1. Бях тръгнал към Божия мост до село Лиляче, Врачан Балкан и даже и стигнах дотам, но реката беше толкова бурна и недоволна и каньонът долу беше недостъпен, а исках да вляза в него, да поджапам и поснимам, но само самоубиец би го направил при този статус на речното корито. Сигурно е въпрос на възпитание, но обичам свободните разходки из водна площ и неведнъж /вариант: "неведнаж" - архаизъм, дублет/ съм го доказвал.
2. После - Искър, отсреща - скала "Ритлите"
3. Пак там. Наистина трябва да отделя по-голямо внимание на Врачан Балкан. То е някакво свръхфотогенично чудо само на 120 км от София, а аз някак си все го избягвам.
4. По пътя - един манастир - Черепишкия
5. Костница. Преобладават черепи и бедрени - най-яките са и само те остават след човека и всичките му претенции
6. Ето го отново онова фантастично място до шосето край Лъкатник, дето гърмящата стихия минава на метър и половина от теб и ти се чудиш как става номера, че си жив
