Показват се публикациите с етикет Доротея. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Доротея. Показване на всички публикации

петък, 19 юни 2015 г.

Децата на децата ни

1. Бебето на Бояна /Делян/ се научи да реве като Джо Кокър сравнително отдавна. С лекота докарва същата плътна, конячена бленда с фалцет в по-високите регистри. После вкара и няколко ръмжащи /граул/ техники от ранния Луис Армстронг и концертите станаха неудържимо примамващи. Днес, с учудване наблюдавам, че е усвоил и уа-уа ефекта на Майлсовия тромпет от джаз-рок периода му. Не са ли прекрасни тези преходи?
2. Бебето на Доротея /Сашо/, като един невинен чистофайник, постоянно се опитваше да изтрие маскировъчните петна на бермудите ми с тоалетна хартия. Понеже това ми се стори абсолютно креативно в своята невъзможност, започнах да го каня да го прави по-често, дори му дадох специално парцалче. Тогава обаче, Александринът усети недостойното ми желание да го сизифизирам /глагол от "Сизиф" - аз сизифизирам, ти сизифизираш, етц./, и изгуби интерес към процедурата. Успях да заснема това нещо в последния момент.
3. Изключително приятни момчета са, честен кръст.

* на сн.: диверсификаторът

четвъртък, 23 май 2013 г.

Адът и другите

1. Като бяха по-малки, дъщерите ми спокойно и сериозно изслушваха мъдрите ми изказвания и това несъмнено ме радваше. В един следващ период, пак ме изслушваха, но вече излъчваха известна нервност и един поглед, означаващ, че идеите ми веднага потъват някъде, а отгоре си остават собствените им, не толкова мъдри концепции. Това беше знак да съкратя сказките и да им подавам текста някак по-дяснохемисферно /тогава четях много Бейтсън/, каквото и да означава това.
2. Веднъж, не помня в кой момент, обясних на Доротея, че е по-добре да не пораства, защото в живота на възрастните няма нищо, practically speaking, привлекателно. Не ми повярва. После и се наложи да отиде до поликлиниката за някакво медицинско. 
- Тате, казва ми като се върна - видях ада!
О, мисля си, мен ли точно ще учудиш - вече трийсет и колко години участвам в строежа му. 
3. Предположих, че е чакала пред някой кабинет два до пет часа, интоксикирала се е от бабичките в коридора, после гневна сестра е споделила мисли за системата и собствената си непричастност към нея, етц. Не точно.
Видяла някакъв дядо, който излизал от поликлиниката обут в сини найлонови калцуни.
- О, забравили сте да си свалите тези неща от обувките - казала услужливо тя.
Старчокът се изкикотил демонично:
- Не, казал той - не съм забравил.
4. Е да, това е адът, съгласен съм.

* на сн.: Фея и Цезарин

неделя, 12 юни 2011 г.

Фрагменти от юни-1

1. Прочетох за ново, коварно оръжие. Работи с някакви лъчи - въздейства върху противника причинявайки му силно сексуално желание към същия пол. При включването му, вражите войници спират да се бият и се опитват да встъпят в сексуални отношения един с друг. Коварно е, както си го представям.
2. Дъщеря ми Доротея, когато беше на 5, ходеше навсякъде с малко бележниче и моливче в ръка. Вътре си записваше някакви явно важни неща, за съжаление, не помня какви. На зъболекар също си го взимаше. Там пък какво записваше?
3. Щял да настъпи краят на света. Колко високомерен е човекът. Ти ли го създаде бе, келеш, че да му слагаш край? Кой край - това, че ще умреш ти, не е край на света, това е твоят собствен край. И стига с тия шибани изчисления, стига си удвоявал получената сума, за да ти излезе датата. Просто млъкни, че ме нервираш. Не се ли настрада, Настрадамус ниеден!
4. Стоях на една спирка и наблюдавах как пресичат кучетата. Преди всичко съм малко недоволен, защото наблизо имаше зебра, а само няколко от тях я ползваха. Но затова пък я ползваха правилно. Другите преценяваха разстоянието и скоростта на задаващата се кола и майсторски, без излишно бързане пресичаха платното където им е най-удобно. Може и така, разбира се. 
5. Кучетата спасители, ако по време на акция дълго време не откриели никого, се демотивирали и отказвали да работят. За да ги мотивират отново, някой от спасителите лягал сред руините и позволявал на кучето да го открие и спаси, тогава, то се ободрявало и започвало отново да работи както трябва.
6. Страхотен коан: Една стрела сваля един орел. Две стрели – това е прекалено много.

* на снимката: Детски стоматологичен кабинет, в края на работното време. Паднали детски зъбки.