Показват се публикациите с етикет Илф и Петров. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Илф и Петров. Показване на всички публикации

петък, 7 април 2023 г.

Първите думи

Всеки си има любими книги, но не всеки си има любими начални фрази. Значи, ще трябва да ви предложа няколко свои. Щеше да е хубаво да са в езика на оригинала, но не съм чак толкова напреднал.

Камю, “Чужденецът”
“Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам.”

Селинджър, “Идеален ден за лов на рибка-бананка”
“В хотела имаше деветдесет и седем рекламни агенти от Ню Йорк, които така бяха окупирали линиите за междуградски разговори, че младата жена от стая 507 трябваше да чака за своя разговор от пладне близо до два и половина.”

Маркес, “Сто години самота”
“Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.”

Кавафис, “Итака”
“Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен…”

Кафка, “Преображението”
“Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.”

Оруел, 1984
“Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа.”

Платонов, “Изкопът”
“В деня на тридесетгодишнината на личния му живот, Вощев го уволниха от малкия механичен завод, където той добиваше средства за съществуването си. В документа бяха написали, че го отстраняват от производството, вследствие ръста на неговата слабосилност и замисленост, сред общия темп на труда.”

Илф и Петров, “Дванайсетте стола”
“В околийския град Н. имаше толкова много бръснарници и погребални бюра, че човек можеше да си помисли като че ли жителите на този град се раждаха само за да се обръснат, да се подстрижат, да се освежат с одеколон и да умрат.”

Фото: Judy Dater

четвъртък, 10 декември 2015 г.

Фрагм. от дек.- 2

1. Политика. Чета някво заглавие, цитирано във ФБ: "В Париж са притеснени, че реформите в България не се случват". Представям си даже и как са притеснени. Ходят из града /повече по Левия бряг/ с изменени лица, тревожно се вглеждат един в друг и мълвят: "България не па?", "Реформ но?", "Онтиль па ю лие?" И някой по-запознат минувач пасионарно, но с горчив тембър отговаря: "Ме уи! Жьо не манж па сис жур!". И даже наблизо минаващ немски турист и той: "Гебен зи мир бите етвас копек ауф дем щюк брод!" Етва е, притеснени са там.
2. Хармс. "Петров се мята на коня и произнася пред тълпата реч на тема, какво би станало, ако на мястото на градската градина бъде построен американски небостъргач. Тълпата го слуша и, изглежда, е съгласна с него. Петров си записва нещо в бележника. От тълпата се отделя среден на ръст човек и пита Петров какво си е записал в бележника. Петров отвръща, че това си е лично негова работа. Средният на ръст човек не мирясва. От дума на дума започва разправия. Тълпата взема страната на средния на ръст човек и за да спаси живота си, Петров пришпорва коня и изчезва зад ъгъла. Тълпата е възбудена и поради липса на друга жертва хваща средния на ръст човек и му откъсва главата. Откъснатата глава се търкулва на паважа и се спира до решетката на канализацията. Удовлетворила страстите си, тълпата се разпръсва."
"Линчуване", прев. Ася Григорова
3. Хънтър Томпсън. "Багажникът на колата ни напомняше подвижна полицейска нарколаборатория. Имахме на разположение две чанти с трева, седемдесет и пет топчета мескалин, пет марки с люта киселина, солница пълна с кокаин и цял междугалактичен парад на планетите с всякакви стимуланти, транквиланти, пищялки, смеялки...също и кварта текила, кварта ром, кашон с Бъдуйзър, пинта суров етер и две дузини амил."
"Страх и омраза в Лас Вегас" /само че книгата/

* Табела в Атина. "Идиотикос хорос" предполагам, че не е "хор от идиоти", а по-скоро "частно владение". фото: Иван Романов .

събота, 13 юли 2013 г.

Пианото

1. - Най-добрият начин да продадеш една стока, е да и измислиш история - каза зет ми. Това пиано, след като е немско и  трофейно, не може ли да се каже, че Хитлер е свирел на него?
- Хитлер чак, ми се струва прекалено - възразих. Нека се придвижим малко повече в посока на достоверността. Имам си друг любимец за такива случаи - щурмбанфюрер Калтенбрунер. Ще пиша в обявата, че това е пианото от вилата на Калтенбрунер в Оберхофцеремониалмаршал - тихо предградие на Берлин, обитавано от висши фашистки функционери. Нещо като Лозенец, мисля. 
2. Не знам защо, но си представям средния купувач на стари немски пиана като пупест 50-годишен чичин, обременен с всички епизоди на социалистическия блокбъстър "17 мига от пролетта". Там, злият хитлерист се опитваше да се ебава с руския топ-агент, добряка Щирлиц.
3. След като изготвих историята, реших да похваля и настоящите качества на инструмента. Сложих "кадифен тембър и отлична динамика", но ми се стори недостатъчно. Добавих "богати обертонове" - ярка, налудна и достоверно звучаща фраза. 
4. Погледнах няколко подобни обяви. Повечето споменаваха за "кл. от сл. кост и абанос", "тъм. махагон", "мет. лира" и т.н. Божичко, та това е Илф и Петров! Васисуалий Лоханкин, /малко след като е бил набит с пръчка от съседите си/, обсъжда подобна оферта с Остап:
"— А може би аз все пак ви попречих? — попита Остап, когато се намери в първата стая на Лоханкин. — Не? Добре тогава. Ами вие ли „Дав. пр. ст. вс. уд. из. к. м. с. ин. ер.“? И тя наистина ли е „пр.“ и има „вс. уд“?
— Абсолютно вярно — оживи се Васисуалий, — прекрасна стая, всички удобства. И няма да ви взема скъпо. Петдесет рубли на месец.
— Няма да се пазаря — рече вежливо Остап, — само че съседите… Как са те?
— Прекрасни хора — отговори Васисуалий — и изобщо всички удобства. И цената ниска.
— Но те, струва ми се, са въвели тук телесни наказания?
— Ах! — рече Лоханкин проникновено. — В края на краищата кой знае? Може би така и трябва. Може би именно в това е великата шаячна правда.
— Шаячна? — повтори замислен Бендер. — Онази — конопената, домашната изработка, кълчищената? Така, така. Кажете, от кой клас на гимназията ви изгониха за слаб успех? От шести?
— От пети — отговори Лоханкин."
5. Ако ми се случи такъв диалог, направо го подарявам това пиано.

* на сн.: приятна граф. комп.

вторник, 23 април 2013 г.

Илф и Петров, за познавачи

Откъс от "Страница от албума", 1933г.
Най-страшният персонаж в лоша съвременна пиеса, е така нареченият "възрастен работник". Зрителите с трепет очакват появяването му. И ето - той излиза на сцената. И ето, под гръмовната кашлица на публиката, започва да се очертава образът.
О, това е сложна фигура. В сравнение с нея, шекспировият венециански търговец е груба провинциална схема.
Разбира се, възрастният работник, вече не е млад /на 56 е/. Непременно носи ботуши на висока подметка. Разбира се, носи очила със стоманени рамки като на Калинин, сатенена риза под сакото и мустаци, за които ценоразписът в театралния магазин съобщава кратко и някак нагло: "Мустаци колхозни - 80 копейки"/.
Възрастният работник винаги и без изключение, се казва Иван Тимофеевич, Кузма Егорич или Василий Фомич.
Той е безпартиен, но притежава свръхестествено класово чувство, въпреки, че в някаква степен е в менгемето на миналото /маха иконата от стената чак в трето действие/. Като правило, възрастният работник обожава струга си. Често мърмори и се оплаква от кооперацията, но кого ще излъже? - под грубата външност на мърморко се крие вярно сърце.
Драматурзите не си позволяват никакви отклонения от образа. И само като проблеснат стоманените очила в светлините на рампата  - суфльорът спокойно може да се оттегли в бюфета - публиката сама ще подскаже на Кузма Егорич репликата му, ако той я забрави.

* на сн. : Ленин на ски. На мотора - Лев Троцки, на калника - вуду на Инеса Арманд, отзад - Ленин на ски. Началото на ХХ век. Забавлявали са се здравата.

събота, 12 януари 2013 г.

Две бръснарски истории


1. Илф и Петров: "Изтезание чрез лукс"/1932/
.......Но сега започва нова мъка: изтезание чрез лукс.
- Косата препоръчвам да измием с къна - тихо шепне бръснарят.
Клиентът хвърля кос поглед на ценоразписа /миене на глава с къна - 2 рубли 50 копейки/ и започва да лъже, че съвсем скоро е ходил на баня.
- Много пърхут! - заплашително казва майсторът - да ви измия с "Пиксапо"? 
Но клиентът се отказва и от "Пиксапо" /1р. 50 коп./. Тогава, на лицето на бръснаря се появява изражение, което трябва да се разбира така: "Добре, а ла гер ком а ла гер - на война като на война. Има ранени, а има и убити".
След това, обезвереният майстор започва бръсненето, стараейки се заедно с космите да свали и кожата.
Към средата на операцията, клиентът осъзнава каква смъртоносна грешка е извършил и казва с треперещ глас:
- А може би наистина, да измием главата с "Пиксапо"?
- Ще я измием с къна - сурово промълвява майсторът.
Клиентът е готов на всичко. Мъчението чрез лукс  започва.
2. Гогол:  "Нос"
Иван Яковлевич, като всеки почтен руски занаятчия, беше страшен пияница. И макар, че всеки ден бръснеше чуждите бради, неговата собствена винаги беше небръсната. Фракът на Иван Яковлевич (Иван Яковлевич никога не ходеше в сюртук) беше пъстър, тоест беше черен, но целият в кафяво-жълти и сиви петна, яката му бе омазана, а вместо три копчета висяха само конците. Иван Яковлевич беше голям циник и когато колежкият асесор Ковальов, обикновено, по време на бръсненето му казваше: „Ръцете ти, Иван Яковлевич, вечно миришат!“, Иван Яковлевич отговаряше на това с въпрос: „Че защо пък да миришат?“ „Не знам, братко, само че миришат“ — думаше колежкият асесор и Иван Яковлевич смръквайки емфие, заради тия думи го насапунисваше и по бузите, и под носа, и зад ухото, и под брадата, с една дума, където му душа поиска.

* на сн.: болка и студ

четвъртък, 22 март 2012 г.

Аки и мрънкачите

1. I have a dream that one day this nation... Нека повече хора /99%/ се обръщат към вечните теми и много малко /под 1 %/ към еднодневките. Честото мрънкане на теми битовизми-еднодневки или в термини на Илфпетров - за "великата шаячна правда", не води до по-добър живот, въпреки първоначалното усещане за подобрение.
При липса на визия за вечни теми, винаги мога да ви подскажа някои. Мога в пряк текст, мога и в метафори.
2. Пряк текст: Атеншън! Нямате никакво време за глупаци, дори да имате ресурс за хабене. Животът, който в началото ви се струва безкраен, може внезапно, силно да се скъси при интензивно общуване с глупендърс.
Метафора: "Сенки в рая" на Аки Каурисмаки. Колкото по-висок стандарт /Финландия/, толкова по-лош живот. Колкото по-нисък стандарт /България/ - толкова по-лош живот. Изход? Няма, само вход.
3. Във филма всички са толкова самотни и толкова не могат да се докоснат емоционално /а физически - само, ако се сбият/, че диалозите им, които са най-банално-битови, звучат абсолютно сюр. Много интересен ефект. Единствената топла връзка е автентичният блус, звучащ отвреме-навреме. Ясно е, че режисьор с такова готино малко име /аки!/, няма да ти направи лош филмаки /филм- грц/.

* на сн.: снимах как снимат /мейкинг/

събота, 21 януари 2012 г.

Как работи референдумът


1. Стана ми много весело, като научих историята на Коморските острови. Те са четири и са се вместили между гиганта Мадагаскар и африканския бряг. Население: 750 000. Били са френска колония и всичко било окей, докато през 1976 не решили, че искат независимост, за да си направят ислямска република. "Няма лошо", казали французите и направили референдум. Три от островите били за независимост, а четвъртият - Майота - не искал и да чуе. Станал отвъдокеански френски департамент.
2. След като си отишли французите, коморците, които и така били склонни към съзерцателност,  спрели да бачкат тотално. Предпочитали по цели дни да седят и да гледат морето. Плажовете се напълнили с боклуци, туристите спрели да идват. На острова има едно шосе, което стои непокътнато от 40 години и поради това, е практически неизползваемо.
За тези години, коморците успели да направят 6 военни преврата и да убият 3-ма президенти.
3. Живеят в бидонвили, направени от ламарина и от всичко, което океанът изхвърли. Преди живеели в колиби от палмови листа - идеални за тамошните условия и климат, но проблемът бил, че два пъти годишно, трябва да реновираш покрива, което за тях се оказало непосилно. Част от туземците извадили късмет и заели малкото каменни къщи останали от французите, разбира се, без да се насилват да ги ремонтират.
4. Единствената нова сграда е джамията в столицата. Тъй като ги мързи да се молят по пет пъти дневно, те ползват джамията за спане денем, защото има килими и е много удобно.
5. Основната мечта на всеки коморец е да си купи лодка и да преплава нелегално до процъфтяващия Майота, където да остане завинаги. Разстоянието обаче е непосилно и повечето от тях се давят по пътя.
6. За да не се обидят, но главно, за да не умрат от глад, французите им дават някаква малка годишна лепта. Всичко останало се крепи на хуманитарната помощ, когато успеят да я изкрънкат отнякъде.
7. И все пак, властите на Коморите по едно време се обидили и обвинили Франция, че провежда колониална политика. "Жьо не па манж сис жур!", вероятно са казали те. Аз не знам какво им е отговорила Франция. Нещо много вежливо ще да е било, като ги познавам.

На снимката - Коморите, от: NG, Photograph by Jean du Boisberranger/Getty Images

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Банкирам славно

1. Стоя си пред една банка ДСК да изтегля малко кинти и мозъкът ми в полусъзнание регистрира битовизмите наоколо, под формата на въпроси: защо чакам на улицата, защо вътре има само една служителка, защо интранета им ту се губи, ту се появява, защо пред мен има две баби с метални бастуни и те на крак горкичките, защо някакъв млад работар изказва обичайните възмущения от качеството на услугата и се опитва да ме включи /но аз не съм вчерашен - напъхал съм си слушалки в ушите/ и т.н.
2. Докато чакам да "банкирам" идва един възрастен мъж, надниква вътре и казва правилната реплика:
- Даа, това не е Рио де Жанейро.
Въпросите ми веднага секват и започвам да мечтая.
3. Ако президент на Бразилия стане българката Дилма Русев, положително ще има някакви улеснения за българи, желаещи да попаднат във въжделената страна /аз съм един от тях/. Това биха могли да са евтини чартъри, дискаунти за хотели, плаж и проституция и не знам какво още.
4. Но това са дреболии, главната придобивка ще е, че при слизане на летището в Рио, ще мога тихо да промълвя:
- Даа, това е Рио де Жанейро.