Популярна лингвистика

Руски, френски и китайски лингвисти, решили да си напишат имената, всеки на своя си език.

- Фамилията ми е Ге - казал французинът на китаеца.

- В китайския има два йероглифа "Ге", но за съжаление, нито един не е подходящ за фамилно име.

- Защо?

-Защото единият означава "колело", а другият предава звука, с който се пука пикочен мехур на магаре.

- А защо не "колело"?

- Мъжкото име не може да е кръгло, ще те помислят за педал. За теб ще изберем йероглифа "Шъ", означаващ "клавиатура", "кореноплоден", "страница" и прилагателното "безснежен" и ще допълним с "Нгу", маркиращ мъжки род. Накрая, пишем йероглиф "Мо" - девствен.

- Но... това някак си не е съвсем вярно.

- Никой няма да те помисли за девствен, просто без "Мо", йероглифите "Шъ-Нгу" означават "бръснещ мустаците на майка си".

- Добрее, аре сега да напишем твоята фамилия - казало франсето.

- Казвам се Го.

- Прекрасно, започваме с буквата "G".

- Тя какво означава?

- При нас, европейците, буквите сами по себе си нищо не означават, но за да покажа уважението си към теб, пред "G", ще сложа "H" - във френския, тя все едно не се чете.

- Отлично. После "О", нали?

- Не. За да покажем, че "G" се произнася като "Г", а не като "Х", трябва след "G" да сложим "U", а също и "Н", за да покажем, че "U" не се чете, а само показва как правилно да четем "G" и буквите "EY", показващи, че думата не е дълга и скоро ще свърши.

- Hguhey... И след това "О"?

- Не. Във френския,"О" се произнася като "А" или "ьО", в зависимост от съседните букви, ударенията и годишното време. Твоето чисто "О" се записва като "AUGHT", но думата не може да свършва на "Т", затова, ще добавим непроизнасящото се съчетание "NGER". Воала - Hguheyaughtnger.

Руският лингвист, оставил чашата си на масата, взел лист и написал "Го" и "Ге".

- И това ли е всичко?

- Да.

Френският и китайския лингвист се почесали по главата.

- Добре, а твоята фамилия каква е?

- Шчекочихин-Крестовоздвиженский.

- А не искате ли просто да пием - първи се ориентирал китаецът.

Руснакът кимнал облекчено и вдигнал тост за шушкавите дифтонги.

автор: http://artemg.livejournal.com/193048.html
на сн.: велосипед PEUGEOT /дизайн на Старк!/

Кафе-машина от новите

1. Колко странно се променят технологиите. Изгоря ни кафе-машината. В първия момент я насочих към кофата за боклук, но после, в пристъп на грандомания, реших да я поправя. Защо да не мога, разсъждавах - все някой ги поправя, защо това да не съм аз. Бяха ми казали, че тия, които са без помпа /напр. моята/, са много по-прости от ония с помпа, където се работи с колосални налягания и там по-добре да не се пъхам.

2. Така или иначе - отворих машинката, включих я в мрежата и взех нежно да я гъделичкам с любимия си инструмент - фазомерът, с който без страх интимнича с електричеството. Докоснах ред контакти, но никъде не светна. Ехе, помислих си - ясно! Не прави контакт.

3. Оттук нататък се почувствах като едно време в Гърция - науча някоя дълга, двусмислена фраза на гръцки от разговорника, кажа я в захаропластиката /сладкарницата/ с произношение, което съм приел за подходящо и се оглеждам в тревожно очакване. Те ме взимат за екзотичен островен Зорбас и ми отговарят адски подробно на чисто димотики. И тук аз, на лош английски им казвам, че нищичко не им разбирам. Те чаткат, че са били измамени и ме намразват. Освен това, стават и по-неуслужливи.

4. Така и с машината - аз я изследвам по общоприетия начин, тя ми дава отговор на непознат език. Хвърлих я. Новата, която си купихме за скромна сума, иска по друго обгрижване, съотв. по-друг стил на живот. Стоиш пред контролното табло, следиш индикаторите /ниво на течността, налягане в централния контур, степен на екстракция, температура/ и превключваш различни модули по определена схема. А като заработи и помпата, разбираш, че ще полетиш. До Лисабон, чартър.

* на сн.: фунийка за водата на стар модел кафемашина