Показват се публикациите с етикет Пирин. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пирин. Показване на всички публикации

петък, 9 декември 2016 г.

Елхата

1. Дали не е време да купуваме елхата? А дали да я купуваме или да отида с колата до Пирин да си отрежа сам? И без това го разпердушинват. Даже подписах поредната петиция за нещо свързано с това да не го пипат. Или да го пипат, но малко, не помня пълният текст, но месиджа беше за умерен прогрес в рамките на закона.
2. Но така от къщи да подписваш разни неща е твърде лесно - отвориш си сутрин ФБ и: о, петиция! Я да защитим някоя планина, докато си пием кафето. А съвсем друго е да се намесиш лично - палиш колата, взимаш специалната си брадва с хром-ванадиево острие и германиево-силициева дръжка, караш дотам, по пътя ти взимат 15 или колко там кинта за да подпомогнеш туризма на община Банско, спираш на Бъндерица, вадиш уреда, оглеждаш се други желаещи да няма наоколо, че да те наколадят на дървената мафия и последната да те убие, избираш дървото и почваш сечта. Внимаваш да не сечеш индивидуално защитено от закона дърво /мурата!/ без да си забелязал и така.

*фото: Bruno Barbey, Рим, 1962

събота, 2 април 2016 г.

Морето, морето!

1. Бях тръгнал към делтата на Места /наречена тук Нестос/. Отседнах в Керамоти. Имаше мъгла рано сутринта

2. Розовее. Отсреща трябва да е Тасос и малкото му спътниче Тасопулос. Виждате ли нещо, аз не.

3. Синее. Гората с пиниите в мъглата. Влажно, тихо, мирише на водорасли, в 7ч. се обажда петел с меланхоличното си кукуригу

4. Червенее. Но на пристанището кипи живот. Фериботите за Тасос дебнат в мъглата - камион ли си, човек ли си - няма значение, само чакат да те погълнат

5. Сивее. Гемийките вече са се върнали. Чистят мрежите и гларусите си чакат закуската 

6. Стига се чак до ветрилоподобни изпълнения във въздуха

7. Любимата ми пристанищна чешма с капаче. Предишният път го нямаше налудния червен кран

8. Увеселителен кораб тръгва към Тасос. Но е тъжен, въпреки тъпите подмятания на жълтия плик с ужасяващото му чувство за хумор

9. Мъглата се вдигна колкото да покаже минитасоса. Оригиналният Тасос остава скрит

10. Към делтата

11. Нямах особен късмет с птиците този път. Голяма сива чапла

12. Фламингуси бели

13. Там една Голяма бяла чапла се е скрила в шавара

14. На връщане - Пирин край Банско. И нашта природа е красива, предполагам.

край

събота, 1 август 2015 г.

Кислороден глад

Юли ни беше планински месец. Кръстосахме три от петте главни - Заоблената /Родопи/, Високата /Рила/ и Агресивната /Пирин/. Не сме пипали Старата /Балкан/ и Средната /Средна гора/. Не сме докосвали и Странната /Странджа/ - шестата, но тя е много далече. Ето малко снимки; колко да са малко - шестнайсет са.

1. Родопи. Юндолски скак.

2. Родопи. Не знам защо са сложени така, но е доста ефектно

3. Родопи-Рила. Бели и седем-осем черни камъни на високопланинска поляна

4. Рила. Арсен Люпен на фона на яз. Белмекен

5. Пиринският Лас Вегас /Банско/

6. Пиринейски връх

7. Пирин. Баварски турист на х. Вихрен

8. Пирин. Паметен знак на алпинист, загинал в Хималаите

9. Пирин. Клеково окосмяване

10. Добринище. Градинка сякаш шопска салата

11. Разлог. Много любимо градче, заради реката - малка е, но се държи като възрастна.

12. Рила. Трещят гръмотевици, но това е логично - пътят към Трещеник /1695м/

13. Рила

14. Рила. Малко заснежено е към хижа Грънчар /2187м/

15. Хижа Грънчар. Красива и пуста като вселена.

16. Обичайното състояние в такива случаи

край

петък, 20 септември 2013 г.

Фрагменти от септември-2

1. На снимката - Пирин. Газя в една река търсейки интересен ракурс. Внезапно, в кадъра влиза семейство от Варна. Как познах, че са от Варна? - Лесно. Жената периодично се провикваше: "Ойларипи, кой ма щипи!"
2. Мишката забелязала, че стопанинът слага капан за мишки в хамбара. Отишла и се оплакала на змията, след това на кокошката, след това на овцата, а накрая и на кравата.
- Мислиш ли, че много ни интересуват тъпите ти проблеми, мрънкало! - отговорили тези животни. - Изобщо не е наша грижа това - добавили те.
Случило се така, че в капана за мишки се хванала змията. Тя така се вбесила от несистемното събитие, че дори успяла да ухапе стопанката преди да умре. Стопанинът веднага заклал кокошката, защото няма по-добро средство при отравяне, от кокоши бульон. Жената ставала все по-зле. Стопанинът заклал овцата да нагости множеството приятели, дошли на свиждане на болната страдалка. Жената все пак умряла. Стопанинът заклал кравата за да направи помен както подобава, а не да се стиска.
Мишката замислено наблюдавала случилото се.
3. Едни деца играят хаджилък, но по система, различна от тези в детството ми. Искам да ги питам за правилата, но ми е неудобно. Така и ще си остана - без въпрос, без отговор.
4. Гледах някакъв стар руски филм. Потъва пътнически кораб, спасяват всички пътници. Един от тях, работещ в бетонов възел, вследствие на преживения шок, влезе в състояние на множествена личност, назова се с друго име и твърдеше, че е ядрен физик-теоретик. Жена му беше съкрушена. "Теоретик!", повтаряше тя през плач.