Кафка и пр.

"За притчите“ е кратък текст на Кафка, публикуван след смъртта му в едно издание на Макс Брод (1931). Ето.

Много хора забелязват, че мъдреците винаги говорят с притчи, но те са неизползваеми в ежедневния живот, а ние притежаваме само него. Когато мъдрецът казва: “Отиди там” - той няма предвид да минеш отсреща - това все още е изпълнимо, ако резултатът си струва; не, той има предвид някакво митично “там”, което ни е непознато и което самият той не може да посочи, и което тук на нас явно с нищо не би ни помогнало.

Всички тези притчи всъщност означават, че непостижимото е непостижимо, но това си го знаехме и преди. В ежедневието нас ни измъчва съвсем друго. В отговор на това, един казал: “Защо се съпротивлявате? Ако следвахте притчите, вие самите щяхте да се превърнете в притча и така щяхте да се освободите от ежедневните си усилия”

Друг казал: “Бих спорил, че и това е притча”

Първият казал: “Ти печелиш”

Вторият казал: “Но за съжаление, само в притчата”

Първият казал: “Не, в действителността. В притчата ти загуби”

***

Набоков отричал да се е срещал с Кафка, но разказвал следната история. Докато живеел в Берлин и пътувал с метрото, често виждал във вагона нисък младеж с черна коса и необикновено тъжни очи. Доста по-късно, в едно американско издание видял снимка на Кафка и разбрал, че всъщност тогава в метрото е бил той. Хронологично, това съвпада с период, в който Кафка закратко е бил в Берлин.

* ил.: Макс Ернст, "Алиса през 1941 г."

Фрагменти от септември-2

1. На снимката - Пирин. Газя в една река търсейки интересен ракурс. Внезапно, в кадъра влиза семейство от Варна. Как познах, че са от Варна? - Лесно. Жената периодично се провикваше: "Ойларипи, кой ма щипи!"

2. Мишката забелязала, че стопанинът слага капан за мишки в хамбара. Отишла и се оплакала на змията, след това на кокошката, след това на овцата, а накрая и на кравата.

- Мислиш ли, че много ни интересуват тъпите ти проблеми, мрънкало! - отговорили тези животни. - Изобщо не е наша грижа това - добавили те.

Случило се така, че в капана за мишки се хванала змията. Тя така се вбесила от несистемното събитие, че дори успяла да ухапе стопанката преди да умре. Стопанинът веднага заклал кокошката, защото няма по-добро средство при отравяне, от кокоши бульон. Жената ставала все по-зле. Стопанинът заклал овцата да нагости множеството приятели, дошли на свиждане на болната страдалка. Жената все пак умряла. Стопанинът заклал кравата за да направи помен както подобава, а не да се стиска.

Мишката замислено наблюдавала случилото се.

3. Едни деца играят хаджилък, но по система, различна от тези в детството ми. Искам да ги питам за правилата, но ми е неудобно. Така и ще си остана - без въпрос, без отговор.

4. Гледах някакъв стар руски филм. Потъва пътнически кораб, спасяват всички пътници. Един от тях, работещ в бетонов възел, вследствие на преживения шок, влезе в състояние на множествена личност, назова се с друго име и твърдеше, че е ядрен физик-теоретик. Жена му беше съкрушена. "Теоретик!", повтаряше тя през плач.

Фрагми от юни - 2

1. Синопсис. Невинен еколог е нападнат от разюздана журналистка. Неиздържал на дебелашкия и подход, той изпада в контролирана кома. Зрителите са приканени да пипнат ангини за да се почувстват тия от БТВ виновни.  Каналът става ненагледен след чейн-летър във ФБ /"изпрати това писмо на 1000 човека, иначе те чакат едни особено упорити хемороиди"/. Застинал в соцреалии таргетен сегмент призовава за най-висшето наказание за журналистката /смърт не съществува, значи - доживотна/. Тъй като мисълта на журналистката става ясна само когато се кара с някого, тя не успява да се извини ефектно.
Негледането на БТВ принуждава ръководството да въведе сателитно шоу "Слави-2" за да привлече отново зрителя. То е същото, но монтирано по друг начин. След седмица въздържание, измъчван от абстиненция и с мушички пред погледа, зрителят отново проглежда БТВ. Каналът спасен!

2. Притча. Веднъж при един дзен учител дошъл странник. През годините, той видял много и твърдо знаел, какво иска да пита учителя.

- В какво се състои смисълът на живота? - попитал странника.

- Не ми задавай тъпи въпроси, нещастник! - викнал Учителя и му зашлевил сериозен шамар. Помислил малко и му шибнал и един юмрук. След това казал:

- Живей, обичай, работи. И не мисли за глупости.

На изпроводяк, мъдрецът му добавил такъв ритник, че странникът веднага почувствал как посланието прониква в мозъка му. През задника, както обикновено.

3. Древен Рим. Когато се готвели за война, римляните изпълнявали обряда "евокация". Той се състоял в молба към боговете на врага да оставят народа си и да минат към римляните. Те се задължавали да осигурят спазването на необходимите ритуали и редовни служби на тези богове. Сигурно малко или много е помагало.

* На сн.: Средновековен червен стол за мъчения

Бог и бръснар - притча

- Бог не съществува! - обяви бръснарят, докато подстригваше поредния си клиент.

- Как разбра? - иронично попита клиентът.

- Ако го имаше, нима щеше да остави толкова много нещастни, бедни и болни хора да скитат по улиците?

- Сигурно си прав - клиентът се замисли тъжно. Интересно, че и ти, бръснарю, не съществуваш.

- Как бе, ето ме!

- Не, не съществуваш. Иначе защо толкова много хора ходят неподстригани и небръснати по улиците.

- Знаеш ли, работата е там, доверително прошепна бръснарят, че те просто не идват при мен.

- Така е и с Бога - усмихна се клиентът.