Показват се публикациите с етикет комфорт. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет комфорт. Показване на всички публикации

вторник, 7 февруари 2017 г.

Хомеостазата

1. Всеки си има моменти или периоди, в които те обзема едно приятно равновесие, когато нещата са се закрепили почти неподвижно по хубав начин и ти е комфортно, и въпреки вълнуващите откровения мейд ин Чайна, за кризата с хилядите си възможности - мерси, видях ги тези възможности и някак си не се влюбих в тях.
2. Почти съм сигурен, че човек, освен за полет, щастие, любов и незнам какво си, е роден за хомеостаза. Иначе ходи зъл и невротизиран по Витошка и си мисли за Калашников с муниция.
3. И как да стане, че да изживееш комфортния си момент възможно най-силно /разбирай - най-дълго/? Да спреш на място и силно да се напънеш, досущ в химическа тоалетна - не, едва ли, явно е нещо друго. Или просто да си се сгушиш някъде? Отде да знам?
4. И Хармс, и той с неговите си: 
"Чувал съм такъв израз: „Улови момента!“ Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Според мен този израз е безсмислен... Друго нещо е обаче да кажеш: „Запечатайте онова, което става в този момент.“ Това е съвсем различна работа. Ето например: раз, два, три! Нищо не се случи! Така запечатвам момент, в който не се е случило нищо.
Споделих това със Заболоцки. Хареса му много и той цял един ден седя и брои: раз, два, три! И отбелязваше, че нищо не се е случило. Над това занимание го завари Шварц. Той също се заинтересува от този оригинален начин да се запечатва онова, което се случва в нашата епоха, тъй като епохата, както е известно, е съставена от моменти".
5. Сгушването е, все пак

фото: Mike O'Shea

вторник, 3 юни 2014 г.

Фокуси на комфорт

1. Като всеки по-затворен човек и аз живея в малък социален архипелаг, съставен от оазисчета на смисъл, в които прескачам - от едно на друго - скок-подскок, най-добре с кола, може и с градския, в краен случай - бързо пеша. Къде са ми кораловите баунтита? Където съм успял да си ги създам, там са.
Размерите са следните: малък - на работа, голям - вкъщи, малък - някоя изложба /не на откриването - опасно е!/, среден - концерт, малък - кинце, голям - театър, голям - грижливо подбрано гости и май съм готов.
2. Между атолите е Огромният океан от липсващ смисъл, който преодолявам със слушалки в ушите, за по-добра изолация от външния свят. Вчера батерията ми падна, докато бях в автобуса и веднага ми нахлу ледено арктическо течение - старец говореше на висок глас, с цел да включи и останалите. Три пъти изрече думата "трагедия", един път с прилагателно "социална". Неговата трагедия, в неговия архипелаг. Слушалките, дори да мълчат, все пак изолират, та не я чух. Достатъчно народни трибуни се опитват да ми перфорират мозъка /като отворя ФБ, хахахааааа, шегувам се!/, та и в рейса. Жаме. Сеншанжман, както казват в Марсель, Жонепаманжсисжур, както казва В-ов.
3. Е така се живее, то иначе край няма.

* Ето тука, на снимката - селфи - така изглеждах като ми бяха спрели слушалките!