Показват се публикациите с етикет Оруел. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Оруел. Показване на всички публикации

петък, 7 април 2023 г.

Първите думи

Всеки си има любими книги, но не всеки си има любими начални фрази. Значи, ще трябва да ви предложа няколко свои. Щеше да е хубаво да са в езика на оригинала, но не съм чак толкова напреднал.

Камю, “Чужденецът”
“Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам.”

Селинджър, “Идеален ден за лов на рибка-бананка”
“В хотела имаше деветдесет и седем рекламни агенти от Ню Йорк, които така бяха окупирали линиите за междуградски разговори, че младата жена от стая 507 трябваше да чака за своя разговор от пладне близо до два и половина.”

Маркес, “Сто години самота”
“Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.”

Кавафис, “Итака”
“Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен…”

Кафка, “Преображението”
“Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.”

Оруел, 1984
“Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа.”

Платонов, “Изкопът”
“В деня на тридесетгодишнината на личния му живот, Вощев го уволниха от малкия механичен завод, където той добиваше средства за съществуването си. В документа бяха написали, че го отстраняват от производството, вследствие ръста на неговата слабосилност и замисленост, сред общия темп на труда.”

Илф и Петров, “Дванайсетте стола”
“В околийския град Н. имаше толкова много бръснарници и погребални бюра, че човек можеше да си помисли като че ли жителите на този град се раждаха само за да се обръснат, да се подстрижат, да се освежат с одеколон и да умрат.”

Фото: Judy Dater

сряда, 14 декември 2011 г.

Замятин и съветските деца


1. Между нас казано, мисля, че антиутопията на Е. Замятин "Ние" /1920/, е по-добра от "1984" /1948/ на Оруел и от "Прекрасният нов свят" /1932/ на Хъксли, но това си е мое виждане. Сега говоря за друго. Има един много интересен текст на Замятин, писан през 1932 - "Съветските деца", в който се описва какви поражения върху психиката на младите е нанесъл болшевизмът. 
2. През 1928, Замятин пише на Сталин, че прекрасният нов живот в СССР му идва вповече и моли да го пуснат да се разкара на Запад, Вади рядък късмет - не само не го разстрелват моменталически, но дори не отива в ГУЛАГ за петнайсетина-двайсет години - разрешават му да емигрира във Франция. Е, Горки помага, иначе - жална му майка.
3. Ето началото на есето:
"В кабинета ми в Ленинград влиза моят приятел Олег, мъж на 8 години, заедно с баща си.....Облечен е в моряшко костюмче. Виждам, че на шията му липсва златното кръстче, което бях забелязал, да носи преди година. Следва диалог:
Аз: - А! Олег, ти си махнал кръстчето? Значи Бог вече не съществува?
Олег /замисляйки се/: - Не, Бог съществува, но аз вече не вярвам в него...
Авторът на тази оригинална теологическа формула е ходил на съветско училище само година".
4. Есето завършва със следния диалог между Замятин и съветски студент:
"Студентът /виждайки, че държа някакъв съветски вестник/: 
- Кажете, наистина ли преди революцията е имало списания и вестници на различни партии и всеки си е четял каквото си иска?
Аз: - Да, наистина.
Студентът: - И в тези вестници, за едно и също събитие, например за войната, са печатали различни статии и различни мнения?
Аз: - Да, различни.
Студентът: - Не разбирам, как е могло да се случи това? Нали за войната само нашето, партийното мнение е правилното, защо е необходимо да се печатат и други?
Зазвъня звънецът: начало на лекцията. Разговорът ни завърши".

* На снимката: Министерството на Истината