По-южно от всякъде

1. Понякога, а всъщност, доста често, на улицата или в магазина някой ти подхвърли нещо шеговито и ти докато търсиш да му отговориш още по-шеговито, вземеш, че му кажеш първото, което ти дойде и то е общо взето, глуповато, като всяка спонтанност или най-малкото - неразбираемо. Следващият половин час, докато си вървиш по пътя ти идват шейсет варианта на много по-сполучливи реплики, от които струи духовитост и интелект, но вече е късно, брадър

2. Ето, срещам съседа - пенсиониран индонезиец (наистина е индонезиец и пенсионер, не е метафора), тръгнал към Южняка и той ми казва: "Много хубаво е в Южния парк" - стандартна small talk фраза от учебник по език и вместо да му кажа: "A в Суматра сигурно е още по-хубаво" за да го умиля със спомен от детството му, когато е бягал подгонен от суматрански тигър, след безплодна апосиопеза му казвам: “Да, така е”. 

За нищо не ставам, баси.

*ил.: pulpbrother (В съня ми не някой друг, а Микеланджело Антониони боготвореше краката ми)

Пак за паметта

1. Как да отделя субективното от обективното. Това е променлива. Ние наблюдаваме себе си ту отвън, ту отвътре и това става без прекъсване, с по-голяма или по-малка амплитуда. Ежедневието ми се състои от хиляди непрекъснати редувания субект-обект.

2. Аз ту живея /поглед отвътре/, ту осъзнавам, че живея /поглед отвън/. И само паметта ми помага да съм сигурен, че съм аз всеки път.

Мозъкът ми постоянно отново и отново, събира информация от тялото ми за мен във всеки конкретен момент и я сравнява с това, което вече знае за мен /обръщайки се към паметта/. Мозъкът ми автоматично пулсира с въпрос: Кой си ти? Кой си ти? Кой си ти? И сам си отговаря: "Това съм аз бе, аз съм! Бял, с очила, с брада, с лакиран нокът на крака и т.н.

3. И така си живеем двата аза.

* на снимката: не е възможно това куче да е и пред и зад стълба.