Приказка за мравки

1. По едно време, като имахме мравки в кухнята и бяха надушили кондензираното мляко, което си слагам в кафето, и веднага бяха организирали експедиция към него. Авангардът на колоната - петдесет специално обучени мравки-разузнавачи, лежеше вътре мъртъв, но останалите мравки-бойци и мравки-шерпи, усвояваха млекцето по най-добър начин, предполагам.

2. Взех силна лупа /300 пъти увеличение, модел Льовенхук-Цайс/ и реших да разгледам как процедират. Понеже е гъста, лепкава течност, както и очаквах, всяка мравка-шерп, носеше със себе си малко, плетено от миниатюрни сламчици контейнерче и със специална дървена лъжичка сипваше вътре от млякото. Мравките-бойци тъкмо се бяха строили и се оттегляха, защото не съзираха пряка опасност за мравешкия живот. Друга група мравки-погребалки, вадеха трупчетата на загиналите в млякото мравки-разузнавачи и на специални носилчици ги отнасяха да ги погребват някъде.

3. Мравка-мениджър стоеше на ръба на кутията и извикваше някакви команди на шерпите, за да не настане объркване. Периодично някоя мравка-шерп падаше в млякото, но веднага отнякъде се появяваха две мравки-спасителки /винаги по две!/, които измъкваха пострадалата и я отнасяха очевидно в лазарета, на малка седяща количка.

4. Имаше и четири мравки-охрана, наблюдаващи за опасност /ако внезапно реша да прибера кутията в хладилника/. Това, което малко ме огорчи, е че имаше и две мравки-надзирателки, въоръжени с малки пушчици, които отвреме-навреме навикваха шерпите да не се разсейват. Значи и при тях има принуда, не всичко е толкова идеално.

5. Изчаках да попълнят запасите си и тъй като явно смятаха да прелеят и отнесат цялото ми мляко в мравуняка си, им намекнах да привършват, чрез щадяща техногенна катастрофа - разклатих леко кутията. Дадоха четири нови жертви, видях как се засуетиха, някой даде команда, вероятно за оттегляне, охраната насочи пушчиците си към мен, което искрено ме разсмя, защото имах  в себе си дезодорант и запалка, за евентуален асиметричен удар.

6. Все пак, всичко приключи мирно, без заплахи от тяхна страна, наредиха се в стройна колона и напуснаха консервата. 

7. Обичам щастливите краища, но за да настъпят те, винаги е необходим намек отвън, както съм забелязал. Добронамерен намек.

* на сн.: една от изключителните мравешки снимки на Андрей Павлов

Боклукът и теорията на игрите

1. Една от най-честите социални игри у нас е следната: събират се заинтересовани хора и се договарят да спазват някакво правило. Спазването му изисква значителен ресурс и е неизгодно /икономически и психологически/, но е прекрасно от гледна точка на бъдещето, напр. - внуците ни ще дишат по-чист въздух, ще са по-здрави, ще могат да ходят по тротоара, а не по покривите на колите - все такива, дребни радости.

2. След това, едната от страните интуитивно долавя, че много по-изгодно за нея, е тайно да наруши правилото, при условие, че другите го спазват. Глаголът е "прецаквам", местоимението е "ги". Това е тя, описаната в Теорията на игрите дилема на затворника /prisoner's dilemma/. 

3. Класическата игра е следната:

Полицията арестува двама извършили престъпление - А и В и ги слага в отделни килии, без възможност да общуват. Следователят предлага на всеки /тет-а-тет/ следната сделка: да си признае/, т.е. да натопи другия/ или да мълчи. Освен това:

Ако А признае, а В мълчи - А си отива вкъщи, а В получава десет години затвор и обратно - ако А мълчи, а В признае - В си отива, А получава десятка.

Ако и двамата си признаят - получават по 5 години затвор. 

Ако и двамата мълчат, тъй като полицията няма сериозни доказателства, ще получат максимум по 6 месеца затвор.

Никой от двамата не знае какво е избрал другият, докато не обяват окончателното решение.

4. Разсъждавайки логично /и както показва практиката/ и двамата решават, че няма да рискуват, осланяйки се на високия морал на колегата си и ще си признаят /т.е. ще натопят партньора си/, независимо от неговото решение. Така всеки си получава петарката. 

Парадоксът е, че ако и двамата си мълчаха, всеки щеше да получи по 6 месеца и като се срещнат после в кръчмата да си казват: "Добър вечер, приятелю млад".

5. Да видим как е у нас. Пример - разделното събиране на боклук. Уговорката е, да си построим рециклиращ/и завод/и, да получим красиви шарени контейнери и хората да се радват, че живеят като в Швеция. "Оо, ще ги прецакаме!" - казват си институциите - самобитността ни изисква да сме сред боклука - я вижте пред блока. Дайте контейнерите - денем ще симулираме сортиране, а нощем, боклукчии-зомбита ще смесват всичко и ще го изхвърлят както досега, в някой краен квартал. Речено - сторено. Изгода първа - рециклирането е скъпо, архипелага от бунища е традиционен, а ние уважаваме традицията. Изгода втора - парите за завод могат да се пренасочат - някой ще си купи малки, красиви неща: за него си - джип, за жената - Сваровски /стъкла маркетирани като диаманти/, на децата - кълбенце с дядо Коледа вътре, като го разтърсиш - уж вали сняг. Изгода трета - ще ни се струва, че сме европейци, абе досущ като възрастните ще сме. Много боклук наоколо?  - Швеция, там няма. Иди и виж.

6. Други приложения на дилемата тук: от Правилника за движението на МПС до правилата приети от ЕС. Социални транзакции: локализации, референдуми, "да се борим за правата си", "ние сме по-различни", етц.

* на сн.: ограда в естествената си красота

Декември - фрагментационес

1. Представих си, че съм сириец в днешно време и току що съм прочел изречението: "Във фотографията цари винаги известно изобилие и случайност, каквито са присъщи на природата, защото природата, разбира се, не е изказ, а битие."

След това, излизам да си купя сирийска баничка за закуска и понеже на улицата се стрелят въоръжени групи идиоти с разнообразни каузи, в суматохата застрелват и мен. И защо беше тогава всичко това? Ако знаех, че ще ме убият, не трябваше ли да чета по-леки текстове /Коелю там, сборник народни приказки, етц./ или въобще не би имало смисъл да чета? Стана ми гадно. 

2. Като попитат някой "вярващ ли си" и оня започне да го увърта, заради грешното убеждение, че това му влиза в джентълменския комплект, за да не е елементарник и ти каже: "Да, но не точно в Бог, а в една универсална сила, която дъра-бъра... /бла-бла-бла -  англ./. 

Кажи си направо: не съм вярващ, но в главата ми блуждае неясна смес от пантеизъм, езотерични откъслеци за някаква "висша сила", фрагменти от популярна квантова механика и част от песен на Лейди Гага гласяща: "Give me reason, baby, wowow".

3. Имах шеф, който, ако някой се осмелеше да критикува, отговаряше: "а ти защо си паркираш мотора в топлата връзка?" и разговорът си е*аваше майката, образно казано. Това много ми напомня на разсъжденията около забраната на пушенето в обществени места, в частта и: "не, ние сме твърде самобитни, за такава забрана!", където аргументите  са една идея по-завъртяни. Като ги чета и виждам отлични примери на поне шест защитни механизма, така добре описани в теорията на психоанализата.

* на сн.: тревички забучени в снега на гробищна ограда

История с учителка

1. Когато бях в класовете, учителките имаха симпатичния навик да демонстрират значимост, казвайки: "По време на час даже министърът няма право да влезе в клас!" След това, гордо плъзваха поглед над замръзналите в мълчалив възторг ученици.

2. Приемайки казаното за чиста монета /тогава бях малък и глупав, сега съм голям/, аз си фантазирах, как би се случило подобно нещо. 3. Караме си ние математиката при другарката М., разсъждавах си аз и изведнъж, след грубо почукване влиза възрастен чичо със захабен костюм и горда осанка.

-Марш навън! - кресва учителката, като вижда, че това не е директорът и спазвайки Забраната.

- Е с'а си изяде хляба! - нагло отговаря чичото и ядно напуска. Тъй като Правилника не задължава учителките да познават в лице министъра си, нашата другарка извършва фатална грешка. 

4. Апропо, в казармата според устава трябваше да знаем биографиите на преките си командири. Така аз, без изобщо да го искам, научих, че ст. лейтенант Незнамсикой е родом от село Голям Чардак, Пловдивско. Ужас, мислех си - в село с такова поетично име да се роди такъв изрод!

5. Но да се върнем към математичката. След като министърът ни лишава от морбидното си присъствие, на учителката изведнъж и светва със звънтящата яснота на човек изпил литър кубински ром, че това е била важна клечка. Следва кратък размисъл и другарката, тази иначе желязна жена, вирва цици към тавана, т.е. припада.

6. Това разбира се е оптимистичен сценарий. Другите просто не са ми интересни.

* на сн.: ученически блян

Пурата и аналитикът

1. Много обичам психоаналитичното говорене - закарва те в градини, където береш такива екзотични плодове, че не можеш да повярваш и твърдиш, че не са твоите. 

-Твоите са, огледай ги по-добре - казва аналитикът. И наистина - твои са си, как не си ги видял досега!

2. А ето случай на Кохут /Как лекува анализата, 1999/, когато внезапно аналитичният език превключва на битов /"пурата става просто пура"/:

"...Той закъсня с 25 минути за аналитичния сеанс. Влизайки в кабинета, хвърли коженото си яке върху стола и едва поздравил, се метна със сила на кушетката. Веднага започна бързо да говори и ми разказа, че веднъж бил спрян за превишена скорост на магистралата, че е реагирал войнствено на полицая, който в крайна сметка му връчил солен акт за шофиране с твърде превишена скорост. Пациентът сподели тези събития с дързък, гневен тон, спомняйки си подобни инциденти станали през годините преди и по време на анализата, включително и случаи, когато, докато шофирал с "бясна бързина", участвал в пътно-транспортни произшествия, но нито едно сериозно. Слушах излиянията му в пълно мълчание, но когато след пет минути той млъкна, му казах с привидно крайна сериозност, че ще му дам най-дълбоката интерпретация, която до този момент е получавал в анализата си. Видях силната му изненада при това съобщение: то беше нещо напълно различно от всичко, което му бях казвал до този момент. След няколко мълчаливи секунди рекох много непоколебимо и крайно сериозно: "Ти си пълен идиот". 

Отново се възцари мълчание за около секунда и след това пациентът избухна в топъл  и дружелюбен смях, като видимо се отпусна на кушетката".

3. Е, Хайнц Кохут може да си позволи този ход. Аз - не /ще ме набият/.

*на сн.: не мога да копирам Кохут, но поне Бил Бранд да опитам /оригиналът: Brandt - ръцете /

Молът отвръща на удара

1. Откриха новия мол /Bulgaria Mall в оригинал/ и лошите ми очаквания се сбъднаха. Хиляди развълнувани хора запълниха инфраструктурата. Влизат нахакано, стиснали стотинка в потната си длан. Излизат в забавения каданс на очаровани странници, прегърнали /"гушнали", диал./ големи торби с нещо, напомнящо прах за пране. Ако се вслушаме, ще чуем характерните тихи писъци на изгодно напазарували ситизени. Ходят важни и бих казал - влажни, защото заваля.

2. Молът всъщност, още не е готов - втората кула е в скеле, там има висок кран и щъкат множество крепостни селяни.

3. От Била усетиха, че молът ще им засмуче клиентите и впръскаха парализиращ газ - внезапно построиха странна хайтек-конструкция с нулева функционалност, но отлично скриваща изгледа, а донякъде и достъпа към омразния им мол. Смениха и мястото на входа си, с надежда търсачите на мимолетно карфурианско щастие да сгрешат и да влязат в Била.

4. Моловият гигант отвърна на удара с два големи билборда с реклами, в смисъл, че от първи декември, ако искаш да се облечеш, хапнеш и развлечеш, не ходи никъде, ами направо влизай в мол България.

5. Биловият конгломерат не закъсня със зловещия си отговор - те обвиха диагоналната недовършена сграда по метода на Кристо - в жълто платно с надпис, настояващ, че в Била ще ти решат всеки проблем, ти само влез.

6. Сега двете империи са притихнали и според мен набират сили за следващите си пъклени ходове.

* на сн.: двата хранително-развлекателни гиганта

Изневяра и гени

1. През 1998 една частна компания – „Identigene” забучила билборди по всички главни шосета на Щатите с надпис: „Кой е бащата? Звънете на 1-800 – ДНК – тест”. Дневно се обаждали по триста човека, въпреки, че един тест струвал 600 долара. Звънели самотни майки, желаещи да накажат бащите-партизани, както и мъже, разтревожени от факта, че децата им твърде много приличат на съседа. При две трети от жените бащинството се потвърждавало. За бащите не дават данни.

Във Великобритания пък, първите частни ДНК лаборатории за бащинство били подложени на яка обструкция от медиите, защото, според общественото мнение, такива методи могат да използват само държавните организации, но не и частници.

2. Да минем към животните. Вероятно всеки е забелязал, че повечето пойни птици продължават да импровизират неудържимо, дори когато вече са се сдобили с дом, другар/ка и поколение. В края на 1980-те, орнитолозите провели ДНК тестиране на птици, за да уточнят кой родител и на чии пиленца толкова много музицира, след като вече си има прекрасни дечица с госпожата.

3. Установило се, че в птичите семейства, които са еталон за вярност в приказките, често децата се оказвали от чужд мъж-птица. Виждаме, че сладкопойните пъструши, всъщност са едни малки мръсници. Но са много красиви, а това е достатъчно оправдание.

* на сн.: клонинги

Интервю за работа - шаблон

Интервю за работа? Ето ви готово, ползвайте го, стилът е спазен.

- Здравейте, идвам по повод на обявената позиция за мастурбатор на кученца.

- Здравейте. Разбира се, заповядайте, седнете. Разкажете ни за себе си.

- Амии - роден съм, после съм ходил на детска градина, после на училище.

- Да. И?

- После завърших професионален колеж и започнах да мастурбирам кученца.

- Ахха. Откога мастурбирате кученца?

- Вече почти пет години.

- Тоест, вие имате известен опит в мастурбирането на кученца?

- Да. Имам. Несъмнено.

- Това е чудесно. Нашата фирма се занимава с продажба на подсладен хляб за зелени човечета. И както разбирате, на нас ни е крайно необходим мастурбатор на кученца. Разкажете ни, ако обичате за вашите умения.

- Всичко го има в резюмето ми. Мога да мастурбирам кученца отгоре, отдолу, отляво и отдясно. Мога с една ръка, мога и с две. Мога да мастурбирам едновременно две и даже, когато се налага - три кученца.

- Добре, благодаря ви. А сега - можем ли да поговорим за мотивацията ви?

- За кое?

- Отличен въпрос! За мотивацията ви. Защо искате да заемете точно тази работа?

- Аха. Защото ми трябват пари. И защото умея да мастурбирам кученца.

- Така. Появи се малък проблем. Разбирате ли, тук ни трябва човек с мотивация. На вас сигурно не ви е интересно да мастурбирате кученца?

- На кого може да му е интересно да мастурбира кученца? Трябват ми пари и затова, съм готов да мастурбирам кученца. Вие прекрасно знаете, че аз умея да мастурбирам кученца и го правя добре.

- Да, но разбирате ли, на човек без мотивация ще му бъде скучно пет дни в седмицата да мастурбира кученца. Ние искаме, нашият кандидат да изпитва удоволствие от работата.

- Ама какво ви интересува вас, дали изпитва удоволствие или не? Вие му плащате да мастурбира кученца. И той го върши - бързо и качествено. Какво още ви е необходимо?

- Добре, благодаря ви, ще ви се обадим.

* няма да се обадят
** на сн.: Vertigo

Професионалистът

1. Един приятел получил странни петна по кожата и отишъл на дерматолог. Казали му, че е алергия и му дали да се маже. Петната не изчезнали. Отишъл на друг дерматолог. "Ее, казал му той/тя - как ще е алергия, това е X! Дал/а му нещо за мазане. Петната пак си се появявали. Отишъл на трети. "Хехе, къде си ходил ти бе, брат! Това е Y! Дал/а му две мазила. Петната си стояли.

2. Човекът обаче, вярвал в медицината и отишъл на четвърти специалист. "О, казал му той/тя - кожата ти е здрава като на Адриана Лима. Проблемът ти е, че нощем те хапят дървеници."

3. И наистина, приятелят ми се разтърсил и открил малките черни чудовища. Те се криели в стар шкаф "Бидермайер" навлязъл в живота му незнайно откъде.

4. Решил да мине метър и купил от аптеката разни "райтове", "допелхерци", "наколенки на д-р Ливайс" и не знам какви още средства против паразити, но нищо не помогнало. Тогава решил да се обърне към професионалист. Препоръчали му фирма с тайнствена абревиатура - ICM.

5. Дошъл човек с противогаз, представил се: "господин Миланов" и напръскал яко. Казал, че след 10 дни ще дойде пак - това бил периода на развитие на ларвите. Дошъл пак, напръскал и дървениците, както и кожните петна повече никога не се появили.

6. - Как се превежда това съкращение "ICM"? - попитал приятелят ми.

- "Insect Control Milanov" - гордо промълвил човекът.

* на сн.: дървенишко имаго

Жените и цветята

1. Гледам едно адски жълто и адски космато цвете на Петте кьошета, не се сдържах, ще го взема за Роси, казвам си. Обяснявам на продавачката, а тя ми казва, че не е космато цветето, а е хризантема. Продавачко, структуралистко моя, името променя ли цветето и чувството надничащо зад него?

2. Продавачката наистина се оказа особена, защото /не повярвах на ушите си/, ми предложи странна, бих казал трансцедентна, сделка: една хриза за кинта и петдесет, ако взема две - общо два кинта. Как си го представя? Внезапно ми става много изгодно, взимам две и вместо към вкъщи се насочвам към гробищата? Не продавачко, сделки с отвъдното аз не правя.

3. Добрее, взех си хриската и небрежно поех към тролея. А по пътя! Жените, като ме виждат с жълтото цвете, стават като в оня филм за Амазонка, дето едни деца се къпят в реката, а съвсем до тях стоят ято червенобради пирани, а глас зад кадър обяснява, че рибките биха приключили с децата за десетина минути, но само, ако са изнервени, а точно сега са спокойни. Е, тези жени ме гледаха тревожно, усещах как в главата им изплуват кратки чеховски сюжети и се безпокоях да не станат изнервени.

4. Извод: мъже, купувайте цветя на жените, ако не искате да ходите оглозгани.

*на сн.: хризантема с малко чайниче от синтетична глина

Облачен стълб

1. На 14 ноември, израелските военни, с точен изстрел от самолет, ликвидираха поредния палестински откачалник - шефа на Хамас. Коя нормална страна би търпяла някакви идиоти периодично да я обстрелват с ракети, защото считат, че тя не трябва да съществува?

2. Схемата е проста: към Израел излита ракета - спътникът засича откъде - предава координатите на ВВС - дежурен изтребител изстрелва ракета към мястото - там където е бил палестинския стрелец и /за жалост/ съседите му, се образува дупка с диаметър 3 метра и също такава дълбочина.

3. Така, стреляйки се, симетрично или не, насилието ескалира, умират невинни хора, после постепенно то стихва, за да се възобнови пак след известно време. Броячът се занулява, но следващия път - тарифата е друга, етц. Проблемът се решава временно и лошо. И все пак, оказва се, че има смисъл, терористични организации от типа на Хамас, да бъдат мачкани периодично. Попаднах на интересен анализ, какво се случва след убийството на такъв лидер.

4. Естествено, мястото на убития лидер веднага се заема от заместника му. Ясно е, че терорът няма да спре. И все пак - внезапната смърт на ръководителя /даже и най-посредствения/ е болезнена дори и ако структурата е легална. Босовете, обикновено не информират заместниците и помощниците си за много неща. Например - какви са реалните цени на купени стоки и услуги, колко е комисионната, при какви условия е сътрудничеството с определени партньори. Много често, само босът знае кому, колко и за какво трябва периодично да се плаща.

5. В нелегалните структури, степента на информираност на заместниците е още по-ниска. Излишното любопитство е подозрително и се наказва със смърт, затова всеки знае само това, което му се полага да знае. Това минимизира вредите от предателство или внедрени агенти. В подобни организации винаги има остра борба за власт и за контрол над партийната каса. Освен широко рекламираната идеология за борба с външния враг, лидерите водят постоянна и безпощадна борба с вътрешните си конкуренти. Босовете на тези организации, като правило не се отчитат пред никого и сами се разпореждат с партийните финанси/пример: съпругата на Арафат, известна с разточителството си/. Откъде и какви средства постъпват, често не знаят и най-близките съратници. Смъртта на лидера, в подобна ситуация прекъсва твърде много информационни потоци.

6. Тя е болезнена за структурата и поради това, че активизира борбата за постове и влияние в ръководството. По този начин, който и да заеме лидерския пост, той ще трябва първо да стабилизира властта си, така че, на първо време, външния враг /в случая - Израел/ ще получи  временен релакс.

Гола къде ме е Праксител видял?

1. В 340 г. преди Хр., жителите на остров Кос, поръчали на фамозния Праксител да им направи статуя на Афродита за да си я сложат в храма и да и се радват и прочие. Праксител, тъкмо дружал с 16 годишната Фрина /в Елада не било подсъдно да си приятел с млади девойки/ и използвайки я за модел, направил две копия на Афродита - гола и наметната.

2. Очевидно гола богиня им идвала вповече, та косовци откупили облечения вариант. Обаче, едни други веселяци - от град Книдос веднага дошли и си купили голата Афродита. След което, не можели да се спасят от туристическите потоци от цял свят. Градът станал толкова популярен, че съседът - цар Никомед Първи, предложил да им плати дълговете, ако му дадат статуята. Отказали.

3. Като се има предвид обичаят на гърците да си оцветяват статуите, Афродита явно е била като след Фотошоп, така че, аз ги разбирам Книдосци.

4. Имало даже виц, в който Афродита се питала: "Този Праксител къде пък ме е видял гола?", а Платон пише епиграма по случая: 

„Литна към Книд, Китерея от Пафос през морски простори

искаше там да съзре своята статуя тя.

След като всичко огледа внимателно, скрита от поглед

смая се: "Гола къде ме е Праксител видял?"

Непозволеното не е поглеждал Праксител. Длетото

сбъдна Пафийката тъй както я Арес жела.“

/Anth. Plan. 160/

5. Статуите не са останали. Всички, достигнали до нас са копия по рисунки от монети и т.н. Моля да не се смесва с Венера Милоска, която е правена два века по-късно и е в Лувъра.

Те идват!

1. Преди години срещнах съученик - той станал психолог, аз психиатър, говорихме си кой с какво се занимава, етц. По едно време, той тайнствено ми съобщи, че работи главно по схемата "Десет стъпки за излизане от депресията на ДеБоно". Като чух това, веднага силно пребледнях. 

2. Баси ужаса! Знам ги тези стъпки, схеми, подходи /Шест пътя към щастието, Как да пипнем рак за три дена, Седем подхода към успеха, Първи стъпки в бизнес-кундалини/. Купища квазипсихологически четива, чийто автори си изкарват хляба с тренинги и проповеди. Галено ги наричат психологически комивояжери, най-богатите в гилдията са, позиция на Исус, любознателни девойки, ех! Завистливо копеле съм, все пак.

3. Добре де, хората /повечето/ си имат нужда от гуру. Нищо лошо. Аз отвреме-навреме ги проверявам /гурутата/, за да видя няма ли някой по-различен. Няма, схемата се повтаря.

Сега гледам - имаме си толтек - дон Мигел Руис. Предлага Четири споразумения с нещо си, формула на щастието, обхванал е света, абе не е зле. О, казвам си, пак ще ни влачат към Икстлан, вместо да ме оставят в родното Борово, където и гаргите кълват от дланта ми.

4. Но има и нещо друго. Тъкмо си открия собствен /т.е. без помощта на толтек, екмек, фенек и др./ път към щастието и все ще дойде някой дон Мигел да ми го развали. Стига, не искам.

5. За другите не отговарям. Представям си например, две девойки с лекостепенна социална олигофрения /могат да формулират въпроси, но не могат да разбират отговорите/ отиват и питат: Дон Бонбон, какво е щастие? А донът, цитирам от негово интервю: "Формулата за щастие, е да бъдеш осъзнат и да приемеш, че си това, което си и нямаш нужда да търсиш нищо". Резоньорството започва. А ето го, вече развихрено: Дон Бонбон, а какво е болка? Донът /цитирам/: "Болката за тялото е като страха за съзнанието. Болката ни казва, че има нещо нередно с физическото тяло. Ако имаш болка, имаш нужда да я спреш, да се излекуваш, за да се чувстваш отново добре".

6. Ами тези глупотевини ги има във ФБ, написани с умопомрачителни шрифтове, цветенца и винетки, вижте си стените, за какво ви е толтек?

* На сн.: Изпълзяхте ли? - Изпълзяхме.

Списание Осем

1. Отварям  списание "8", което е някак си сиквел на едновремешния "Космос" и виждам - концепцията същата, ама времената не - поизтеглили са се с трийсетина години напред.

2. Все едно съм отворил консерва русенско варено от армейските запаси. Не знам как ги съхраняват, в течен азот ли, що ли, но винаги можеш да очакваш, че ще ти ги предложат след 20 години в кварталния магазин с етикет на риба-тон. Не са развалени, но вече са с друг вкус.

3. Така вече не се пише и съответно - не се чете.

Сега трябва малко текст, много снимки. Трябват авторски текстове за лайфстайл или за вечната невротична конверсия - секс/любов. 

4. Обаче, сърцето ми се стопля като виждам на последната страница криминалната загадка. Инспектор Стрезов е жив! Преди рубриката се казваше "Логиката решава", сега е нещо като "008". Никъде в текста не виждам старшина Варадин - този прекрасен помощник на Стрезов, простоватият среднист-антитеза на един блестящ ум. Минало е доста време, явно Варадин, 

/той и тогава не беше млад/ е починал от ест. смърт.

* на сн.: Листо, няма да минеш, но трябва ли ти?

Музикално

1. Никой не може да обвини Рей Чарлс, че е бил джаз-пианист или джаз-вокалист. Има обаче един ранен запис на стандарта на Нефти "Li'l Darlin'" в Ютуб, където виждаме много интересна интерпретация.

2. Парчето по принцип се свири много бавно, но Рей и групата го правят според мен на границата на разпада на ритъма. Получавам усещането, че още една идея по-бавно и пиесата ще престане да съществува. Всъщност, единствено пианото свързва фрагментите. Много интересен ефект. Прекрасно!

А ето нещо като оригинал - Каунт Бейси бенд. Мааалко по-бързо темпо, но не прекалено. Абе, правят си каквото си искат.

Ноември - фрагменти

1. Колумб, като търсел нещо интересно по моретата, държал курс строго на запад, но капитанът на "Пинта" успял да го навие да смени курса и да следва летящите на югозапад птици. Колумб достигнал Бахамите. Ако не го беше послушал, най-вероятно щеше да се появи някъде около Флорида и тогава Северна Америка щеше да е испанокатолическа, а не англопротестантска.

2. Прокофиев /С.С./ като се върнал от емиграция в СССР, негов фен му се оплакал:

- Колко ме е срам, че тук ви познават само тесен кръг ценители и меломани, а всички тия Дунаевски и Блантери жънат всенародна любов.

- Еее, казал Прокофиев - съвършено нормално е - по целия свят е така. Това просто е друга професия.

3. Колко е сложен светът. Джеймс Бонд се връща вкъщи, след като цяло денонощие е стрелял, скачал от въртолети, промъквал се е в подземия и ето го - уморен и доволен - отново е спасил света. И тъкмо сяда на дивана и си сваля чорапите, малко да отдъхне преди вечерята и дотичва синът му:

- Тате, днес получих  двойка по математика!

И за чий, мисли си Бонд, трябваше да го спасявам?

Защо въобще е всичко това?

4. Един човек занесъл телевизора си на сервиз. "
- Какво му е? - попитал служителят.
- Абе странно нещо стана - тъжно заразказвал клиентът. - Седя си, гледам си телевизия и си почесвам ухото с едно шило. Изведнъж нещо каза "Пук" и звукът изчезна!
Майсторът се втренчил в него и замислено казал:
- Не продължавай с шилото, защото може да изчезне и образът.

* на сн.: нулева оригиналност - кран.

Мис Тейлър - кралицата на мрака

1. Красив австрийски пич скочи от 40 километра с парашут, използвайки високи технологии. Пътем, в свободен полет мина звуковата бариера, после разтвори парашута и се приземи жив и здрав. В едно интервю каза: "стига ми толкова, няма повече да се занимавам с екстрийм".

2. Да видим сега. През 1901 г. Ани Тейлър - пенсионирана американска учителка, решава, че трябва да разнообрази скучния си пенсионерски живот, като скочи в Ниагарския водопад в бъчва. Използва ниски технологии - бъчва собствена конструкция, която познат дърводелец укрепва с допълнителни обръчи, а отвътре навиват на тръба дюшек, та бабата да не се удря прекалено.

3. Минимално финансиране на проекта осигурява някой си Френк Ръсел - мениджър на увеселителни събития. На него му било малко неспокойно, защото получил двойни уверения от американските и канадските власти, че ще бъде обесен, ако жената загине /параграфът бил "съдействие при самоубийство" и предполагал смъртно наказание/

4. Преди спускането, местен шлосер-интелигент, посъветвал да напомпят в бъчвата въздух с велосипедна помпа - действие, което и до ден днешен си остава необяснимо. Така или иначе, на 24 октомври, точно на 63-тия си рожден ден, бабата скочила. След 53 метра падане и 18 минути купон, я прибрали долу с лодка - била невредима, но в много мрачно настроение.

5. За съжаление, ангелът-хранител запазил живота и, но после веднага я напуснал. Организаторът Ръсел изчезнал в неизвестна посока заедно със събраните пари и с фамозната бъчва. Мис Тейлър не успяла да го намери. Починала в бедност.

6. Мис Тейлър, възхитен съм. 

Ани Едсън Тейлър /24.10.1838 - 29.04.1921/

* на сн.: Мис Тейлър след скока

Сталин и Платонов

1. Сталин, който се изживявал като познавач на литературата, обичал да преглежда кой какво е написал и често слагал оценки по полетата на книгите. Това служело за указание кой да бъде пощаден, а кой репресиран.

Например, Андрей Платонов. Умирам си от кеф, като си представя как бетонният пролетарски мозък на Сталин се сблъсквал с нечовешки асоциативните текстове на Платонов. От друга страна, умирам от страх да не го убият, като чета какви ги е писал. Обаче, поради абсурдите на системата - го пощадили физически, просто не го издавали.

Цитатите са от "За запас" и от "Усъмнилият се Макар", писани 1929-30 гг. /по "Сталин и писателите", Б. Сарнов/

2. Платонов:

"Духът и делото на живота на масите - това е истинско, но за дружелюбно чувство, на нас ни трябва конкретна личност на земята. Ще засея земята и ще отида да погледам Сталин: чувствам в него своят извор".

Сталин, /с червено по диагонал на страницата/ пише: 

"Подлец"

3. Платонов:

"Ленин се засмя и това радостно налягане на живота унищожи от лицето на Ленин, всички смъртни петна на мисъл и умора.

......... След връщането си на село, Упоев започна да действа по-хладнокръвно. Когато в него забушуваше прекалено революционно чувство, Упоев се удряше по корема и викаше: "Умри, стихийо!" 

Сталин /на полето на страницата/ пише:

"Тъпанар! Пошляк!"

4. Платонов:

"Вярващият в гадината-бог разстройва социалистическото строителство, разваля, този безумен член, настроението на масите, движещи се напред с темп!"

Сталин: /на полето на страницата/ пише:

"Тъпанар"

5. Платонов:

"Отнякъде се чуваше работещ трион и отвсякъде се раздаваше познатият, като камбанен звън, охраняващ глас на кучетата, работещи за комунизма със същото старание, с което и за кулашкия капитализъм".

Сталин /на полето на страницата/:

"Панаирджия!"

6. Ами да, панаирджия. Гид в панаира, който те построиха.

* Андрей Платонов /1899 - 1951/

Мензисът на Ирен

1. Имах неблагоразумието да погледам Нова телевизия една сутрин. Въпреки, че обеззвучих Гала, за да намаля натоварването върху главния си мозък, отдолу едни надписи ме осведомиха, че климаксът на Ирен Кр. е настъпил по-късно и тя ще обясни тази загадка пред зрителите. 

2. Ужасно е, средният ситизен тъкмо привършва заплатата /десети ден/ и тия му стоварват ужасния проблем с мензиса на Ирен Кр. Мисля си, че това е ясен сигнал за самоубийство. Защото какво друго би направил с тази информация, човечецът? Как да я оползотвори? Или пък, тя има чисто естетическа стойност и следва само да и се любуваш? Не, не, от "Нова" имплицитно ти казват: "Зрител, я вземи си сложи край на живота".

3. Замечтах се за една цензура - яка, качествена социалистическа цензура. Но не живковска, а сталинска. Редакторите пращат сценария "горе" за одобрение, а там, като виждат явния му физиологичен оттенък, ги привикват и ги разстрелват. Те се опитват да обяснят: "ама вижте, важно е! Закъснелият климакс се обяснава с генетич...." - Тряс! - пушките изгърмяват и автори и редактори падат мъртви, край поточе чисто. Трагедия.

4. Разбира се, това не е добра идея - при наличие на цензура, покрай такива предавания ще отпаднат и някакви свестни, умни, просветителски, даващи алтернативи и т.н. И кои са те? Дискавъри освен. Но там няма нужда от цензуриране - все пак това са вменяеми канали.

Спортна слава

1. Колко перверзно нещо е професионалния спорт, все пак. Тъпчат ги с най-фини /т.е. чисти и скъпи/ дизайнерски дроги, за да не бъдат хванати при контролите. Спортистите са очевидни жертви - мрачни, диспластични балони, натъпкани с психоактивни вещества. Личен избор си е, обаче. И за какво всичко това? За радост на спортните журналисти и за болезнена прослава на родината им? Някой да им помни постиженията?

2. Като кажат: Мунчо Мунчев прослави България - първи в кърлинга. Браво! Истински българин, бра-во Мун-чо, ти ни караш да се гордеем с Бъл-га-ри-я-Бъл-га-ри-я-ув-ля-кох-се! А какво точно му е първото? 2.67 или 14, или 120 на 80? Футове, секунди, метри, килограми? А кърлинг какво е? Абе моля ви се.

3. А колко сложни операции проведоха в главите си футболните /и не само/ запалянковци в края на миналия век, когато се разбра, че играчите могат да си сменят отбора срещу много пари? Какво мощно коперниканско обръщане на логиката - аз ще съм лоялен към моя отбор, но играчите в него няма да са лоялни и няма лошо да се преместят във всеки друг, където плащат повече. Това е сюр, честна дума. Още по-лошо - това е постмодернистки дискурс.

4. Професионален спорт? Айде моля. Много по-честно е да си вдигам гирички в хола.

* Карикатура: Алла и Чавдар Георгиеви /Новинар/

Дельоз-Гатари и несъзнаваното

Дельоз и Гатари, перфектни, както обикновено, стига да имаш нерви да четеш докрай и после отново и отново.

От "Четири тезиса за психоанализата"

1. Психоанализата препятства производството на желанията. Тя непрекъснато ни говори за несъзнаваното, но постоянно го редуцира, разрушава и спъва. Несъзнаваното се приема за контра на съзнаваното, негатив, паразитиращ върху него. То е враг.

.................................................. Ние пък, твърдим обратното - вие нямате несъзнавано, това не е никакво "То" на чието място ще дойде "Аз". Формулата на Фройд трябва да се обърне. Произвеждайте несъзнавано, иначе ще си останете със симптомите си, с Аз-а си и с вашия психоаналитик. Всеки се труди да го създава от похитеното парченце плацента, което е постоянната му среда за експериментиране. Създавайте несъзнавано, въпреки, че не е толкова просто и не се прави от лапсуси, вицове и даже не от сънища. Несъзнаваното е субстанция, която трябва да се приготви, събере, втечни, то е социално и политическо пространство, което трябва да се завоюва.

2. Знаете ли, какво трябва да направите, за да попречите някому да говори от свое име? Накарайте го да каже "аз".

Хората подлагащи се на анализа са убедени, че говорят и са съгласни да плащат за тази си убеденост. Всъщност, те нямат никаква възможност да говорят. Цялата психоанализа е конструирана така, че да не позволи на хората да говорят, отнемайки им условията за създаване на истинско изказване. Анализират ни десет години, сто години и колкото по-нататък, толкова по-малка е възможността да говорим.

3. Третият тезис трябва да ни покаже, как анализата постига ефекта на потискане на изказването, на разрушаване на желанието. Тук има двоен механизъм: преди всичко, машината за интерпретации, действа така, че всичко, което пациентът може да каже, вече е преведено на друг език, всичко, което той казва, трябва да означава друго нещо. Това е като параноичен режим, в който всеки знак ни отпраща към друг знак в безкрайна мрежа, циклично и в постоянна експанзия. Знакът, построен като означаващо, ни отпраща към означавано /хистеричният пациент е създаден за да осигури това връщане или ехо, подхранващо до безкрайност психоаналитичния дискурс/. В същото това време, механизмът на субективацията осъществява друг знаков режим: този път, означаващото вече не се разглежда в отношение към някакво означавано, а в отношение към субекта.

Интерпретационните режими съществуват във всички деспотични системи с взаимодопълване между император-параноик и велик интерпретатор.

4. Четвъртият тезис касае властта в психоанализата. Да твърдим, както много аналитици, че източник на властта е трансфера, е комично /все едно да кажем, че източник на властта на банките са парите/. Всяка психоанализа е построена върху либералнобуржоазен контракт. Даже мълчанието на аналитика е максимум интерпретация, минаваща през контракта. Но във вътрешността на контракта между аналитик и пациент, се разгръща /тайно и в дълбока тишина/, контракт от съвсем друг вид: този, който разменя либидния поток на пациента. Разменя го за сънища, фантазии, думи и т.н. Именно при пресичане на либидния поток, неразложим и мутиращ, със сегментирания поток на обмена се установява властта на аналитика. И както всяка власт, тя се стреми да направи импотентно генерирането на желания и изказвания, накратко - да неутрализира либидото.

5. С доста от нещата не съм съгласен, но това писане неудържимо ме привлича.

* на сн.: лоно на блондинка. Всъщност - три тъпи камъка, малко листа и влага. Хм, "влага".

Махаме френдовете, остават приятелите

1. Колко приятели максимално можем да имаме? А какъв е разумния им брой? Английският антрополог Робърт Дънбар, в началото на 90-те изказва хипотеза, че максимумът лични контакти, които човек може да поддържа ефективно е 150. Това е то "числото на Дънбар".

2. Дънбар извежда числото си, анализирайки поведението на висши примати /маймуняци/, но го потвърждава и в човешката популация, като изследва населението на неолитното село, числеността на древноримските бойни единици, структурата на номадските племена, броят на новогодишните картички, които сме склонни да напишем, количеството активни приятели във Фейса, етц.

3. Много красива теория, но за жалост - няма никакво обективно потвърждение на магическото число 150. Социологът Питър Килуърт например, прави теренни изследвания в Щатите и си получава своя емпирия за брой приятели - 290 човека, при също толкова приятна аргументация. Мога да хипотезирам, че американците по-лесно се сприятеляват, за сметка на дълбочината на контакта, но не ги познавам, така че, със сигурност съм под хипнозата на митовете.

4. Дънбар обаче, в "The Social Brain Hypothesis" дава добра класификация на друго нещо - нивата на близост /при него са четири/, други автори предлагат различна цифра. Но това е друга история.

* на сн.: есенно безлюдие

Какво да снимам

1. Ходя си веднъж по брега на едно езеро в Трънско и си търся интересни места за снимане. Наоколо - палатки, огън, месни аромати и рибари, изпаднали в сладникава алкохолна нега. Що де имаше риболовец, всеки ми даде съвет "какво", а някои по-уверени в себе си и "как" да снимам. 

2. Хората са много интересни като видят някой да носи камера и статив. Всички са критично настроени. Винаги много добре знаят какво трябва да се снима, докато аз, явно хич не съм наясно. Често питат и защо снимам. Отде да знам, вие защо ловите риба, кретенчета мои, купете си в магазина.

3. Външността ми явно е търсеща и ги подвежда. "Какво толкова се оглеждаш - виж каква красота - това снимай" - и правят неопределен жест към хоризонта. Те са тук отдавна, ловят, похапват, пийват, познават района. 

"Не, казвам им, ще се поразходя още малко". "Добре, добре, разходи се", казват подигравателно. И после ела да ти кажем къде да снимаш".

4. Ако бях малко по-самоуверен, щях да ходя между тях и гадно да им се меся. "С какво ловите вие бе? Какъв е тоя спининг? Охо,трябва ви карбонов с титанова дръжка и с платинено връхче! Каква стръв използвате? Бял червей! Ами това е ГМО бе, хора, аз си развъждам червеите вкъщи, на балкона. Взимате личинки напролет от Женския пазар и в началото на май имате органични червеи. И т.н. Такива глупости ще им наговоря, че ще получат рак.

5. Веднъж се катеря по една пътека към някакво манастирче. Не беше сигурно, че това е пътя, щях да настъпя една змия, т.е., настроението ми беше говняно. Все пак излязох на билото и в една падина видях манастирчето. Около него полулежаха трима пияни пилигрими, явно от близкото село, които скучаеха и много ми се зарадваха. Защо бяха отишли да пият чак там, си остава загадка. Анонимни алкохолици, нарушили клетвата?

6. Както могат да се досетят тези, които ме познават, изобщо не им се зарадвах. Като знак, че ме приемат, помолиха да ги снимам. Хаха, това ми е дежавю, знам какво се отговаря в такива случаи. "Добре, казвам - дайте си мейловете". Не ме разбраха, но посърнаха и повече не ме закачаха. Може би ме гледаха малко злобно, но сигурно си внушавам.

Сик транзит

1. 1989-та. Режимът пада, комунистите масово започват да се появяват в църквите, телевизията ги снима. Добри Джуров със запалена свещ в св. Александър Невски. Това е по-голям сюр от картина на Магрит. Какво ли си е мислел? Сигурно следното: "бубббхррмг, ааа, ррлдбубхгрр, мамицата ви!"

2. А може пък, те през цялото време да са били дълбоко вярващи. Проведат поредния шизофренен пленум и след това беж в църквата да се причастят. Тайно, никой да не разбере.

3. А ако преобладаващата религия в България беше ислям? Бившите комунисти надупени в джамията, правят намаз. В ръцете им джобни коранчета, сричат сури /на кирилица/. БНТ ги снима за новините. Камерата е отпред, в много нисък ракурс, за да хване лицата. Втора камера снима отзад, защото повечето задници са идентични с лицата си.

4. Изнуреният от Промяната зрител, седи на масата, налял си е ракийка, гледа телевизийка и чака салатката. Жена му е затруднена, защото съпругът току изкрещява: "ела, ела да видиш, това е задникът на Добри Джуров, ела!

- Не бе мило, този е на Луканов! - меко възразява тя.

- Стига ма - ето това е на Джуров, този до него е на генерал Семерджиев, ква си тъпа!

5. Сик транзит...

* на сн.: окуцял коловоз

Титанът в изкуството

1. Говорихме си с един приятел стоматолог за имплантите и той ми обясняваше какви са показанията, как става номера, какви са предимствата и т.н. Спомена, че вече са доста по-евтини отпреди.

2. Бях скептичен, докато специалистът не каза, че основата е от титан. Веднага се възбудих. Много харесвам този метал. Рядък, тайнствен, скъп, много як, става за самолети и човешкото тяло го приема много добре. И най-важното - красив е. Излъчва една страхотна интелигентна сивота.

3. Лошото е, че титанът ще е скрит във венеца, а отгоре ще има най-обикновен бял зъб. Това малко ме дистанцира, защото искам красотата да е видима. Омръзнало ми е от хора, които правят грозни жестове, но имали вътрешна красота, която трябвало да се разкрие и тогава да си правим заключенията. Имам ли търпение за това? А желание да я търся? Май вече не. Я по-добре покажете веднага най-доброто, ако не - гудбай. Човек трябва да е повърхностен, стига дълбали.

4. Но нека изсъхнат сълзите ми. По-нататък. Разбра се, че един зъб ще струва около 1400 кинта. Това е долната граница на една добра фотокамера. Подобно на мита за ранения лечител, ми се привидя мит за беззъбия фотограф. Срещаш някого на улицата, който снима с телефон или сапунерка. Молиш го да си покаже зъбите. Както се и очаква - снежнобели импланти открай-докрай. После срещаш друг, развяващ на каишка Никон D3s /минимум 8000 кинта/. С уважение го молиш да си отвори устата и там ужас - ни един имплант, тук-таме стърчи самотен зъб, абе грозна картина.

5. Е как снимаш с тия зъби бе, човек! Същият въпрос вероятно са задавали и на Ван Гог: "Е как рисуваш с едно ухо бе, приятел?"

- Амиии, така реших, пич - отговарял той и се усмихвал тайнствено.

Путин - "Първа среща"

1. В един руски град /както и в много други/ се провежда конкурс за детски рисунки по случай юбилея на Путин. Всичко е в най-добрите соц. традиции. Рисунката е на Таня Горелова от гр. Барнаул и се нарича "В. В. Путин. Първа среща"

Виждаме Путин в гръб, прегърнал блондинка в мрежести чорапи. Детето явно е от по-ниските класи, щом си представя така приятелката на президента. Вляво - бутилка шампанско с излитаща тапа и стичаща се пяна с мехурчета. Чашите са налети, очевидно заради драматургията. Интерес предизвиква и чорапът на Путин - това на петата дали е дупка или е някаква украса?

2. Рисунката не е кой знае какво, но еротичния подход е супер. Ако някое дете нарисуваше Брежнев или Тошо навремето в подобна очовечена сцена, родителите щяха да бъдат привикани веднага където трябва.

3. Въпреки че, не съм съвсем прав - определени човешки сюжети бяха разрешени, напр. "Тошо храни катеричка", "Тошо пощипва пионерче по бузките" и др. подобни. Но там еротизмът бе скрит много дълбоко, докато тук е явен. Абе има напредък, има. Ама е в баси странната посока.

Трамваят в мен

1. Или в миналия си живот съм бил контрольор в градския транспорт или в сегашния имам проблеми с контрола (хаха, кой българин няма?), защото адски обичам да наблюдавам лелките-контролки в трамвая, а понякога даже и в тролея.

2. Тъкмо си въобразя, че мога да ги разпознавам с красивия ум на човек с карта и хоп! току успеят да ме заблудят. Тези акули на мимикрията, тези шейтани на камуфлажа.

3. Една сутрин гледам - седят си в трамвая две весели приятелки  - блондинка и брюнетка и оживено си разказват истории. Едната в светлосин тайор, другата в индигов блейзер, отдолу - блузки в спокойните пастели на следклимакса. Привлекателни доминатриси, в позиция на околопенсионен дефанс.

4. Чудех се - тях ли да разглеждам или огнената деколтирана ватманка, яростно натискаща газта /или волтметъра, знам ли с какво ускорява/, от което трамвая, подобно нечий живот, се люшкаше диво, в търсене на Големия Бял Кит.

5. Тъкмо се умилих окончателно и се фиксирах на двете кобалтови пеперуди, когато внезапно те скочиха като един /в Гуантанамо ги обучават, явно/, редислоцираха се в двата края на железния кон, заеха бойна стойка и започнаха проверка на билетите. Веднага погрозняха - нахлупиха маски на значимост.

6. Значи се оказаха контроли, все пак. Поредното убийство на детето в мен.

* на сн.: трамвайно колело

История на наркотиците в картинки

Историите около наркотичните вещества са много и все вълнуващи. Преди да ги забранят, всички те са били използвани в медицината. Както можем да се досетим - били са адски ефективни при много заболявания. Например, когато Байер синтезира хероина, /краят на 19 в./, веднага става ясно, че при простуда, той е просто незаменим. Ето реклама от това време: "Хероинът предизвиква емоционален подем, позволяващ на пациентите да забравят за простудата, както и за други заболявания". 

Все пак, в западния медицински модел, целта не е да забравиш всичко, предполагам. За аюрведата не знам.

Кокаин

За децата, да не ги безпокоят зъбките /1885/

 За майките, да не ги безпокоят децата

 Много популярното кокаиново вино на химика Анджело Мариани /1863/. От етикета виждаме, че даже Папата се е повлиял добре. Текстът е:
"His Holiness THE POPE writes that he has fully appreciated the beneficient effects of this Tonic Wine
and has forwarded to Mr. Mariani as a token of his gratitude a gold medal bearing his august effigy."

Има и други пациенти, показали пълно възстановяване

Две витални французойки на кокаин, в стил Ар нуво.

Морфин

Пак за дечица, но вече с морфин

Сиропчето на мис Уинслоу с морфин - приятел на всички майки по света

Убиец на кашлицата. Кученцето обаче, изглежда абстинентно.

Хероин

Байер пуска хероина заедно с аспирина през 1898 г. като средство срещу кашлица, също толкова ефективно като морфина, но не създавало зависимост. Да де, но създава и то по-зловеща. Спират го през 1913 г.

"Откъде тази сигурност, че е ефективен?" пита загрижено рекламата. Е, как откъде? От научните изследвания, проведени в болници, клиники и санаториуми и от индивидуални изследвания на изтъкнати учени.

Амфетамини

Малко амфетки и ставаш оптимист? Кой би отрекъл.

 Ако пък по цял ден седиш пред телевизора и само се тъпчеш - малко амфетамин и ще забръмчиш като пчеличка. Рекламата си го е казала.

"Бенито" /Бензедрина на Глаксо-Смит и Клайн/, което американските шофьори на камиони друсат по дългите маршрути - вече десет години /1928 - 38/ помага на всички хора. От 1965 само с рецепта /САЩ/.

ЛСД

Това е смешка.

Фрагменти от септември

1. Днес денят не е много слънчев. Тежки сивуши са надвиснали, капе от тях, етц. Готиката се подсилва от интернета - научавам за стар славянски ритуал - при смяна на сезона се погребва умряла буболечка.

2. В момента вкъщи няма нито хлебарки, нито мравки, така че излизам отпред да търся умряла живинка, за да я погреба. Една баба храни уличните котки и аз поглеждам към тях с надежда, но нравственият императив ми отговаря по американски: "Не си го и помисляй!"

3. "Светът е създаден от простаци за простаци и те непрекъснато се стремят да го опростят още повече", учеше ме Я. на чаша бърбън. "Поради това, има малка група хора, със задача да го усложняват. Те си плащат за това, разбира се".

4. Седемгодишно момче отива да хвърли боклука и най-после разбира каква е тази "вълшебна страна", в която се е пренесъл да живее хамстерът му.

5. Двама приятели, богат и беден се срещат на улицата:

- Как си? - пита богатият

- Как да съм, не съм ял от три дни...

- Ее, трябва да се насилваш, казва богаташът.

* на сн.: конструкция 99

Стокхолм синдром

1. Няма пряк полет до Стокхолм. Стигаш до Виена. Това е летището

2. Летя с "Флай-ники". Красиви стюардеси, мъничко сандвиче, кафе в ръката, облачета под краката.

3. Главното стокхолмско летище "Арланда". Обичам летища и гари - входове към свободата. Автогари не обичам.

4. Надясно - Упсала. Не съм следвал там, но в един друг живот?

5. Няколко шведки контражур

6. Това е лисицата-паметник "Кожа и кости с одеало" - на Лора Форд, проблематизирала бездомността.

7. Чайка гледа.

8.Лъв гледа.

9. На шведски здравей е "Хей!", което много помага - хем викаш човека, хем го поздравяваш.
Например, влизаш в този магазин за сувенири, "Хей!" и едно младо хомосексуалистче започва да се занимава с теб, докато не ти свърши работа.

10. Бонбоните на Пипи - черните. С лакрица, миришат много особено.

11. Северно небе. Чувствам се като в Петербург - вода, вятър, облаци и архитектура.

12. Шведската природа е особена, някои дървета са от шведска стомана.

13. Сгради

14. Залез