1. Преди месец време, си купих две евтини якета от Метро - тънко и дебело и уж ми махнаха маркерите срещу кражба, но явно нещо са оставили, защото като влизам сега, в който и да е магазин от големите вериги, пищят и двете неистово и на входа, и на изхода
2. Забелязах известна зависимост - като влизам/излизам с тънкото яке, магазинът пищи високо и някак отчаяно, а дебелото генерира непоносим нискочестотен, богат на обертонове, инфернален звук
3. Наложих си за всеки случай да изчаквам, евентуално охраната да има възможност да скочи, да ми извие ръцете и да ме отведе в Районното, но някак си не ми обръщат внимание. Днес се престраших и влязох в магазина-титуляр /Метро/, облечен с тънкото, не експеримента ради, а токмо за покупки. Там пищя най-страшно, явно с оригиналния си звук, особено на излизане. Почти бях сигурен, че ще ме съблекат и ще ми върнат якето на щанда, откъдето съм го купувал, а отдолу бях с къс ръкав. В главата ми тревожно се разиграваше сюжет, при който ми искат доказателства, че не съм дошъл по фанелка за да крадна яке и тъй като е доста запазено все още, няма как да ги убедя, че го нося вече месец и т.н.
4. Не, нищо лошо не ми направиха, предполагам декадентската ми походка и интелигентният ми вид са ги респектирали и са се сдържали. И все пак, не е приятно, не знам колко дълго ще мога да разчитам на благородното си излъчване.
* на сн.: Бил Мъри в "Прекършени цветя"
