Показват се публикациите с етикет битовизми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет битовизми. Показване на всички публикации

събота, 27 декември 2014 г.

Засягам различни проблеми

1. Прочитам поредната безмислена лекция в Полицейска академия и решавам да поема към вкъщи. Понякога се питам: да не би пък, този път да не е била безмислена? Я да видим. Питам ги:
- Момчета, тази лекция дали е безмислена за вас?"
- О, да Месир, безмислена е.
Е, казвам - поне ще ви е за обща култура. 
Гледат ме обезпокоено. Анимирано си представям раждането на конструкта "обща култура" в главите им. Първо се появява "култура" и те започват да му търсят съответствие, но не намират. Излиза им само "комисия по културата" и "Слави Бинев". Потърсват връзка с "обща". Излиза им основното значение - "нещо принадлежащо на всички", плюс някаква слаба конотация със "Софийска община". Така и не успяват да изградят смисловата връзка, затова гледат така.
2. На спирката съм. Рядко използваният от мен 111-ти, пристига неправомерно пълен в този час. Не стига това, ами на следващата спирка се натъпкват и ято млади циганки облечени в елегантни нано-шушлеци и ухаещи на новата линия Рефан. Викат, весело обсъждат някакви свои проблеми /етнически, предполагам/, а пътниците наоколо дискретно се хващат за входните отвърстия на джобовете си.
3. На по-следващата се опитва да се качи огромен бял мъж с красива интелектуална спътничка. Като истински джентълмен, той мило заплашва циганките, че ще ги "насмете", ако не им сторят място, а пъстроперите колибрита, вместо да се уплашат, страшно се веселят. Уплътняваме се.
4. Стоя си в транс, нежно пулсирам с тълпата на завоите, край мен се носят нетривиалните простори на Околовръстното - ей, майката си трака, животът е хубав! 
После обаче, започват слизанията и, както казват англичаните: "shit just got real".

понеделник, 18 юни 2012 г.

Мекицата


1. Тези дни си купих една мекица. Продавачката ми я подаде и веднага заговори по мобилния си. Разговорът беше важен -- тя отказваше някаква поръчка, а оня отсреща правеше така, че тя да се чувства виновна и да трябва да се оправдава.
На този фон, аз поисках да ми даде и ръсилото за захар - как ще ям мекица без захар, бе? Нали трябва след това фанелката ми да е цялата в лепкава пудра?
2. А дебелата мекичарка си говори, говори, говори и не ми дава захарницата. Казвам и: "Захар!" Нищо. Казвам и: "Дайте захар!" Пак нищо, говори си по телетайпа. Тогава гневно и казах: "Дай цукерман!" - Веднага ми го подаде, без да си прекъсва разговора. 
3. Хората реагират на немски език, не защото го знаят, а защото им звучи командно. А това не беше и немски, а най-обикновена еврейска фамилия. Сигурно на идиш означава "човек от захар".

* на сн.: Случай с филия черен хляб, маслини и портокалови корички