сряда, 19 април 2017 г.

Излагация

1. Скоро четох някакви текстове за поведението на хора осъдени на смърт, докато чакат да им се реши проблемът и нали чувствителен /хаха/ - почти веднага сънувах, че съм осъден на смърт и чакам да ме убият. При това, бяха минали всякакви апелации-касации-обжалванки и нямаше никакъв шанс за отмяна на присъдата.
2. Баси и кафкианското - бяха ме пуснали за три дена да се поразходя из някакъв средиземноморски град, защото поради незнаен закон /в съня/, като те осъдели на смърт имал си право три дена да се разхождаш из средиземноморски град. Някак си не ми се разхождаше и седях на една улица със стъпала, и разсъждавах, няма ли все пак, още един начин да избегна разстрела, за който да не съм се сетил до момента.
3. Някакви полупознати седяха до мен и ме убеждаваха, че няма такъв, и се усмихваха тъпо. "Тези усмивки сигурно изразяват съчувствие", мислех си аз и не им се сърдех.
4. Разбра се, че колкото и тегаво и нелепо да ми е положението, вместо да си правя инсайти за колко са сходни архитектурно средиземноморските градове, по-добре, да си избера достойно поведение /от някой филм, щото откъде другаде?/, с което да посрещна подробностите около екзекуцията ми. И другите сякаш това очакваха от мен. 
5. Все този проблем, да му се невиди - да не се изложиш.

* на сн.: Джими Хендрикс /ваше ляво/ музицира в казармата /1961 г./

Няма коментари:

Публикуване на коментар