Две идеи, тъжна и весела

1. Знам, че не съм прав, но избягвам да посещавам концерти на легендарни минали групи, които вече практически не съществуват. Шоуто обикновено се получава, нали лайвът е преди всичко емоция и не толкова техничарство или други чисто музикантски хави. Някак си ме дразни и ми става тъжно като гледам орязани версии на Пърпъл, Хийп, Назарет, защото лидерите им са умрели или от двайсет години се занимават с пласмент на кафе-машини, етц. Несъмнено, като се разположа в креслото и дъртите чудовища забият старите парчета, усещам топлата вълна в малкия таз, пулсациите в корема и други оргазмични усети. И въпреки това - защо ми е Стийв Морз, какъв е тоя Дон Еъри? Искам си Джон Лорда. EWF без Морис Уайт? Хаа-хаа-хаа.

Както казваше един приятел - трамваят пак ще мине оттук, но хората на спирката вече ще са други.

2. Колко хубаво би било, в телефоните, вместо фотокамера, да вграждаха музикален инструмент. Роял едва ли, но една малка флейтичка, като нищо. Разбира се, по-скъпите модели може би ще имат малък клавир - самосвирка. И така, вместо да си правим дупки в главите един-друг с инстаграми, селфита и "това е мусаката ми в една кръчма на Самотраки", хората щяха да си ходят по улиците и като се вдъхновят, току да изсвирват нещо - свое или на Перголезе, например. Някой иска да си снима котката и да я качи в интернет? Нямаш апарат, пич, имаш телефонно кларинетче. Ще трябва да и изсвириш сонатка, да я озаглавиш "My Cat" и да си я качиш при другите сто двайсет и седем хиляди сонатки "My Cat". Знам, че тогава Фейсбук, ще се изпълни с ужасни музикални форми, но някои ще станат добри и ще качват твърде приятни неща в различни стилове, а други ще станат направо профи-музиканти. От по-евтините модели ще има комбинации телефон със саксофон, тромпет, китарка /по-рядко обой/. По-скъпите модели ще са с пианце, арфичка, виолончелце. Неприятното е, че по-богатите, подведени от престижност и мода, ще си купуват телефони с доста сложни за ресурса им инструменти. Ще имаме тежки вогонски утрини, но от страх, ще ги слушаме. Но след някоя и друга година, ще се появят интересни формации, например - бароков оркестър от мутрони /"Формация Мутробарок"/ или "Четри китари от митничари" /етноджаз/, етц. И така, от нота на нота - ето ти едно облагородено общество. О, много са възможностите!

* на сн.: не знам кой е художникът, за съжаление

Електроника и сън

1. Не е било досега, насън някой електронен механизъм да ми работи както трябва. Сънувам например, че трябва да позвъня по мобилния - как пък не! Изведнъж той се е превърнал в нелогична машинка със странни менюта, копчетата, клавишите изобщо не са там където трябва, не могат да се натискат, указателят не ми излиза, вместо това на дисплея се появяват някакви реклами, не мога и да го рестартирам - няма откъде.

2. По същия начин заживяват свой собствен живот и фотоапаратите ми. Да оставим настрана, че като отида на някое изключително красиво място /за насън говоря, нали така/ и залезът му, и всичкото му наред, разбирам, че съм забравил камерата вкъщи. От известно време имам известен напредък -  вече успявам да я взема със себе си, но полза никаква - апаратът се е променил по странен начин. Визьорът се е махнал от обичайното си място, пада голямо търсене, откривам поне три прозорчета, които напомнят визьор, обективът, ако това е той, снима не пред себе си, а вдясно, изобщо не мога да натисна спусъка, /най-често той си е на мястото, но не помръдва/, а за някакви настройки да не говорим - на дисплея излиза едно екзотично меню, на което нищо не му разбирам. "Баси модела съм си купил!", мисля си през цялото време и се гневя много.

3. Дори обикновен часовник спира да ми върши работа насън. Да оставим теориите за първичен процес или пък съноподобните часовникови визии на Дали, не, нищо такова. Стои си на ръката ми, изглежда нормално /е, леко променен е, разбира се/, но показва такива глупости, явно в друга числова система, че по никакъв начин не мога да преведа това в обичайните шейсетинкови временца.

4. Всичко това е много жалко, защото, след като прекарвам близо 1/3 от живота си в сън, желателно е и там нещата ми да вървят, и да свършвам нещо полезно, но ето как са го направили - да не става. Т.е. нервната ми система казва - спи сега, а аз ще те позабавлявам малко. Еми, щом трябва.

* на сн.: стъклен Буда на меден фон