Кислороден глад

Юли ни беше планински месец. Кръстосахме три от петте главни - Заоблената /Родопи/, Високата /Рила/ и Агресивната /Пирин/. Не сме пипали Старата /Балкан/ и Средната /Средна гора/. Не сме докосвали и Странната /Странджа/ - шестата, но тя е много далече. Ето малко снимки; колко да са малко - шестнайсет са.

1. Родопи. Юндолски скак.

2. Родопи. Не знам защо са сложени така, но е доста ефектно

3. Родопи-Рила. Бели и седем-осем черни камъни на високопланинска поляна

4. Рила. Арсен Люпен на фона на яз. Белмекен

5. Пиринският Лас Вегас /Банско/

6. Пиринейски връх

7. Пирин. Баварски турист на х. Вихрен

8. Пирин. Паметен знак на алпинист, загинал в Хималаите

9. Пирин. Клеково окосмяване

10. Добринище. Градинка сякаш шопска салата

11. Разлог. Много любимо градче, заради реката - малка е, но се държи като възрастна.

12. Рила. Трещят гръмотевици, но това е логично - пътят към Трещеник /1695м/

13. Рила

14. Рила. Малко заснежено е към хижа Грънчар /2187м/

15. Хижа Грънчар. Красива и пуста като вселена.

16. Обичайното състояние в такива случаи

край

Към езерата

1. Веднъж, с един колега, печен планинар, се изкачвахме към Рилските езера от Сапарева баня. По пътя, той ми разкриваше различни тънкости на този вид туризъм. 

- Най-важното, когато отиваш на Езерата - мълвеше той - е горе да няма дъновисти. То винаги има по някой, но трябва да внимаваш да не попаднеш там, когато им е големият празник с танците.

2. Понеже знам, че приятелят ми се увлича от езотерики, малко се учудих. "Защо бе, казвам - те са едни много духовни хора, отвреме-навреме танцуват в кръг и като цяло са безобидни".

- Агресивни са - каза той - и много лъжат. Освен това, когато им е празник - горе няма къде да стъпиш от тях, не е приятно. 

Че за какво толкова би те излъгал дъновист, питах се аз. Сигурно за космогонията нещо и за смисъла на живота, ама това не се счита за лъжа, по-скоро е авторизиран превод.

- Смятат мястото за свое и не искат други да им ходят там, защото го оскверняват - обясни ми той.

3. Не щеш ли, някъде по средата на катеренето, отгоре се зададе дъновист - човек с бяла брада, облечен като герой от "Междузвездни войни". 

- Виж сега, какво ще стане, каза приятелят ми. - Добър ден. Има ли места в хижата?

- Не! Всичко е заето, няма смисъл да се качвате - благо ни осведоми езотеричният.

- Лъже - прошепна спътникът ми, има две хижи горе, абсурд е да няма свободни легла.

4. Наистина, горе всичко беше свободно. В новата хижа /голямата/ беше абсолютно празно, даже нямаше и хижар. Само едно голямо куче вяло дойде да провери дали няма да дадем нещо вкусно.

5. Не съм дъновист. Поради това, ще си ходя където и когато ми е кеф и ще си мисля каквото си искам.

* на сн.: Рилски натюр

Рила - рипорт

Лифтът до езерата не работи, /ура, еколози!/. Роси се двоуми накъде да поеме /точката на банкета вдясно/.

Решихме по този проблем да се отнесем до Върховния съд /Suprime Court/, защото те биха подходили творчески, честно. И нещеш ли - указател, сочещ точно натам, към Творческата база на ВС.

На фона - тръбата на Рилския водопровод. Преден план - артефактна рекичка, извираща от тръбата. Една обърната реалност в Рила. А всъщност, очевидно е имало саботаж.

Имало е дъжд от камъни - камъните падат - каменопад.

Рилска рекичка. В момента, в който нагазиш, ти прерязва глезените. Не правете този опит с рилска рекичка. Вкъщи, с чешмата - да, но в Рила - не!

Това дърво - само се подпрях и то се срути. Явно гнило. Или ми се случват херкулесови събития, не знам.

Малък Скакавишки водопад. Огромни маси вода от потресаваща височина, сравнима с Ниагарската. Опасна гледна точка. Грешна стъпка /30.4 см/ и си аут в бездънната урва. Хлъзгавост на терена 97% 

/свръхвисока/. Подход - със специални дишащи обувки, самият ти - задъхан.

Реликтови змии. Заснел съм как нападат Голяма рилска шишарка /Shisha Rilae Magna/, с ужасяващо съскане. Шишата се брани отчаяно. Нямах право да се намесвам. Фотографска етика!

Огромен къс самороден  лазурин. На черния пазар за лазурини /Амстердам/ може да му се вземе отлична цена, но транспортът дотам неутрализира всяка печалба и даже трябва малко да доплащаш. Затова никой не го пипа. Туристи-несретници се опитват да отчекнат парченца, но забравят: твърдост - 7 пъти по-висока от диамант. А е и отровен, така че - forget it.

Професионално маркирана пътека. Легенда, отгоре надолу:

бяло - спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

червено - по маршрута има кръвожадни тръни;

бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

жълто - по маршрута има отровни растения;

бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

Маркирах и аз една пътека, защото умея. Сочи наобратно, подсказвайки, че всичко е циклично, т.е., както и да се правиш, в крайна сметка си пак същия.

Еротичната страна на планината. Феномен, наречен "Рилска гръд". Твърдят, че е лечебен. Например, според местната легенда, хора с безплодие като се потъркат в дървото и се заплождат. Сутрин жени, следобед мъже.

Малък Рилски комарояд /Rilae Culicidaеfag Minima/. Насекомоядно растение - червенокнижник.

В гората. Реликтови растения - червенокнижници.
Мъжка папрат - Dryopteris filix–mas

Това бяха структурите, а ето цялостния пейзаж.













Това е моята история за Рила. Без патос, с умерени чудеса в рамките на закона.