Изневяра и гени

1. През 1998 една частна компания – „Identigene” забучила билборди по всички главни шосета на Щатите с надпис: „Кой е бащата? Звънете на 1-800 – ДНК – тест”. Дневно се обаждали по триста човека, въпреки, че един тест струвал 600 долара. Звънели самотни майки, желаещи да накажат бащите-партизани, както и мъже, разтревожени от факта, че децата им твърде много приличат на съседа. При две трети от жените бащинството се потвърждавало. За бащите не дават данни.

Във Великобритания пък, първите частни ДНК лаборатории за бащинство били подложени на яка обструкция от медиите, защото, според общественото мнение, такива методи могат да използват само държавните организации, но не и частници.

2. Да минем към животните. Вероятно всеки е забелязал, че повечето пойни птици продължават да импровизират неудържимо, дори когато вече са се сдобили с дом, другар/ка и поколение. В края на 1980-те, орнитолозите провели ДНК тестиране на птици, за да уточнят кой родител и на чии пиленца толкова много музицира, след като вече си има прекрасни дечица с госпожата.

3. Установило се, че в птичите семейства, които са еталон за вярност в приказките, често децата се оказвали от чужд мъж-птица. Виждаме, че сладкопойните пъструши, всъщност са едни малки мръсници. Но са много красиви, а това е достатъчно оправдание.

* на сн.: клонинги

Генетични размисли

1. Съседката отгоре репликира онзи соц-архитектурен хит /Льо Корбюзие?/, дето от кухнята, с насочени взривове към балкона, правиш салон за матинета, балове и други изтънчени събития.

2. Поканила е майстори, които немилостиво утрамбоват над мен, очевидно полагат паркет от кураду - много скъпо дърво, а за твърдостта му, както подсказва и названието, се носят легенди. "Инструментите плачат, като видят наблизо кураду", сподели приятелят ми, с когото се консултирах.

3. Майсторите са преградили входа с дебели въжета и никой не може да се добере до дома си. "По-добре живи бездомници, отколкото мъртви собственици на идеални части", чух да казва един от тях, очевидно юриспрудент. Аз си влязох, държейки над главата си базалтова плоча взета за малко от паркинга. Другите изчакват да падне нощта.

4. В асансьора - втори малшанс - пътувах с един от майсторите. Вероятно добър човек, но миришеше на кон и алкохол едновременно. Когато се окажа до кон, миризмата му не ме впечатлява, но излъчвана от човек, ме огорчава дълбоко. Освен това, си давам сметка, че кон не би лъхтял на алкохол и съвсем издивявам.

5. Това ме подсеща за един генетичен експеримент.

Двама уважавани учени - генетици, помолили студентите си да облекат по една тениска и да не я свалят от гърба си няколко дни, като не ползват дезодоранти или парфюми. След това събрали фанелките и предложили на момчетата да помиришат момичешките, а на момичетата - момчешките и да изберат тази, която най-малко ги отблъсква, а може би и привлича. Установило се, че и двата пола избират миризми на хора, стоящи генетично най-далече от тях. Само момичетата приемащи контрацептиви не могли да си харесат мирис, защото тези препарати намаляват обонянието. Ето как се гарантира разнообразието на вида.

(Wederkind С, Furi S. 1997. Body odour preferences in men and women. Proc.of the R. Soc. of London). 

Цит. по Мат Ридли, Геномът. Автобиография на вида в 23 глави.

6. Значи, майсторът ми е бил генетично близък, защото ароматът му не ме привлече.

И в асансьора се случват еврики.