Любими теми: еротика и аутопоезис

1. "Еротичният коефициент съпътства всички човешки дейности, доколкото те вънполагат субекта на дейността и представляват по принцип стремене към другия и другостта. Еротично може да бъде философстването, говоренето пред аудитория и занимаването с политика, възпитаването, колекционирането, страстта по вещи, правенето на изкуство, вярата в бога и участието в ритуали. Еротиката се поражда не само поради принципната устременост навън, а от постоянната необходимост да се справям с вътрешния проблем, че бидейки тяло, ставам нещо различно от него и отново, станал нетелесен, имам нужда да се уплътня и да си възвърна усещането за действителност. В този смисъл, еротизмът не е друго, а парадоксално стремене към нова телесност, която задоволява стремежите ни към същностност и обектност".

(От: Б. Богданов, "Промяната в живота и текста")

2. Много често се забравя (Матурана, естествено), че аутопоетичните системи могат да общуват взаимно, докосвайки се една друга в своите актуални когнитивни зони, като при това се образуват консенсусни области. Така например, при среща на две аутопоетични системи, ако едната каже: "Здрасти, здрасти, дай пари за пасти", за нас е ясно, че се прави опит за комуникация в консенсусната област на пастите и доброто времепрекарване в сладкарница. Впечатлява също, че доколкото системата може да се самоописва, при все нови и нови рекурсии, тя формира феномен, който ще наречем "самосъзнание". В случая с пастите, две взаимноописващи и взаимноопипващи се системи, могат да влязат в състояние "в сладкарница сме и вероятността да получим паста (джин?), клони към единица ", за което Фьорстер, сполучливо перифразирайки Декарт, казва: "ние мислим, че съществуваш, следователно съществуваш"

3. Но нека гневната премиса на Витгенщайн ("Поне веднъж не мисли за разбирането като за "душевен процес"! Защото начинът на изразяване е това, което те обърква"), срещнем със Сократовото питане: "Ами разполагащият със знание за справедливото, красивото и доброто според нас, по-разумно ли се отнася към своите семена от земеделеца?" И ултимейт-отговорът на Федър: "Дума да не става!" (Платон, "Федър")

* сн.: Martino Di Silvestro

Трапезни беседи

1. Когато пирували /т.е. по време на симпозиумите си/, древните гърци се развличали с вино и умни разговори. Темите били най-различни, според интелектуалния ресурс на пируващите. Платон например, си изяснявал със Сократ какво е истинска любов, а не толкова философски настроените пиромани, обсъждали по-ниски теми.

2. Плутарх, в съчинението си "Трапезни беседи" е записал 95 такива разговора. Ето темите на някои от тях:

• Уместно ли е на пир да се говори за философия?
• Домакинът ли трябва да задава темата за разговор или гостите сами да я избират?
• Защо на старците им е по-вкусно неразреденото вино?
• Защо на старците им е по-лесно да четат отдалече?
• Защо наесен хората стават по-лакоми?
• Кое е по добро - на всеки да се сервира поотделно или да се слага обща чиния?
• Защо жените се напиват по-трудно, а старците - по-лесно?
• Защо полупияните се държат на краката си по-зле отколкото напълно пияните?
• Защо хората изпиват три или пет чаши и никога четири?
• Защо месото се разваля по-бързо на лунна светлина, отколкото на слънчева?
• Защо се счита, че спящият не го удря мълния?
• Защо юдеите не ядат свинско - почитат ли свинята или я презират?
• Защо ни е приятно да гледаме актьори изобразяващи гняв и страдание и ни е неприятно да гледаме гневни и страдащи хора?
• Защо Омир нарича солта "божествена"?
• Защо гладът като пиеш намалява, а жаждата при ядене се усилва?
• Защо за да е студена водата в нея хвърлят камъчета?
• Защо у Омир за всички течности има епитети, а за маслото няма?
• Защо виното от съда е най-добре да се взима от средата, медът от дъното, а маслото - отгоре?
• Ако някой, докато е на пир, го поканят на друг пир, трябва ли да приема поканата или не?
• За рождените дни на известни хора
• Защо Платон е казал, че бог винаги се занимава с геометрия?
• Защо нощем звуците се чуват по-добре от денем?
• Могат ли да се появят нови, неизвестни още болести и защо?
• Защо сънищата през есента не се сбъдват?
• Защо лунните затъмнения са по-чести от слънчевите?
• Защо буквата А е първата в азбуката?
• Какво е общото между поезията и танца?
• Четен или нечетен брой са звездите на небето?

/взето от М.Л. Гаспаров, "Занимателна Гърция"/

на сн.: Филиполи, близо до Кавала

Царичини вълнения

1. Поради различни причини, някои от тях доста любопитни, нямам високо мнение за интелекта на военните и с радост следя редките им, винаги по детски нелепи прояви на такъв.

2. Четох едни текстове плюс видео за Голямото копане на дупка /съкратено - Голкопнадуп/, в Царичина през 1990 и отново бях очарован от тази социална група.

3. Някакви генерали, ръководени от "двама опитни екстрасенси" започват да копаят в центъра на селото, за ужас на местните. Като цяло, търсят "първото и единствено погребано на земята извънземно същество".

4. Нататък текат тежки шизофренно-магически изпълнения, които лично на мен не са ми интересни, но има няколко силни момента.

5. Първото, което ме трогна - военните търсят двуполово същество. Екстрасенсът Елисавета Логинова /странно рускинче с немалки лексикални проблеми/ "поддържа постоянна телепатична връзка с извънземните, позиционирани на Плутон", които и съобщават различни пикантерии за нас и за себе си.

6. Представям си как се е наместила в главата на фалоцентричните военни мъжкари идеята за андрогинността. Наложило им се е да поотворят Платон /не Плутон/, хахаха! Ето малка пиеска:

Място: зейналата дупка - Голкопнадуп, щабната палатка

Време: 1990, краят

Действащи лица: войник, генерал, майор Майор

Войник: Господин генерал, разрешете да остана!

Генерал: Кажи бе, юнак!

Войник: Донесох Ви Платон, отбелязал съм "Пирът", както заповядахте!

Генерал: Добре, остави я. /към майор Майор/: Ех майор, откога не съм отварял Платон, дебамааму!

Майор Майор: То и аз напоследък ползвам само Дидро. /с огорчение в гласа/ Позабравихме класиците...

7. Втората приятност. С напредването на копката, напредва и психозата. В един момент, двамата генерали разкарват всички останали и започват да копаят сами. Това би ми било интересно да го видя - копаещ генерал. Баси мотивацията!

8. Приятен финал: както си му е редът, в една прекрасна вечер всички на обекта Голкопнадуп получават групова халюцинация /при социализма: колективно видение/ - космически кораб се приземява съвсем наблизо. Разбира се, никой не го заснема, но всички го виждат.

9. Спомням си, че тогава обществото се вълнуваше от много неща, едното от тях беше къде са архивите на ДС. Допускам, че са били точно там - в Голкопнадуп. Просто е трябвало да се копае още. Но винаги е по-романтично да търсиш този дето духа, пък бил той и двуполов.

* на снимката: изоставен диамантен рудник /кимберлитова тръба/ до с. Кремиковци