Това са все места, където не стъпва човешки крак или много рядко. Не, че не искат, не ги знаят. Но пък то, като не го знаеш, нима го искаш? 9 сн. + 1
1. Баптистерият, в който св. Павел е покръстил св. Лидия - първата европейка - християнка /Баптистерии - кръщелня/. Филипи, до Кавала
2. Халкидики, Абдера. Счита се, че тук са родени Демокрит и Протагор. Градът разбира се, е основан от Херкулес
3. Халкидики, Стагира. Тук е роден Аристотел. Няма къща музей, с лични вещи, люлката на Аристотел, първата му играчка - пистолетче, първото издание на "Политика" /Сиела/ и др., нещо като на Вазов примерно, както е в Сопот.
4. Светилището Хаджар Ям, Малта. Много яко, датират го 2000-на преди Хр.
5. На връщане оттам, на спирката четем странна декларация
6. Светилището в с. Гърло. Също много древно и загадъчно - например, от 12 в. пр. Хр./културата "нураги"/
7. Мандарина на прозореца на манастирската църква, Паля /Сърбия/
8. с. Ерул, изоставено училище
9. Рилският, в опит за небаналност
10.
Показват се публикациите с етикет Малта. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Малта. Показване на всички публикации
събота, 16 януари 2016 г.
събота, 24 октомври 2015 г.
Малта ъгейн
1. Малка е Малта – 27 на 15 е, някои я наричат
„държава-играчка”. Играчка или не, но e адски атмосферна,
стърчат 400 катедрали, колите се движат вляво /бивша англ. колония/ и ако не
те ликвидират първите два дена при пресичане, по-нататък ти става идилия. Малтуцата си има и бодли - понеже всеки минаващ наблизо, се е чувствал длъжен да ги нападне, рицарите са се опасали с яки крепостни стени
2. Kъм
туриста /мен/ подхождат
с добронамерена неутралност, няма натрапване или селска чест /Маскани/. С други
думи, не си свещена крава /т.е. не си в ситуация, в която те обгрижват трепетно, за да могат да те доят
редовно/. Ей ги туристите - наели си каляска.
3. Тук пък си говорят нещо по улиците на Мдина
4. Тук си разглеждат /сн. на Мони Узунов/
5. За рицарството, няма смисъл да споменавам, който иска ще си
прочете.
6. За катедралите вече казах – първоначално са били 365, да има
за цялата година, но понеже са навитарки – построили и още - докъм 400.
Повечето имат по два часовника – левият показва невярно, десният вярно. Това е
за да се обърка дяволът – да не знае кога започва сутрешната меса, когато
хората са с най-отворени сърца и да не може да отиде да ги ебава. Ето тук –
единият показва времето на снимката /три без пет/, а другият – каквото си ще.
7. Ето още една – тази им е с най-големият купол /примерно втори по големина в Европа/. Като всички малки страни, нещо трябва да им е най-голямо. Нищо лошо няма.
8. Плажовете – не са им силната страна – островът е скалист,
със стръмни брегове. Има няколко пясъчни, но както всеки знае, наративът „безкраен
плаж с фин пясък” опасно включва и „олинклузив” - пошлост, която всеки смислен
турист избягва. Шегувам се.
9. Бреговете са от мек варовик и някои интелектуалци си издълбават реквизитите в 3D
Градините.
10. Към всеки дворец/замък си има градина. Ето:
Следват случайни открития
15. Правилна врата към служебен паркинг
10. Към всеки дворец/замък си има градина. Ето:
11. Често озеленяват с малки, пъстри чушчици
12. Градините Upper Barack
13. Понякога слагат и пауни /Ботаническата Сан Антонио/
14. Друга градина
15. Правилна врата към служебен паркинг
16. Правилен паркинг със защита свише
събота, 22 юни 2013 г.
Нетуристическите места
1. Преглеждаме с Роси разни екскурзии. Изисквания: евтини, нетуристически, без група и екскурзовод.
Една сутрин в Малта наблюдавахме такава група, докато пиехме някакво странно кафе на терасата. Течеше им 3-4 ден и клубната култура се беше оформила напълно. Бяха момичета в разцвет, вълнуваха се от предстоящия ден и поради това чувах разговорите им без да се напрягам. Обсъждаха как са прекарали нощта, кой спал добре, а кой зле, някои вяло мрънкаха /минимални битови проблеми/, други искаха да пушат с кафенцето, а то май забранено - обичайното.
2. Дойде ръководителката им и веднага призова: "хайде групата, моля по-бързичко да привършваме със закуската, автобусът ни чака". Мисля, че това е стандартното приветствие за "добрутро" в такива групи. Постоянно ги чака автобус, да ги води някъде на майната си, според естетическите критерии на туроператорите.
3. Една по-възрастна жена, додъвквайки саламчето си, боязливо попита: "Днес ще има ли много ходене?". Явно се безпокоеше за живота си - денят обещаваше да бъде топъл, макар и не повече от 45 /Целзиус/.
- Не - каза важно тур-лидерката, само на Цитаделата има малко изкачване.
4. Сдържах се де, не се разхилих. Цитаделата! Най-непристъпното място на всяка крепост! Малцина завоеватели са успявали да проникнат там, сред трупове и многодневна обсада, но сплотената туристическа група под ръководството на опитна екскурзоводка, щеше да я превземе без много жертви за час-два.
5. Лелята замря. Явно и се привидя католическа стела на местното гробище, с дискретен надпис от чисто злато.
- А ще може ли аз да изчакам долу? - промълви.
- Е, разбира се, не е задължително да се качвате до Цитаделата, отряза жената-сталкер. Интонационно - лека стоманена нотка. Ето така беше.
6. Открихме току що добра оферта. Екскурзията се казва "Красотите на Афганистан на магаре". Не е скъпа, мястото е нетуристическо, няма екскурзовод - точно като в мечтите ни. Чета отзивите:
"Всичко беше както ни обещаха във фирмата - магарешки преходи, прах, талибани, макови ниви, страшна бедност. Много сме доволни."
7. Отивам да капарирам.
* на сн.: екскурзия с кола и местен шофьор
Етикети:
Афганистан,
Малта,
цитадела
петък, 26 април 2013 г.
Малта, морето и нейните трудови хора
1А. Морето - панорамно
Проблемът при туристическите домашни албумчета е, че хората ги мързи да стават рано. И ние сме така. Следващите два кадъра са правени по обяд.
Това е другият, още по миниатюрен остров - Гозо /Малта е 27 на 15 км, Гозо е 14 на 7/, но ако някой си мисли, че ще го преброди пеша - не става - първо пече яко, второ - пътищата много криволичат и разстоянията са доста над геометричните.
Марсашлок
Тук обаче се насилих - снимах крайбрежната на Слима в 6:53 и както се вижда, има известна разлика.
1Б. Морето - детайл
Страшна риба умряла и пет октопода
Лодки
Кораби
2. Хора
Рицар
Аниматор
Монахиня вози детето си в количка
Pulizija
На рибния пазар в Марсашлок /имената на селищата са прекрасни, а как се пишат! - Marsaxlokk!/, докато стоях и се вслушвах в призивните викове на продавачите, разбрах, че имаме обща дума: "саламура".
Хубава малтийка участва в парад на скаути
На изпроводяк - задължителният малтийски кръст
Проблемът при туристическите домашни албумчета е, че хората ги мързи да стават рано. И ние сме така. Следващите два кадъра са правени по обяд.
Това е другият, още по миниатюрен остров - Гозо /Малта е 27 на 15 км, Гозо е 14 на 7/, но ако някой си мисли, че ще го преброди пеша - не става - първо пече яко, второ - пътищата много криволичат и разстоянията са доста над геометричните.
Марсашлок
Тук обаче се насилих - снимах крайбрежната на Слима в 6:53 и както се вижда, има известна разлика.
Страшна риба умряла и пет октопода
Лодки
Кораби
2. Хора
Рицар
Аниматор
Монахиня вози детето си в количка
Pulizija
На рибния пазар в Марсашлок /имената на селищата са прекрасни, а как се пишат! - Marsaxlokk!/, докато стоях и се вслушвах в призивните викове на продавачите, разбрах, че имаме обща дума: "саламура".
Хубава малтийка участва в парад на скаути
На изпроводяк - задължителният малтийски кръст
Етикети:
Малта,
трудови хора
Абонамент за:
Публикации (Atom)