1. "Светото семейство" на Ханс Балдунг Грин/1480-1545/ - немски художник, ученик на Дюрер. Виждаме Богородица с малкия Христос, а вдясно - баба му /Св. Ана/, която си играе с пениса му. Отзад пък, наднича деди Йоаким. Последният се е хванал за главата, като вижда накъде са избили еротичните увлечения на домашните му.
Това не е карикатура. В иконографията по това време съществува /макар и рядко отразяван/ сюжет на обрязването на малкия Христос - Обрезание Господне, чества се на първи януари.
Според Лойд Демос /"Основи на психоисторията", руският превод е от 2000 г./, тук ситуацията е по-различна. Приема се, че по това време подобни игрички с бебетата и пишчиците им, се считали за нормални и дори здравословни, което Грин най-чистосърдечно е отразил в гравюрата си. Той ни насърчава.
Виждаме неприятната изненада, отразена на лицето и. Мисля, че е доста коварна ситуация за едно 16 годишно еврейско момиче, неомъжено и недокосвало мъж, да научи от случаен минувач с крила, че е бременна. Някои биха шизофренясали. Прави впечатление, че скулптурът - очевидно намибийски негър, е изобразил героите в съответния фенотип. Явно тук сме обслужили панафриканската хипотеза за произхода на човека и неговият бог.
3. Сега, ако дойдат някакви фундаментални християни да позвънят на вратата и да ме разстрелят, заради тези снимки-картуни-текстуни, хич не ме интересува. Първо - не са мои, второ - никакво настроение нямам за простотии точно тази вечер.
