Показват се публикациите с етикет лозе. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лозе. Показване на всички публикации

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Фрагм. 99

1. Прочетох интервюто на Владислав Тодоров в Култура. Малко е поразкъсал мисленето в угода на постмодернисткия изказ, ама нейсе. Стилът е като в развълнувано есе на мигрант борещ се с родовите си кошмари. Харалан и Михайлов също са тръгнали натам, но още не са нагазили в лайняната река, този обаче - да. Но аз обичам такива неща.
2. Видях картичка от Щутгарт, която мой братовчед е пратил на майка си през 1978. Пише: "Майко, тук е хубаво, но най-хубаво ми е при теб, на лозето". Картичката е от отворения тип, дето всеки я чете; заради цензора ли е написал такъв инфантилен текст? Възрастен човек отива за десет дни командировка на Запад и осведомява майка си, че иска пак при нея, що за глупости?
3. Лятото на Главната /гезмето, стъргалото/ в Барселона, две италианки ме попитаха кой е този град. Не се ебаваха, не ме сваляха, сериозно се интересуваха. Изглеждаха трезви, с нормална външност и походка, но все пак мисля, че бяха се почерпили с някаква синтетика.
4. Kакто и да го къдрим - светът е дуален. Аз предпочитам думата "бинарен" Понякога обичам да блесвам пред приятели и с фразата "антиномна двойка". Не, не, не, всъщност, светът е триадичен! Третото е Азът, мяткащ се между "да" и "не". Избиращият Аз. Азът без качества. Най-чест пример е клатещият се зъб - навътре-навън, докато накрая Азът не го прати на зъболекар. Басимозъкът - цяла сутрин бъркам Роберт Музил /"Човекът без качества"/ с Робер Мерл - съвсееем друг филм и се чудя, защо сметката не ми излиза.

* на сн.: дръжка на врата в Барселона

понеделник, 9 август 2010 г.

Лозе и черешова градина към него

Някъде до края на 70-те имахме 2 декара лозе около Варна. То е било 10, но народната власт /да и го начукам/ отнела 8. До лозето имаше черешово-вишнева градина, от която баба ми и леля ми варяха нечовешки количества сладко. Бонтонът изискваше плодовете да са без костилки и те се трудеха неуморно, махайки ги с безопасни игли.
След това, като си похапвах сладко, за мен беше изключително важно да открия костилка вътре. Това не беше никак лесно, но наградата си струваше. Когато това станеше, аз доволно обявявах находката си. Баба ми адски се впечатляваше и мисля, че малко даже се срамуваше. Но несъмнено големият удар бе, когато открия две костилки в бурканчето. Тогава баба ми викаше на помощ леля ми и двете дълго и искрено се възмущаваха. Мисля, че това беше тяхната представа за висша несправедливост. Сега е различно.