовни. Те и преди са пишели колкото да не заспят, по някакви свои правила, но сега вече народната граматика излезе на светло и се показа в целия си левантински ръст, гламур и бютифъл, нареждайки се до народната онкология, народната футурология и народната конспирология.
2. А пък им се пише, мамсиджейс, имат много да казват на себеподобните си и то веднага, нито секунда по-късно, важно е, уникално, също така е.
3. И се започнаха ония режещи мозъка "от зад", "на пред", "впредвид", "закупих си кашкавал", "от тогава на татък", етц. Отвреме-навреме във ФБ виждам плахи опити за джентрификация - "всеки, който ми напише "от пред" или сгреши пълен член ще го изтрия от приятелите си", /т.е. нещо като "Хвърляйте телата! - някой се изкряска"/, но това е несериозно. По-лесно и безопасно е да се бориш с латинското изнасилване на свещената кирилица /най-старата в света, мумията и - открита при разкопки в Созопол/.
4. Но от друга страна, психиатрите отдавна съветват: грижете се за невежеството си, то щади мозъка.

* на сн.: прешлени на праисторическо, Бобошево

сряда, 21 юни 2017 г.

Щолен

Колко красиво нещо е столът, а?
Ето малко гръцки щолен /стол, горнонем./ от колекционибуса /колекция, вулгата, sermo vulgaris, c. accusativus/ ми.
 1.

2.

3. За немски туристи

 4. Скелетонът

 5. Фенерът

6. Какво толкова гледат, но шу, да е към морето

7. Не е стол, но можеш да си седнеш с бира под смокинга

8. Не е стол, но можеш да седнеш и да създадеш турбулентност с крака

крайкус

четвъртък, 15 юни 2017 г.

Инкубаторът

1. Не чета редовно мъжките списания и ето, че пропускам важни неща. Насочиха ме към интересен текст в GQ  за спецификите на оксфордското образование, ето:
"... веднага отхвърляме аспирантите - те не принадлежат към оксфордския микрокосмос. Животът на аспиранта в Оксфорд слабо се различава от живота на събратята му по света и се състои от самота, мастурбиране и сизифов труд върху болезнено специфична тема, чийто плодове ще прочетат по диагонал преподавател и половина, след пет години. Основната маса оксфордски аспиранти са чужденци, натикани в резерват и плътно друсащи се с антидепресанти. В кафетата, те се скупчват в унили, лошо облечени групички и се хранят отделно... студент, желаещ след бакалавриат да продължи да учи, се възприема като фрик. Някой би попитал защо, нали именно аспирантите, а не студентите са авангардът на научното общество? Въпреки безспорните научни заслуги, истинската мисия на оксфордското образование не е академична, а политическа и създава не учени, а кадри. Оксфорд преди всичко е инкубатор за възпроизвеждане на английския елит, окончателно адаптиран през 19 век за безотказно обезпечаване на Британската империя с администрация и претърпял от викторианските времена досега, само козметични промени..."
2. Освен това, научавам, че за последните сто години, десет от седемнайсет премиери на GB са завършили Оксфорд. Дали не съм сгрешил, че навремето не се насочих към този университет, а към Първи московски медицински, където цъфнах, вързах и дадох скромен плод? Скромен, но затова пък отровен, хаха.

* сн.: Paddy Summerfield, The Oxford pictures, 1968 - 78