Сик транзит

1. 1989-та. Режимът пада, комунистите масово започват да се появяват в църквите, телевизията ги снима. Добри Джуров със запалена свещ в св. Александър Невски. Това е по-голям сюр от картина на Магрит. Какво ли си е мислел? Сигурно следното: "бубббхррмг, ааа, ррлдбубхгрр, мамицата ви!"

2. А може пък, те през цялото време да са били дълбоко вярващи. Проведат поредния шизофренен пленум и след това беж в църквата да се причастят. Тайно, никой да не разбере.

3. А ако преобладаващата религия в България беше ислям? Бившите комунисти надупени в джамията, правят намаз. В ръцете им джобни коранчета, сричат сури /на кирилица/. БНТ ги снима за новините. Камерата е отпред, в много нисък ракурс, за да хване лицата. Втора камера снима отзад, защото повечето задници са идентични с лицата си.

4. Изнуреният от Промяната зрител, седи на масата, налял си е ракийка, гледа телевизийка и чака салатката. Жена му е затруднена, защото съпругът току изкрещява: "ела, ела да видиш, това е задникът на Добри Джуров, ела!

- Не бе мило, този е на Луканов! - меко възразява тя.

- Стига ма - ето това е на Джуров, този до него е на генерал Семерджиев, ква си тъпа!

5. Сик транзит...

* на сн.: окуцял коловоз

Холотропно придихание

1. Преди време ме поканиха на семинар по холотропно дишане. Съчетано с ребъртинг, баси. Концепцията накратко е, че ако дишаш по определен начин, с теб се случват някакви промени. Предполагам, че те са точно толкова нелепи, колкото и методът, въпреки че, могат да ме обвинят в скептицизъм. Или в холотропофобия? Или в ребъртингоомраза?
2. И какви са тези промени? Ставам по красив, но психотичен? Спира да ме боли гърбът, но дъщерите ми се омъжват за близнаци - сомалийски пирати? Не, не желая това. /Да не забравя: не ща и ребъртинг/.
3. Семинарът го водел ученик на самият С. Гроф. Уважавам ранния Гроф, с ЛСД-то, но после той става неудържимо глобален и съответно - главоболен.
4. Ако става дума за звезди, веднага се сещам за срещата си с един внук на Фройд, преди години. Той прочете доста банална лекция за влиянието на психоанализата по света. След нея, въпроси по темата - никакви, но въпроси за дядо му - всякакви, нали затова беше дошъл.
5. Внукът се оказа обикновен инженер-химик, и извинително мълвеше: "Виждате ли, аз тогава бях много малък". Колегите ми обаче, калени в подобни безмислени срещи, настояваха: "Все нещо сте запомнили, де!"
Човекът притихна предоргазмично и изхвърли следната фраза:
- Ами, дядо ми беше вече много болен и не ме пускаха при него. Помня, че му даваха супа.
6. Топъл, човешки спомен. Тогава май се почувствах променен. Или осупен, знам ли.

*на снимката: красотата на естествената промяна. (Детайл от стена в градската баня в Бояна - негатив).