1. Киркегор не ми е хич лесен, този дофройдов психологизъм в комбинация с яка религиозност ми идва в повече. Обаче, в "Или - или" задава интересна дихотомия за двата вида начин на живот, от които човек трябвало да избере, ако искал да остане човек - естетически и етически. Признавам, това винаги ме е вълнувало. Според К., тези, които избират естетическия, живеят за свое удоволствие. Хубавото е, че в стремежа към постигането му, те неволно допринасяли и за благото на другите. Иначе - това не било много добър път - такъв човек не е способен да контролира съществуването си, живее с мига, мотивите му са хедонистични. Животът му е противоречив, пълен с нестабилност и неувереност, напомня "експеримент", доколкото удоволствието може да спре да е такова, в зависимост от това, как го възприемаш. Естетът е пасивен, ориентиран към външното и изпитва недостатък на свобода, зависим е от обстоятелствата, разчита на случайността, а не на необходимостта. Ако такъв човек започне да мисли за съществуването си, той бързо разбира, че не му достига смисъл, след което може да изпадне в отчаяние. Интересно, че според К. отчаянието може да се превърне в смисъл на живота и човек да реши, че това е единственото достоверно нещо на този свят, но това ще е само "очарователният фатализъм на самоизмамата". От друга страна, естетическият стил на живот може да бъде преход към етическия.
2. Говорейки за етическия човек, К. обещава хубави неща - той се изгражда чрез своите избори, съзиданието става цел на живота му. Ако "естетът" просто се приема такъв, какъвто е, "етикът" се стреми към самопознание и търси промяна в съответствие със съзнателните си избори. Той се стреми да стане "идеален".
3. Така както е, не ми се връзва добре - защо да не мога едновременно да съм и едното и другото, в различни пропорции (примерно - сутрин повече етичен, вечер - чист естет)? Можеш, казва К., от синтеза на двете (нали Хегелианец) се появява третият светоглед - религиозния. Киркегор на датски означава "църковен двор", хубава фамилия, говореща
4. А много ми е интересно, кой съм аз, че да споря с Киркегор? От друга страна, той не е имал такъв мощен съпорт като тъпотронните соц. мрежи (Фейсбук), а аз имам.
* на сн.: Регине Олсен - годеница на Киркегор, два дни след годежа им, Киркегор върнал пръстена и избягал в Берлин. Там стоял година време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар