Театрон

1. Който не го е правил, не е изпитвал удоволствието да си общува с хората чрез текстове. Единици могат да си го позволят. Като се замисля - аз, Барт, евентуално Рорти и толкоз. Примерно, изписваш историята с Кафка и момиченцето с куклата, и си в приятно очакване да те заподозрат, че си я измислил сам. За да се оправдаеш, веднага им представяш като реална, друга измислена история с момиченце - тази за Кевин Спейси. Върви си Спейси из Сентръл парк, разхожда си се и вижда - до една албиция (спада към сем. Бобови) стои нещастно момиченце и плаче. Никой не искал да си дружи с нея и т.н. Взима я Кевин на ръце, утешава я, пита я как се казва, а тя: “Харви Уайнстийн се казвам, как!”
2. Ницше: "историята може да се разглежда като три различни вида – монументален, антикварен и критически.” Моите, да предположим, са от монументалните
3. И се питаш: “Щом си толкова богат на оправдания, кажи: ако дойдат извънземни и те вземат да им опишеш впечатленията си от Земята, какво ще им разкажеш? Добре, ще им кажеш за Кафка, за Сентръл парк, как си ходил на джаз, на театър и после какво?” И си като в китайската поговорка: “Заекът знае сто песни и всичките - за моркови.” А не си виждал даже полуостров Мани

* Erbosin Meldibekov: "Гатамелата в кожата на Чингисхан"

За отвращението

1. Проблеми с егото? Очертава ти се безинтересно битие, а си пълен с енергия? Сублимирай с проф. Kristeva. Срамежливо не забелязвай постиженията и мястото и в световната култура. Ученичка на Барт? Кой барт, да не е "Издателска къща "Бард" - тези с кримките? Не чети Kristeva, чети за нея, Сокал чети, други тролове също. Не се плаши от дребнавостта си, хиперкомпенсирай с морализъм. Използвай  argumentum ad hominem, наример - чантата и на тази снимка е демоде. В края на краищата, като истински филистер, дърпай я при себе си - в бордея.

2. Et maintenant, малко оригинал (от: "Силата на ужаса, есе за отвращението"):

"Нищо друго, освен отвращението към себе си, не може да покаже по-добре, че всяко отвращение е признаване на липсата като основополагаща за самото съществуване на смисъла, езика, желанието. Благодарение на отвращението към себе си, пред субекта се разкрива, че всички обекти на опита се основават на първоначалната загуба, конституираща собственото им съществуване".

"... Представям си дете, твърде рано загубило родителите си. То се страхува да остане "съвсем само" и за да се спаси, отхвърля и оплюва всичко, което му дават, всички дарове, всички обекти.

До момента, в който нещата започнат да съществуват за него, т.е. до момента, в който те започнат нещо да означават, то ги отблъсква с едно движение, ограничавайки по този начин своята територия на отвратителното. Замесена със страх, стената, деляща го от този друг свят - оплют, изблъскан, отхвърлен, става все по-здрава. То непрекъснато се опитва да се очисти от това, което е погълналo вместо майчината любов - празнотата, по-точно това, което идва от безсловесната майчина ненавист към думата на бащата".

Барт, почерпка, кеч

1. Преди доста време, търсех "Митологии" на Барт и видях в интернет странно издание: "Нулева степен на почерпка" и "Митологии" в едно. Добре, казвам си, той е писал за какво ли не, за бифтека, за червеното вино, защо да не е написал и някое чекиджийско /структуралистко/ есе за почерпката. Това заглавие абсолютно ми превзе ума. Каква ли ще е тезата му, мислех си - очакваш някой да те почерпи нещо, а той си трае - това ще да е нулевата степен. 

2. Но автор като Барт не би оставил проблема неразнищен - очевидно ще разгледа и други, ненулеви степени на събитието. Например,  отрицателна - очакваш някой да те почерпи, а той се оказва такъв манипулант, че след половин час си му поръчал прасенце /теленце, ако е мусюлманин/ и го наливаш с отбран алкохол. 

Положителната степен на почерпка, от своя страна, ще е нормативна - очакваш някой да те почерпи и така и става. Да, но има и един по-екзотичен вариант, в който изобщо не очакваш някой да те почерпи, а той вземе, че ти поръча печено прасенце /или теленце, ако си мусюлманин/. Какъв ли ще е терминът на Барт, в този случай? За всеки случай сложих работен вариант "имагинерна степен на почерпка".

3. Е, аз практически го пренаписах есето, няма смисъл да го купувам. Но пък исках да чета "Митологиите". Тях по-трудно бих пренаписал, а имам и други задължения. Купих си книженцията. Отворих и веднага попаднах на блестящ текст:

"Кечът е сума от отделни зрелища... задачата на бореца тук вече не е в това да победи, а в това, точно да изпълни очакваните от него жестове... Пред нас е истинска Човешка комедия, в която всеки конкретен оттенък на чувствата /надменност, увереност в правотата си, изтънчена жестокост, чувство за "възмездие"/, щастливо е снабден с ясен знак... на този етап вече не е важно автентични ли са чувствата или не. Публиката иска изобразяване на чувства, а не самите чувства. Проблемът за достоверността при кеча не е по-важен от този в театъра."

4. А заглавието, което ме озадачи - "Нулева степен на почерпка", съм го прочел грешно. Там е написано "Нулева степен на почерка". Барт ми смига, какво толкова.

* на сн.: самотно изправено дърво