Показват се публикациите с етикет джаз. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет джаз. Показване на всички публикации

петък, 24 юли 2020 г.

Джаз и инициация

1. Почти единодушно приемат, че пиесата "Giant steps" ("Гигантски стъпки") на Колтрейн не е създадена за публика. Това е "музикантско парче" - музиканти си го свирят, те му се кефят, те му се чудят. Някои дори смятат, че това е пиеса-инициация - джазмените от 60-те насам, е трябвало да могат да я свирят и импровизират върху темата, т.е. да минат през "ритуала GS", за да бъдат признати от Динозаврите (които естествено са мъже - свирещи жени в джаза практически нямало)
2. Звучи хуманно - стига вече онези ужасни обреди дето те водят в гората, живееш там месец в скотски условия, правят ти боди арт, обрязват те и т.н. за да се върнеш обратно в племето с права на половозрял и възможност да пипаш жени и те теб
3. Като става дума за жени (винаги са наоколо), критиците отбелязват колко силно тази пиеса привлича мъжете-джазмени и по никакъв начин не успява да грабне вниманието на жените изпълнителки. Имах някои догадки, но в един текст за Колтрейн го видях съвсем изчистено, без смрадливи психологизми. Авторът - пианист и преподавател, беше питал две свои колежки-саксофонистки какво мислят по въпроса и беше получил кристално чист отговор:
„Това е нещо мъжко“ (‘It’s a guy thing’). „GS“ не ме привлече емоционално. Става въпрос за чиста техника. Това е типична композиция, служеща за състезаване с други музиканти, за да се види кой е най-добрият. Тя задейства конкурентния инстинкт, който е много по-силен при мъжете, отколкото при жените. Личното ми мнение е, че жените по-често се състезават със себе си, отколкото с другите. С мъжете е обратното.”
4. Сега се замислих, кои ли са парчетата-инициации в рока? Едно от тях, за кварталните китаристи по мое време беше "Магистралата" на Пърпъл ("Highway star"). Отказвам на "Smoke on the water" и на "Stairway to Heaven", търсим сложност, все пак. Сега инициациите са други

* горе: рисунка на Колтрейн, докато композира GS. Кварто-квинтовият кръг, превърнат в мандала

неделя, 2 октомври 2016 г.

Дизи - президент!

1. Някъде четох, че през 1964-та, джаз - легендата Дизи Гилеспи се кандидатирал за президент на Щатите от независимите. В случай на победа, той планирал да прекръсти Белия дом на "Блусарски дом" /Blues House/. Съгласно намеренията му, Дюк Елингтън щял да е Държавен секретар, Майлс Дейвис - шеф на ЦРУ, а Библиотеката на Конгреса щял да възглави Рей Чарлс. Останалите членове са: барабанистът Макс Роуч - МВР, Чарли Мингъс /бас/ - секретар по въпросите на мира, Луис Армстронг - министър на земеделието, Мери Лу Уилямс /вокал/ - посланичка във Ватикана, а Телониъс Мънк /пиано/ - пътуващ посланик. Не станало, защото на изборите победил Линдън Джонсън от републиканците.
2. Като бях в Бургас сега /и то с летни дрехи, а там - студ!/ и с едни колеги от Геодезията правехме маркшайдерски снимки по триангулачни точки, т.е. измервахме наклона на улиците, с лазерен теодолит, като разбира се, въвеждахме корекциите в радиани - ръчно /ха-ха!/ и видях плакат за концерт на Миле Китич. Самият Миле беше облечен като образцов джазмен от късния кул, а всъщност, знам, че е сръбски фолк-певец и едва ли е сменял жанра през последните петдесет години /оттогава съм го чувал/. Това е неприятно - ще отидат млади джаз-фенове на концерта, подведени от екстериора му, а той като им запее "Чаши ломим..." или подобен сърбеж, няма да им стане хич добре. А може и да им стане, какво пък, жива музика, туй-онуй.

* Рис.: Дизи Гилеспи, by Kevin Geary

петък, 25 октомври 2013 г.

Земя - джаз. Странна връзка

1. Като слушам спора за "лайно си давам, земята родна - не!" /ямб?/ и се сещам за следната история. В Англия, в началото на трийсетте /XX в./ имало много голям интерес към джаза. Музикантският профсъюз обаче, успял да прокара в Министерството на труда забрана за американските джазмени да работят на Острова, без специален лиценз. Той се издавал много трудно и без никаква искреност в желанията.
2. Забраната действала 22 години /до 1957/ и позволила на местните свирачи необезпокоявани да се вихрят из кръчми и клубове. В резултат, днешната английска джазова сцена е майка плаче, грамофон свири. Няколко гении /да кажем, Джон Сърман/ се състезават с Джейми Калъм и легион подобни, Джос Стоун се нарича "джазова певица", а най-великият им джазмен е Джордж Шиъринг /1919-2011/. Който бе блестящ, но в никакъв случай не гениален и освен това, се изявяваше основно в Щатите. Апропо, описан е в "По пътя" на Керуак.
3. Както виждаме, тази история няма връзка със земята, която чужденците щели да изкупят, а ние, аборигените да заживеем на наколни жилища в района на Тюленово, не. За музика става дума.

* на сн.: земя в района на с. Смолско

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Музикално


1. Никой не може да обвини Рей Чарлс, че е бил джаз-пианист или джаз-вокалист. Има обаче един ранен запис на стандарта на Нефти "Li'l Darlin'" в Ютуб, където виждаме много интересна интерпретация.
2. Парчето по принцип се свири много бавно, но Рей и групата го правят според мен на границата на разпада на ритъма. Получавам усещането, че още една идея по-бавно и пиесата ще престане да съществува. Всъщност, единствено пианото свързва фрагментите. Много интересен ефект. Прекрасно!



А ето нещо като оригинал - Каунт Бейси бенд. Мааалко по-бързо темпо, но не прекалено. Абе, правят си каквото си искат.

четвъртък, 19 април 2012 г.

Април - фрагментини


1. Слушаме с Роси /и гледаме/ в Ютуба, различни версии на колосалната "Round about midnight" на Телониъс.
Без да сме специалисти, ясно се очертават три варианта: едни изпълнители започват отдалече и влизат в темата когато им е кеф, други започват веднага с темата, но едва изчакват 8-10 такта и започва отдалечаването, и отиват където им е кеф. 
А третите, те са най-опасните - изсвирват цялата пиеса така, че никога да не я познаеш, ако отдолу не пише коя е. Сладури са големи. Те са ми най-любими. Като в живота - уж има тема, схема, скрипт, ама откъде и влизаш, докога я следваш, накъде се отклоняваш, тя ли те отклонява, ти ли, как ще я приключиш - Божа работа. Джаз!
2. На 15 март отново заработил Големият андронен колайдър. Бях малко тъжен, след като се повреди толкова бързо, но сега, слава Б-гу, имаме стабилен, еднопоточен процес, на нива до 4 тераелектронволта. Това е супер, защото означава, че частиците в потока се сблъскват с енергия 8 тераелектронволта /удвоява се/. Нищо не разбирам, но още един път: Слава Богу!
3. Изкуството на епитафията:
"Родом от Крит съм, Бротах от Гортина,
в земята лежа.
Дойдох тук не за това, а по търговски дела".
/Симонид от Кеос/
4. Това, че е дошъл от Крит "не за това", ме убива. А кога идваш "за това"? Има нещо безпределно тук.

* на снимката: една витрина, много отражения

сряда, 22 юни 2011 г.

Розенберг трио

1. Гледахме Розенберг трио. Холандски цигани, изпълняващи само Джанго. Две китари и контрабас. В края на първия час ни стана еднообразно и си тръгнахме. Интересно, доста виртуозни са, но омръзват. Този стил на свирене и импровизиране /"мануше"/, който никой вече не смее да нарича джаз, някак си не оставя място за мисълта - всяка празнинка е запълнена с нотички и това, в крайна сметка ти писва.
2. На другия край стои късният Майлс, който ти пуска два тона в 10 минутна пиеса, но моментът и интервалите са така изчислени, че ти разбираш - това е, няма нужда от повече. Даже си казваш: баси, това са единствените два тона, които са възможни в тази пиеса. И той изсвири точно тях! Гений.
3. Но пък е отстранен, хладен, перфекционист. Циганите са топлички и са като калинки, не спират, грешат, повтарят се. Смешното беше, че повечето пиеси ги завършваха по един и същ начин. Симпатяги са. Спонтаняги са също така.
4. Концертът беше в София лайв клъб - конюшня с маси и любителски оформен интериор. Две коли - пет кинта и музиката да свири. 
5. Публиката беше интересна. Имаше няколко самотни, горди, привлекателни жени. Пред мен имаше една симпатична скубла с приятеля си. "Р"-то и беше френско. Живичка една такава, потанцувваше постоянно. Зад мен се бяха разположили някакви въртокъщници, които не спираха да си говорят. Имаше и пич с безумен, огромен бял каскет.
6. Видях само един циганин, но снажен, с дълга побеляла кичара, напомняше микс от Гойко Митич и Джоко Росич. Може пък да е бил той.

* на снимката: Созопол

сряда, 17 ноември 2010 г.

Напускат джаза

Винаги когато съм на джаз концерт, наблюдавам следното: някъде 15-20 минути след началото, някакви хора стават и си тръгват. Това не мога да си го обясня. Предположенията ми:
А. Това са хора, които са си мислели, че отиват на концерт на Григ, на рояла - Веско Стамболов. Още в самото начало са се почувствали леко боднати от атмосферата. Вместо костюмирани мъже със значителни физиономии, пушещи във фоайето и скръбни жени с рокли-гол гръб, виждат несериозни пичове с опашки и техните руси девойки-красоти, които весело подскачат около тях.
Още от първите тактове, когнитивният дисонанс нараства. Първо, Григ не е писал за саксофон, баскитара и маримба, второ не е ясно защо творчеството му трябва да предизвиква такива крясъци и възторг. Все пак, изчакват малко за да видят няма ли някой да излезе на сцената и да съобщи: "Скъпа публико, станала е малка грешка. Сега тези хора-афроамериканци ще си отидат и ще дойде г-н Стамболов с програмата си. Още един път се извиняваме, негрите са утре, те са се объркали нещо".
След като това не се случва, тези хора възмутени си тръгват.
Б. На някакви хора от публиката, неприятен женски глас им е съобщил по телефона, че преди 18 години, след романтична ямболска вечер с камериерката на хотела, в който са били командировани, се е родил чудесен нов живот. Сега момчето е на 19 и си иска издръжката за периода накуп, в кеш. Т.е., не иска акции, заменки, фючърсни книжа, а банкноти. Ясно е, че такъв човек веднага ще скочи от мястото си и ще полети нанякъде, независимо от жанра /джаз ли, кино ли, ще хукне веднага!/.
Ц. Това са хора, които искат незабавно да посетят тоалетната. Да, но после защо не се връщат, аз нали следя?
Д. А има едни, дето пък заспиват. Роси например, съм я виждал заспала на Стенли Кларк, точно когато дъни най-суровия си фънк! Ънбиливъбъл.

Ето такива наблюдения и мисли обикновено ми пречат да гледам и слушам спокойно концерта си.

* на снимката: Бояна спи под ръката ми, но не на концерт.

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Хърби Хенкък

1. Снощи - концерт на Хърби Хенкък. Ухааааааааааааа!
Имаше всичко - и акустика и електронни клавири и семплирани гласове на отсъстващи музиканти. Това за техниката. От музиката - също имаше всичко, аз лично си открих мотиви от The man I love, и Maiden Voyage. Накрая - два смразяващи биса, без много настояване, единият - "Хамелеон".
2. Цялата вечер бях сигурен, че няма да поискам нищо повече от живота. Днес отидох на работа и веднага поисках, за съжаление. Е, от мене поискаха, аз поисках, тъй върви то.
3. От едно Бг интервю с Хърби научавам, че и в САЩ парите за култура не стигали в момента. За Хърби, слава Б., са стигнали.
Предполагам, че Хърби си е казал: "О, тъп въпрос! Чакай да им дам тъп отговор".