Показват се публикациите с етикет Филипините. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Филипините. Показване на всички публикации

събота, 4 януари 2014 г.

Напускане на кораба

1. Тези дни прочетох една история, която ме натъжи, въпреки че, ендът като цяло беше хепи. Един руснак, Станислав Курилов /р. 1936г./, си живеел тихо и мирно в провинцията и от малък много си мечтаел да пътешества из тропическите морета. А кой не си е? За целта, завършил метеорология и океанография, но вместо да преследва рачета-осмокрачета из кораловите рифове, изучавал дълбоководната фауна на Баренцово море.
2. И там е красиво, особено когато си пробиеш дупка в леда и се спуснеш отдолу с акваланг, но човекът искал да му е топло и шарени тропически рибки да му правят "здрасти-здрасти". След като почувствал как мечтата му отплува, Станислав опитал с екскурзия, но го блокирали, защото сестра му сгрешила да се ожени за индиец и да заживее в Канада.
3. След шестия отказ да го пуснат в Тропиците, Станислав научил за един особено извратен вид круизи, при които корабът тръгвал от Владивосток и без да се отбие в нито едно пристанище, стигал до Екватора, там правел кръгче и айде обратно. Събитието се наричало "От зима в лято" и записването било олекотено, защото се приемало, че трябва да си откачен за да скочиш от кораба в открито море, бягайки от соца.
4. На 2 декември 1974 г. отплавали. По пътя, руснаците се забавлявали контролирано около три дена /тихи игри, викторини, томболи, танци, политпросвета/, но след това фантомът на свободата и съпътстващото го щастие и пиянство се разраснали до степен, аниматорите да махнат с ръка и всички да се прегърнат. 
5. Междувременно, Курилов имал доста работа. В началото маршрутът се пазел в тайна, затова той подробно изучил кораба. Разбрало се, защо този тип екскурзии са толкова достъпни - лайнерът бил оборудван като плаващ затвор. Палубите били направени така, че ако скочиш, да паднеш пак на кораба, по целия борд имало нещо като подводни крила, които да те довършат, ако пък си чак такъв акробат, илюминаторите се отваряли диаметрално - и бебе не ще мине. Имало обаче, едно местенце - отзад около винтовете, където, ако се засилиш яко и скочиш, и не те смели винтът, може и да успееш.
6. На третия ден закачили схема на маршрута, че даже и по дати. Курилов изчислил, че единственият удобен момент за бягство, ще е нощта на 13 декември - корабът минавал на около 100 км от малък филипински остров /Сяргао/. След кратък диалог с вътрешния глас /"изчакай още малко де, задава се буря, къде се разбърза"?/, туристът взел маската, шнорхела и плавниците и скочил. След 20-метров полет паднал до винта и щял да приключи, но в последния момент се измъкнал от турбуленцията му и успял да се отдалечи. Междувременно вълните станали седемметрови и героят се носел сред тях като бутилка с прощално писмо.
7. След две нощи в океана, сред вълни на страх и отчаяние, чудни видения и кратки изключвания на съзнанието, Станислав бива изхвърлен от прибоя на брега на желания остров. Там го открил местен рибар с двете си деца. Изплашили се, защото той целия светел от полепналия планктон, а наблизо имало гробище, та хората си помислили разни работи. Обаче, дъщеричката знаела малко английски и не се побояла да го пипне, и се разбрало, че е скочил от кораб. 
"А къде са останалите"?, попитало детето, приемайки, че се касае за корабокрушение. Не - казал Станислав - нямаше корабокрушение. "Е защо скочи тогава"? На този въпрос, казва Курилов - не можах да отговоря.
8. Следва политическо убежище в Канада, задочна присъда от Сесесерейците - 10 години затвор за измяна на родината и работа по специалността в топлите морета - Израел.
9. Станислав умира през 1998 г. /на 61г./ при изследване дъното на Генисаретското езеро.

Книгата му е добра: "Сам в океана" (рус.)

вторник, 10 декември 2013 г.

Буря в чаша пепси

1. Винаги силно се кефя, когато някоя много сложна система, проектирана да е безгрешна /йеп!/ елементарно се прецака. Умирам си. Хиляди хора адски внимават никъде да няма издънка. Екипите проиграват всички негативни сценарии. Отвсякъде бликат доказателства, че всичко е пърфъкт. И хоп! Някъде вътре, някакво колелце отронва зъб и системата бъгва.
2. През 1992 Пепси провежда на Филипините банална рекламна кампания - оня фокус дето гледаш под капачката и ако откриеш щастливия номер, тичаш да си прибереш парите. Всяка седмица обявявали по един печеливш номер и някой пепсихолик прибирал нелоша сума - около 40 000 долара. Щастливото число на 25 май било 349. Обаче се случила малка неприятност -  в завода нещо се объркали и напечатали 800 000 капачки с този номер.
3. Сега вече настанал същий ад. Както можете да се досетите, Пепси се въздържала да изплати на печелившото филипинско население 32 милиарда долара и то се вдигнало на бунт. Около 30 фургона за безалкохолни били унищожени, пепси-късметлиите хвърляли бутилки със запалителна смес и хендмейд-бомби по офисите на Пепси, а по-интелигентните пишели до фирмата хиляди писма със закани за убийство и съдебни искове. Компанията изтеглила от Манила всичките си сътрудници, оставяйки само двама, с опит в пепси-освежаването на Бейрут.
4. Войната с Пепси за пръв път консолидирала трите постоянно воюващи сили в страната - комунистите, въстаниците и армията.
В крайна сметка, компанията изплатила на всеки от спечелилите по 500 песо = 20 долара. Пак е нещо.

* на сн.: Кратко филипинско слънце