Показват се публикациите с етикет Паскал. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Паскал. Показване на всички публикации

петък, 8 януари 2021 г.

Поредните версии

1. Нито е ново, нито е сложно: човек е изтъкан от различни, взаимодействащи си истории (“екология от истории” на Бейтсън) - чути, видяни, преживяни. Ако в теб са вплетени повече хубави истории отколкото лоши - ти си готин, ако съотношението е друго - не си. Останалото са рационализации (“не си много готин, но не си и чак толкова лош” или “сега не си готин, но при други обстоятелства ще си” и др.).
Интересен проблем са хората запълнени догоре със скучни истории, но предполагам, че за тях в рая/ада ще има отделен казан (пълен с отровни благовония в единия случай и с лесновъзпламеним катран в другия). Дотогава - търпение и късмет. Естествено, моята теза е труднодоказуема в този формат - изисква твърде много текст, а ние помним Паскаловото: “Ако имах повече време, бих го написал по-кратко”. Знам, приемането на реалността винаги е било голям проблем по нашите земи, но в доверителен разговор мога да излъскам тази си идея до аксиоматичен блясък
2. Гледах едно филмче за Кант, в което за 10 минути ти обясняват какво е имал предвид и разбрах, че се бил опитвал да отговори на три въпроса. Два от тях си ги задавам постоянно (“Какво съм длъжен да направя?”и “Какво мога да позная?”), но третият ми е доста загадъчен: “На какво смея да се надявам?” На какво да се надяваш, наистина - ходиш постоянно като отвързано оръдие на галера (Генис). Това шега ли е?

* На снимката: първият електрически уред на Sony - оризоварка, 1946 г.

събота, 25 януари 2014 г.

Лингвистични игри с Бог

1. Облогът на Блез Паскал /1623-1662/
Вариант А: Вярваш в Бог.
Ако Бог съществува, отиваш в Рая и печалбата ти е безкрайна. Ако Бог не съществува, загубата ти е крайна и следователно - пренебрежима в сравнение с безкрайността.
Вариант В: Не вярваш в Бог.
Ако Бог съществува, отиваш в Ада - загубата ти е безкрайна, печалбата ти е нулева. Ако Бог не съществува, печалбата ти е крайна и следователно - пренебрежима. 
Оттук следва, че да вярваш в Бог е по-изгодно, отколкото да не вярваш.
2. Чайникът на Ръсел
В статията си „Има ли Бог“, /1952 г./, Бертран Ръсел пише:
„Множество вярващи говорят така, сякаш е работа на скептиците да опровергават общоприети догми, наместо да е работа на догматиците да ги доказват. Ако предположа, че между Земята и Марс има китайски чайник, обикалящ около слънцето в елипсовидна орбита, никой няма да е способен да опровергае моето твърдение при положение, че съм бил предвидлив да уточня, че чайникът е прекалено малък, за да бъде засечен дори от най-мощните ни телескопи. Но ако отида по-далеч и кажа, че понеже твърдението ми не може да бъде оборено, би било нетолерантно да се подлага на съмнение, с право ще бъда обвинен, че говоря безсмислици. Ако, все пак, съществуването на такъв чайник бе посочено и в древни книги, преподавано като свещена истина всяка неделя и внушавано в умовете на децата в училище, колебанието в неговото съществуване би било признак на ексцентричност, а съмняващият се ще бъде насочен към психиатър в ерата на Просвещението, или към инквизитор, в по-ранни времена.

* на сн.: Бог ми се появи в градинката на св. София