Нетуристическите места

1. Преглеждаме с Роси разни екскурзии. Изисквания: евтини, нетуристически, без група и екскурзовод. 

Една сутрин в Малта наблюдавахме такава група, докато пиехме някакво странно кафе на терасата. Течеше им 3-4 ден и клубната култура се беше оформила напълно. Бяха момичета в разцвет, вълнуваха се от предстоящия ден и поради това чувах разговорите им без да се напрягам. Обсъждаха как са прекарали нощта, кой спал добре, а кой зле, някои вяло мрънкаха /минимални битови проблеми/, други искаха да пушат с кафенцето, а то май забранено - обичайното.

2. Дойде ръководителката им и веднага призова: "хайде групата, моля по-бързичко да привършваме със закуската, автобусът ни чака". Мисля, че това е стандартното приветствие за "добрутро" в такива групи. Постоянно ги чака автобус, да ги води някъде на майната си, според естетическите критерии на туроператорите. 

3. Една по-възрастна жена, додъвквайки саламчето си, боязливо попита: "Днес ще има ли много ходене?". Явно се безпокоеше за живота си - денят обещаваше да бъде топъл, макар и не повече от 45 /Целзиус/.

- Не - каза важно тур-лидерката, само на Цитаделата има малко изкачване.

4. Сдържах се де, не се разхилих. Цитаделата! Най-непристъпното място на всяка крепост! Малцина завоеватели са успявали да проникнат там, сред трупове и многодневна обсада, но сплотената туристическа група под ръководството на опитна екскурзоводка, щеше да я превземе без много жертви за час-два.

5. Лелята замря. Явно и се привидя католическа стела на местното гробище, с дискретен надпис от чисто злато.

- А ще може ли аз да изчакам долу? - промълви.

- Е, разбира се, не е задължително да се качвате до Цитаделата, отряза жената-сталкер. Интонационно - лека стоманена нотка. Ето така беше.

6. Открихме току що добра оферта. Екскурзията се казва "Красотите на Афганистан на магаре". Не е скъпа, мястото е нетуристическо, няма екскурзовод - точно като в мечтите ни. Чета отзивите:

"Всичко беше както ни обещаха във фирмата - магарешки преходи, прах, талибани, макови ниви, страшна бедност. Много сме доволни." 

7. Отивам да капарирам.

* на сн.: екскурзия с кола и местен шофьор

Травестията в обичаите

1. Oткривам поне три неща, по които се различаваме от албанците - преобладаващата религия, вендетата и бурнешите. В първите две няма кой знае какви предизвикателства. Само ще спомена, че заради вендетата, около 10 000 албанци никога не излизат от къщи, защото ще бъдат убити. Правилата, според които живеят селските общности в Албания /"Канун"/ повеляват това да става само извън дома им.

2. Бурнешите са момичета, които по параграф 88 на Кануна, могат да бъдат признати за синове, ако в семейството няма момчета, които да станат наследници. В този случай, дъщерята поема обет за целомъдрие и безбрачие до края на живота си и става глава на семейството.

3. Бурнешите се обличат като мъже, получават равни права с тях /което за албанките не е така/ и се държат като такива. Счита се, че броят им е около 5-6 хиляди. Снимките са на Джил Петерс, от 2012 г.

http://www.jillpetersphotography.com/swornvirginsofalbania

 

4. Има и друг аналог на такъв тип трансвестия - в Афганистан и Пакистан. Нарича се "бача-пош". По същия начин, когато в семейството няма момче, преобличат една от дъщерите, делегират и мъжки права, и така до пълнолетие, когато си възвръща пола.

При връщането в момичешки облик, бача-пош изпитват сериозни адаптационни проблеми, най-вече заради внезапното силно орязване на свободите, които са имали досега.

5. Има и обратна традиция - фаафафините на о-в Самоа /fa'afafine/. Когато в семейството има само момчета, едно от тях се възпитава като момиче, за да помага на майката в домакинството. Тези хора си остават трансвестити за цял живот, но обществото се отнася към тях нормално, приемайки ги като трети пол - няма съспенс и те са добре адаптирани.