Светъл, поетичен текст

1. Има стихове, които толкова силно ми въздействат, че като ги прочета и ми става изключително невероятно, че някой може да напише такова нещо и че именно аз ги прочитам. После си казвам: не, изглежда е станала грешка, я да проверя какво точно ми е въздействало, може пък и да не ми е въздействало. Но усещам че не, няма да мога да ги прочета веднага, ще опитам пак след час. Някакъв ужасен, светкавичен рикошет, кой може да издържи на това? Кой може, след първото разтърсване веднага да си причини второ? С прозата е различно, но с картините, музиката и театъра е почти като със стиховете
2. Постепенно съмненията ми отпадат - да подкрепиш някого означава да го докоснеш и може би даже прегърнеш. Може, разбира се да го облъчиш и с много думи, но все пак запомнете - преди всичко докосване и прегръдка

* И.И. Машков, Автопортрет и портрет на Пьотр Кончаловски, 1910 г.

Живот след смъртта

1. Хубаво би било, човек като умре и след много време, внуците /или правнуците/ му да изкопаят отнякъде тетрадка с нелоши стихове, писани от забравения старец през несъществуваща за младите хайвани, примерно 1977 година. Срокът отдавна е пропуснат и какво чакам, защо не седна да напиша малко лирика, /някви нежни стихове за любов/ докато не е късно?

2. Но като знам колко трудно ми се спира окото на стих, предполагам че /генетично/ и те няма да ги четат, значи е необходима някаква хубава проза /пак нежна, за любов/. Но прозата иска да и отделиш време за четене, това не ти е клип - три минути, гъгнив глас през аутотюн, текст "искам да те пипна/по дупето красиво,/но ти си вече друга" и т.н. Не, няма да го четат. 

3. И така, докато мислите се носят из простора на главата ми, стигам до идеята, че трябва да напиша някакво порно. Може би софт - "той прокара ръце по хладното и тяло" или хард  - "проникването беше странно и тя за момент...", но за да купирам пошлостта, трябва и малко психология - "...се замисли колко нищожен е бил животът и до този момент...", но за да се запази съспенсът /т.е. страстта/ - "...когато изведнъж..."

Това вече сигурно ще го четат, но какво ще си помислят за мен? Е, нали ще съм умрял, кой го е грижа.

сн.: Bjorn Iooss