Екзистенц максимум

1. Напоследък някои мои познати умират неочаквано, като малко преди това сме си говорили в смисъл на "Що не се обаждаш", "Честита Коледа" и проч. Това е доста натоварващо, защото сега, всеки, който ми каже някакви мили думи, бива заподозрян в скорошна смърт. Така доста се ограничава общуването ми с приятели, /и така не е богато/, защото се налага да внимавам - искам да си ги опазя. Баси, защо не са ми казали, че пътят води покрай такива странни места. Освен да са ми намеквали нежно, но да не съм искал да разбера?

2. Успокояващото е, че тази зловеща закономерност не важи за ФБ и всякакви социални мрежи - явно там не са ми точно приятели, а някакви трети лица в пиесата. Дано поне са хора. Сещам се по аналогия за Чехов, който бил казал: "Странни хора са актьорите, а и хора ли са въобще"?

3. Забелязах също така, че никой не умира, ако го поканя вкъщи и пием коняк, и си говорим на различни теми. Също така оживяват, ако ние им отидем на гости и там пием коняк и си говорим, но това е рядкост - пречи ми известна интровертност, както и неспособността ми да излоча толкова коняк, че да спася всички.

* на сн.: снежни зомбини at work

Фрашментуш де юлио /псевдопорт./

1. Като си мислех за умрелите и разбрах. Проблемът при умрелия е, че е загубил чувството си за хумор - не може да отвърне със смешка, когато някой го закача. Дори да му създадат идеален контекст, например: увият му тялото в мехурчест найлон и започнат да пукат балончетата, той не може да отговори с нещо духовито или поне да подхвърли някаква просташка шега. Ето това е най-тъжното при умрелия - духът е избягал, отнасяйки със себе си всяка духовитост. И дъх няма. При лудия е съвсем различно.

2. Ървин Ялом, перфектен, както обикновено:

Смисълът на живота? Смисълът на моя живот. Всяка книга, стояща на мамината етажерка, съдържа дълбокомислени отговори на този въпрос. "Ние всички сме същества, търсещи смисъла на живота - пишех аз - които са тревожни, защото са ги захвърлили в една безмислена вселена." За да избегнем нихилизма, ние трябва да си поставим двойна задача. Първо - да изобретим проект за смисъла на живота, достатъчно убедителен за да поддържа живота. Следващата стъпка е - да забравим за факта на изобретяването. Да убедим самите себе си, че просто сме открили смисъл на живота, тоест, смисълът има независим произход.

/Momma and the Meaning of Life - Мамчето и смисълът на живота, 1999/

3. Чехов, Вишнева градина

- Не трябва да се самозаблуждаваме, трябва поне веднъж в живота си да погледнем истината право в очите.

- Каква истина? Вие виждате къде е истина или лъжа, а аз сякаш съм си загубила зрението - нищо не виждам. Вие смело решавате всички важни въпроси, но кажете драги, не е ли това, защото сте млад? Защото не сте успели да изстрадате нито един свой въпрос?

* на сн.: червени и жълти сливки