1. Много интересно се променя телефонният разговор, ако при вдигане на слушалката, вместо безсърдечното "Да!", дистанцирано-учтивото "Да моля?" или невъзпитаното "Ало!", просто излаеш: "Бау!"
Ефектът е подчертано дяснохемисферен - хората не чуват лая, защото е непредставимо някой да лае по телефона или отсреща да им вдига куче, но нагласите на лаещия /по-нататък в текста - "лаюн"/ прескачат психологическите защити и отиват директно в килера, където е на склад емоционалната когниция.
2. Какво се променя? Преди всичко, нараства семантичният потенциал на говорещите /по-нататък в текста - "лайкове"/. Като начало, след "Бау!" /по-нататък в текста - "Бау-ефект"/, разговорът се алтернира, появяват се изрази като "Видите ли", "Боя се, че...", "По-добро не би могло и да бъде, но...", etc.
3. Изреченията стават по-дълги и сложно-съставни, хората влизат "в капана на по-малкото зло" /Мерло-Понти, "Око и дух"/, срещаме сложни наклонни словоформи - "бихте ли бил така добър да..." и "не бих бил толкова сигурен, че...". Не са редки и старинните падежни флексии, дативус /негиращ!/ - "Нему не са нужни обяснения, той си знае своето", генитивус - "Ней трябва ново палто".
4. На фона на изплувалата коректност и даже консонатизъм, интересни модулации търпят и ругатните. Те най-често се евфемизират до "Поврага" /устар./, а при работещи или живеещи в чужбина - "Карамба" - за централноамерикански и островни държави, "Коньо" за испаноезични, "Фък дъ систъм" в панамериканските диалекти, "Мерд" за франкисти. Герундият /"ficke-ficke" на немските автори/, също става предпочитана комуникативна форма и дори норма.
5. Разбира се, някои школи, без нужната задълбоченост в проблема, приравняват "Бау-ефекта" към когнитивния дисонанс - по-аналогичен начин настъпва объркване и срив на експектациите, след което скриптът на реципиента /по-нататък в текста: "облайваният"/ е разрушен. Мисля обаче, че след обнародването на най-новите данни в психолингвистиката /вж. Слама-Казаку - "RESPONSE-ABLE: Empower for Action or as a Victim?" - непреводимо/ и невросемантиката, /вж. Майкъл Хол: "Непоемане на отговорност чрез мрънкане и разговори за политика"/, тези учени трябва да ревизират схващанията си.
* Брьогел-стари, "Глупаци и шутове"
