Показват се публикациите с етикет Ад. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ад. Показване на всички публикации

петък, 28 октомври 2022 г.

Доверил им се

1. Както всеки нормативен български интелигент (оох!) напоследък често се запитвам дали не съм се оказал в ада? По-начетените се питат същото, само че използват “Мордор”. Даже веднъж си помислих: “Майко мила, изглежда съм в ада! А когато все някога се върна и започна да бродя по улиците на Флоренция, минувачите ще отскачат от мен с възгласа: Оddio, è stato all'inferno! (О, боже, той е бил в ада!)". А има ли връщане оттам? Или да се утеша с откритието на Данте - тези, които са излъгали доверилите им се, са в по-нисък кръг от тези, които са излъгали недоверилите им се
2. Но аз няма да се унижавам с плахи надежди. Искам тези (злоумишленици), които ме подведоха, да бъдат задължени да четат “Водата на живота - трактат за уринотерапията” на Дж. Армстронг. Казват, тя започвала с гениална фраза: “Не всеки обича да пие урина”

събота, 13 ноември 2021 г.

Поводи

1. С някои хора не си се срещал дълго, а като се видите и продължавате пак от същото място, от което сте прекъснали; с други - докато не сте се виждали и двамата сте се движили в някакви посоки, но като се видите - о, чудо! - продължавате оттам, докъдето и двамата сте стигнали. Не мога да го обясня по-ясно
2. Това поражда въпроси - кое е по-доброто? А имаш ли избор? Трябва тутакси да се възползваш, при първа възможност. Защото, както е казал някой (дано Платон - обичам да го цитирам, не да го чета): “...доброто има предел, лошото е космос”
3. Търсих една книга за "онтологията на Aда", с прости думи - как различните култури/религии си го представят. Не я намерих - не знам ни автор, ни заглавие, но ми излязоха неща за Страшния съд. Почетох малко и разбрах - това не е събитие, което всички очакваме в бъдещето, а е тук и сега в теб - личен Страшен съд. Направиш нещо и започваш - правилно ли постъпих, неправилно ли и др. Спрямо какво? Спрямо диктатурата на посредствеността, естествено. Уж нищо не се е случило, а е страшничко (Дж. Хелър, неточно). И е съд.

* сн.: Richard Sandler

вторник, 2 август 2016 г.

Ловци на символи

0. Разбира се, веднага купихме карта - подробна, на областта Епир. Изглежда не попаднах на обичайния Меркатор, а на някаква старинна проекция или пък да е било авиационна карта, защото доста се измъчихме с нея. Разстоянията явно ги даваха по права линия, някои села бяха разместени, а планински пътища, маркирани като "черни" си бяха прекрасно асфалтирани пътчета, водещи към неизвестното. Но подред;

1. Туристите интересуващи се от отвъдното /некротуристи/, често допускат досадни, /а понякога и фатални/ грешки при посещенията на любимите си места. Например, решават да поплуват в Стикс /на Пелопонес/ и не си дават сметка, че това е Реката на забравата - топнат се, забравят всичко и как се връщат после и къде - жална им майка. На Харон не може да се разчита, той е еднопосочен лодкар, пък и обслужва съвсем друга река - Ахерон
2. Съставих обаче, приятен план, помагащ на некротуриста да минимизира подобни рискове. Започва се със самата Ахерон. Тя /Реката на скръбта/, е една от седемте реки в царството на Хадес, която съществува наистина. Намира се лесно - от Парга завиваме надясно, после край Некромантионa /за него друг път/ и после в долината до Глики и там пак надясно. Ахеронката е явно набедена - абсолютно добронамерена, бяло-жълто-синьо-сивозелена хубавица, по която хората ходят нагоре-надолу по каньона докато им издържат краката на студа и никой не умира. Може и с лодка, може и на кон, може и рафтинг.
Реалният цвят на реката
Проникване в каньона
Стол за кратък размисъл
Представих си, че в едно съседно измерение, Харон продължава да вози душите на умрелите от единия бряг на другия, но няма как да го видим. Предполагам, че има начин да се усети /например, като съновидение/, но трябва да си опънеш палатката и да постоиш поне няколко дни. Имаше хора с палатки, имаше.
Една доста подозрителна гора
Ахерон, не Ахерон, но боб с пъпеш трябва да има за вечеря

3. Доста по-сложно беше с Вратите на ада. Цял ден се връткахме по тесни планински пътчета, саботирани от безумната си карта. Всички селца са населени, но няма кого да питаш за пътя, защото никой не смее да се покаже от къщи след 11 на обяд, за да не бъде убит от слънцето. На кръчмите, пълни с услужливи старци - монолингви допреди малко, им бяха направили магия и те внезапно опустяха, пак поради соларния култ.
Тия пътчета отсреща - доста близки си станахме
Клисура си е клисура навсякъде
Някак си стигнахме до Серизиана, селото, край което, според античен пътепис трябваше да са Хадесови порти. По средата на кръчмата, на малко диванче спеше жена над средна възраст. Не исках да я закачам /с недостатъчната си езикова компетентност - даже не знам как се буди човек на гръцки - мисля че е "еля-еля-ендакси-паракало-логариазмо?", но не мога да се закълна/ и я почакахме малко, но тя не помръдна, затова - сам-самички.
Кръчмата с морфичната леля 

4. Намерихме го. Пътят към ада беше постлан с добри, бели камъни /калдъръм, калос дромос, грц./ и се оказа малко ждрелце в горното течение на Ахерон, нищо особено като гледка, но като всички ходят на лов за гледки, аре пък ние да половуваме символи, а?
То к'во да го мислиш


Следва: 

Некромантионът - единствена възможност да поговориш с умрял съсед
Парга - и си в Италия, и не си
Додони - ако Делфи не ти е по джоба, отиваш на оракул тук
Одеоните в района са като за добър ден






четвъртък, 23 май 2013 г.

Адът и другите

1. Като бяха по-малки, дъщерите ми спокойно и сериозно изслушваха мъдрите ми изказвания и това несъмнено ме радваше. В един следващ период, пак ме изслушваха, но вече излъчваха известна нервност и един поглед, означаващ, че идеите ми веднага потъват някъде, а отгоре си остават собствените им, не толкова мъдри концепции. Това беше знак да съкратя сказките и да им подавам текста някак по-дяснохемисферно /тогава четях много Бейтсън/, каквото и да означава това.
2. Веднъж, не помня в кой момент, обясних на Доротея, че е по-добре да не пораства, защото в живота на възрастните няма нищо, practically speaking, привлекателно. Не ми повярва. После и се наложи да отиде до поликлиниката за някакво медицинско. 
- Тате, казва ми като се върна - видях ада!
О, мисля си, мен ли точно ще учудиш - вече трийсет и колко години участвам в строежа му. 
3. Предположих, че е чакала пред някой кабинет два до пет часа, интоксикирала се е от бабичките в коридора, после гневна сестра е споделила мисли за системата и собствената си непричастност към нея, етц. Не точно.
Видяла някакъв дядо, който излизал от поликлиниката обут в сини найлонови калцуни.
- О, забравили сте да си свалите тези неща от обувките - казала услужливо тя.
Старчокът се изкикотил демонично:
- Не, казал той - не съм забравил.
4. Е да, това е адът, съгласен съм.

* на сн.: Фея и Цезарин

вторник, 28 февруари 2012 г.

Февруари - фрагменти 3


1. Търся в Ютуб "Следобедът на един фавн" на Дебюси. Не мога да слушам класика, но някои неща все пак мога. Пиша го на български, отде да знам как е "следобед" на френски. Излиза ми "Следобедът на един Годжи" в хиляди варианти. Това е някакъв тежък простак, който явно се представя за фавн или за Дебюси. Считам за неприемливо светът да е организиран така, че да ми излиза говно, вместо Дебюси. А той е точно така организиран, но уей. Ето затова се самоубиват хората - изведнъж, внезапно, ги докосва непоносимо, надчовешко и незаслужено несъответствие между очаквано и действителност и те не издържат. 
Но нека изсъхнат сълзите ми.
2. Преход ниско - високо. Лосев отново цепи мрака. От разговорите със секретаря му:
"Светът е наследник на три култури: европейската - това е личността, римската - империализма, гръцката - движението от материя към идея. Само в Европа съществува личност. Един немец обиколил света и едва когато се върнал в Европа и седнал да свири Бах, се почувствал у дома и разбрал, че само тук и никъде другаде не съществува личността. Европеецът, това е Бах: ясно начало, развитие, край. Историзмът идва от Израел. Там за пръв път са сформулирали, че всичко е създадено от Бог - единен, всемогъщ. Там е било положено началото на личността...
Младата японка, решила да стане проститутка, за да събере пари и после да създаде порядъчно семейство, сякаш не е имала предишен живот. Тук виждаме същото отсъствие на личност. Затова и японците толкова лесно са умирали на война.
Второто начало е Рим - империализма. Ние повече не можем да живеем без империализъм, все едно дали е социализъм или капитализъм. Цялата европейска държавност се крепи върху римското начало.
Третото начало е Гърция, това са идеите. Маркс казва: "идея, овладяла масите става материална сила". Тук виждаме чист идеализъм. Комунизмът се счита за материализъм, но настоява да дадем всичко за идеята.
/А. Ф. Лосев. Записи бесед. В. В. Бибихин, превод - левашки - мой/
3. Изключително качествена мисъл на Бердяев, не знам от къде:
"Адът е необходим не за това лошите да бъдат наказани, а за това, човек да не бъде изнасилен от доброто".
4. Преход високо - ниско.
Кастинг за порно-актьори. Идва красив левент. Казват му:
- Вие сте подходящ за ролята, взимаме ви. Разкажете ни нещо за себе си.
- Знаете ли, аз не го вдигам. Ама хич.
- Е, защо дойдохте тогава?
- Помислих си, че може би ви трябва и отрицателен герой.

* на сн.: замислено куче в района на бул. Ц. Борис 3

неделя, 15 май 2011 г.

Вътре/вън

1. Видях някакъв репортаж от родилен дом. Новородените бяха опаковани и сложени в едни чекмеджета с прозрачен капак и гледаха злобно оттам. Някои плачеха.
2. Какъв ярък пример за изгонване от рая. Колко им е било комфортно в утробата - постоянна температура, уют, мека матова светлина, заоблени ръбове, приглушени звуци, храната постъпва по идеалният начин - директно в кръвта и постоянно, без досадните ритуали на поискване, поемане, цапане, после пък я отделяш върху себе си, та те мокрят ненужно. Не се опитват да те заговорят или да ти дрънчат с някаква пъстра пластмасова гадост пред очите, за да ти видят реакцията, сякаш си им клоун. Напротив, оставен си във философско усамотение, можеш да създаваш различни концепции и да ги приемаш или отхвърляш спокойно.
Не ти задават въпроси, не чакат отговори, всичко е автоматизирано и се разбира от самосебе си.
3. След раждането - изведнъж те плисва вълна от остри и силни звуци и ярка светлина, дизайнът се променя в посока Филип Старк, храна получаваш само при поискване - крещейки и чрез специален уред, наречен уста.
Изведнъж се оказва, че майка ти вече не разбира досегашният ви вътреутробен език и смисленият диалог става невъзможен. Няма как, възприемаш стила на безумни сигнали състоящи се от крясъци и звуци, а плачът ти е от яд, че ти се е наложило да правиш всичко това без да си сгрешил в нищо и най-вече - без никакви обяснения защо.
Получаваш едни уплашени и удивени хора, около чиято хаотичност ти е невъзможно да се структурираш и ти заплакваш и от обида.
4. Колко бързо всички забравят откъде са им дошли проблемите! И търсят ли, търсят на други места. Не, не, върнете се назад.

* на снимката: Леворечки манастир, поглед през процепа на църковната врата.