2. Веднъж стоях край морето долу, на Левкада и му броях оттенъците. Докарах ги до седем и един осми, за който не съм съвсем сигурен. На Бахамите (или още Бахмаами, както са по-известни тук), били дванайсет, но как да стане да ги преброя и там - nie viem (от полски: не знам)
3. Пак ме тегли към блатата в делтата на Аксиос/Вардар. Понякога си мисля, че съм негър, поддал се на аболиционистки внушения да избягам от плантацията си и да одя да се крия в храсталака. И вместо да нося разни обективи и др. тежки глупости, да взема китара и да вия делта-блусове там, в пущинака. И като повия достатъчно, да ме усетят хедхънтърите или както там се казват ловците на роби и да дойдат да ми вземат китарата и да ме върнат да им бачкам. А тъкмо си купих винетка. Специална, за роби - робовинетка. Като си тръгвах от бензола, пожелах на момичето успех. Какъв успех се има предвид, никой не знае. Аз имах предвид успех в продажбите на винетки, тя - да си хване най-после подходящ приятел. Но може и да е точно обратното. Не, никой не знае, както някъде отбелязах.
