1. Не, че много често пътувам, но вече знам - ако не си с маратонки или много ниски обувки, на летищата си сваляш обувките и толкова. Походвам малко бос, за да вменя вина на служителите и после си ги обувам гордо. Не знам точно каква е логиката, но явно - я взрив в подметката, я връзките за фитил, нещо такова.
2. А колко би било хубаво онези фенове на Аллах, с шахидски пояс на кръста да се съберат и да проведат следния диалог:
- Интересно, избихме доста народ, а ония не престават да си живеят добре, а ние зле. Къде грешим? Аре, ако искате да спрем с простотиите и да им цоцаме пари или стил на живот?
- Ама виж, ние и така ги цоцаме, но и да ги избиваме не е лошо. Нали остават достатъчно.
- Абе не знам, но ми писна по летищата да ме разсъбличат, искам да пътувам спокойно.
- Знаеш ли, сигурно си прав. Аре, пичове, спираме с терора. Ще можем да си носим шишенцата с вода и няма да се събуваме на сикюрити контрола.
3. В автобуса в Барселона наблюдавах двойка араби с детенце, бяха от най-злокачествените - жената цялата очернено забулена, за очите оставен едносантиметров процеп, поне да не се спъва като ходи. Милата, тя се изхитряваше да снима през прозореца с един скъп Никон, като гледаше през два визьора - единият на фереджето, според традицията и втори - технологичен - на самата камера. После извади смартфон, без никакво лого на него /за да е халален или защото гадните американци са го измислили/ и взе да си прелиства някакъв техен арабски фейсбук.
4. Почувствах се ужасно заради жената в черно. Казано поетично, подобно арабска плетеница, в мен се пресякоха жалост, срам и гняв. Мъжът я е направил да я няма - в черно, без сетива, оставил и цепка за зрението, за да може да го следва. За него тя има две функции - машина за размножаване и за сервиране. Това, че някой може така да се отнесе към жените, дълбоко ме обижда. И защо трябва да го виждам това нещо? А Роси защо?
5. Е, не съм толкова глупав, че да се вържа на реалността сериозно, хаха.
* на сн.: обаче, по Барселонските улици видях и обратен вариант
