Нова книга за дрогата

Изтеглих и прегледах “Наркономика - как да управляваме наркокартел” на Том Уейнрайт, /Narconomics: How To Run a Drug Cartel, Tom Wainwright, 2016/. Авторът е редактор в “The Economist” и описва как наркокартелите адаптират общоприети бизнес-модели при производството и разпространението на дрога и други интересни неща. Конспективно.

А. Страните от Централна Америка са идеално място за съществуването на картелите и производството на дрога, поради:

- Подходящ климат. Расте всичко, което посадиш.

- Джунгли. Добре скриват плантациите и лабораториите

- Слаби правителства, корупция, бюрокрация

B. Франчайзинг, брандиране

Много от наркокартелите използват франчайзинг-модела за разпространение на дрогата. При него, всеки, който купи лиценз може да стане част от голям и развит бранд и да разпространява продукция от негово име, като Макдоналдс. Наркокартелите – напр., мексиканският Los Zetas – привличат местни дилъри, обезпечавайки им защита и клиенти. Този бизнес-модел носи огромни печалби. Недостатък е децентрализацията,  намаляваща възможностите за контрол на качеството и спазването на правилата, което може да се отрази на репутацията на бранда.

Заради PR-a си, мексиканските босове поръчват специални песни /"narcocorridos"/, в прослава на себе си и заниманията си, Ескобар строи училища и спортни площадки, Ел Чапо е меценат. В Централна Америка съществува и „нарко-милостинята” /narcolimosnas/ - босовете финансират строеж на църкви и болници.

C. Наука

Производителите на кокаин /cocoleros/ редовно посещават селскостопански изложения, купуват най-новите пестициди, абонирани са за агро-издания.

D. Интернет

В Англия например, трима човека ръководят наркобизнес с оборот $100 млн. Обратната връзка от доволни клиенти, по специализираните сайтове /които полицията бързо премахва/ стимулира продажбите.

E. Децентрализиране и преход към синтетика. При всяко усилване на контрола от полицията, производителите сменят вида на дрогата, като ориентацията е към синтетичната, защото:

- по-трудно се проследява и открива

- ако забранят новооткрито вещество, химиците веднага синтезират подобно, все още незабранено

Само при една полицейска операция в щата Гуадалахара през 2012, са открити професионално оборудвани лаборатории, произвеждащи по 15 тона метамфетамин/мес. /Уолтър Уайт от сериала “Breaking Bad”със своите 600 кг мет, по-добре да си мълчи/. Лабораториите за метамфетамин в Мексико, през 2008 са 21, през 2009 вече са 191 /тези, които полицията е открила/.

F. Легализацията на дрогата като заплаха за наркокартелите

Авторът изтъква, че страховете от легализирането на дрогата /”изведнъж улиците ще се изпълнят с наркомани”/ засега не се реализират в нито една страна, където тя е легална. Типичен пример - Холандия /мека дрога в дрогериите, твърда дрога в специализирани магазини с рецепта, а апокалипсис няма/. За САЩ: пазарът на марихуана прибира над $40 млрд. годишно, като седем от тях взима държавата в щатите където е легална, останалите $33 млрд. потъват в черния пазар.

Според Уейнрайт, правителството на САЩ е изтласкало наркокартелите, защото те не издържат на конкуренцията - защо да купуваш нелегална дрога, ако можеш да се снабдиш законно и спокойно.

G. Противодействие

Унищожаването на плантациите е неефективно - дрогата поскъпва пренебрежимо малко, защото картелите използват тактика подобна на търговската верига Walmart - карат производителите да си поемат всички производствени рискове.

Разходите за отглеждане на храст кока в Андите, отнесена към готовия продукт, е като разходите за платно и бои към цената на готовата картина на моден художник, поради което селяните няма да спрат да садят.

Н. Войната с наркотиците

Борбата с дрогата, според Уейнрайт е като балон - като го стиснеш на едно място, той се издува в друго. През 90-те коката е изтласкана от Перу, но отива в Колумбия. След десет години война, я изтласкват от Колумбия, но тя отново се появява в Перу. Затварянето на карибския трафик-канал през 80-те премества производството в Мексико, а войната с наркокартелите там, води до преместването им в Централна Америка. Сега вниманието на полицията е съсредоточено там и бизнесът отново се мести на Карибите.

Край

Съседът бди. Закон на Годуин

1. На сайта на вашингтонското щатско здравеопазване има полезни указания, как да заподозреш, че съседа ти е фен на Брайън Кранстън /"Breaking bad"/ и произвежда качествена и хич не скъпа дрога в гаража си. Ето ги:

• силен химически мирис около дома или боклука на съседа
• различни хора влизат и излизат денонощно, оставайки съвсем замалко
• допълнителна безопасност - решетки на прозорците или бронирани врати
• прекалено много боклук, тръби, антифриз и различни стъклени бутилки
• изхвърля голямо количество абсорбент за котешка тоалетна
• личи, че има много пари, но не личи да ходи на работа - кара скъпа кола, плаща в брой
• никога не изхвърля боклука си в кофата, взима го със себе си
• излиза да пуши на улицата
• децата и домашните му животни изглеждат лошо гледани
• недружелюбен, параноиден или потаен е

Не живея в къща, но набелязах някои съседи по етажите /само тези, които набират четири и повече критерия, по два-три имат всички/. Ще трябва да се ходи до участъка след празниците за наколадване.

2. Закон на Годуин /Mike Godwin/. Американски юрист,  р. 1956 който след известни наблюдения на дискусиите в интернет, формулира следният закон:

"Колкото по-дълга става една онлайн дискусия, толкова по-близка до 1 става вероятността в нея да се появи сравнение, свързано с нацистите или Хитлер“. С други думи, Годуин прави саркастичното наблюдение, че за достатъчно дълъг период от време, всяка дискусия, без значение от темата и обхвата си, неминуемо завършва с Хитлер и нацистите. 

Законът има и нормативна част: 

"участник използвал аргументация свързана с нацистите или Хитлер, се счита за загубил в спора." 

2. Наскоро открих Допълнение 1 към закона: 

"Всеки разговор за бежанците завършва с аналогия на падането на Римската империя"

*на сн.: Бенджамин Годар, "Хвани ме, ако можеш"

SocSci-Ошобошо-суицид-дрога

1. Понеже всички науки за човека се състоят от пет-шест въпроса и пет-шестстотин отговора, всеки има правото да си съставя собствени описания за това какво му се случва и собствени хипотези защо точно на него.

2. Понякога си мечтая, всичко, което ми се случи да си има съответен афоризъм-кодификация, изречен от някой всепризнат гуру. То сигурно си има, но аз откъде да ги знам всичките? Например, нещо ме е развълнувало и ми се допикава, и някой Ошобошо да е казал: "Емоцията е любов, а уринирането - раздяла" и аз като някой Пух, да си кажа: "О!" и малко след това: "Рум-тум-тум!" и съм готов. Това е категорическият ми императив. 

3. Като си мисля за самоубийците - да не би това да са хора, получили що годе ясни доказателства за съществуването на задгробен свят, при това - по-добър от този тук? И след като са придобили една такава увереност в бъдещето си /най-после!/, с лекота и без много замисляне, да прескачат чертата.

Ако обаче имаше прекалено ясни доказателства, например "научни", нямаше ли хората да направят пътека нататък? Я по-добре да си остане тайна, нещо, което е в областта на вярата и в светлинавтунелните разкази на хистерични фрикове в клинична смърт.

4. Това беше работната ми хипотеза защо се самоубиват хората /по един на всеки седем минути, според една статистика/. За наркоманиите, си имам още по-простичко обяснение, отвъд хипотезите: започваш да друсаш, защото толкова си си неинтересен и ти е скучно със себе си, че се налага да насилваш мозъка си да разнообрази поне малко материала. 

5. Този блог практически не се чете от психиатри и няма кой да ме заклейми, затова свободно си пускам глупостите.

* на сн.: В един магазин веднага разпознах разумен живот от Алдебаран, маскиран като четка за прах