Показват се публикациите с етикет психоанализа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет психоанализа. Показване на всички публикации

петък, 1 юли 2022 г.

Мимолетно

1. Попадна ми Лакан, 17-ти семинар, “Опакото на психоанализата”, в руски превод. Както обикновено - каквото не му разбирах оставях за после, каквото му разбирах - спирах, да го помисля и т.н., докато не блокирах на “Истината е сестра на удоволствието, попаднала под забрана”. 
2. Както повечето хора, израснали в голям град, умея доста бързо да се движа сред тълпата без да докосвам никого, но в този текст докоснах и възможно съборих един-двама човекосмисли
3. Моделът “Колкото по-завъртяно - толкова по-интригуващо” е страшно пленителен за мозъка. Нещо като “Moon blue” на Стиви Уондър - от сутринта ти звучи в главата и докато не я чуеш отново, не изчезва. За да се появи пак надвечер
4. От друга страна, инстинктът да си усложнявам картината на света за да скрия, че съм повърхностен, понякога ми изиграва лоша шега. Неприятно ми е, когато шегата стане твърде изтънчена за личния ми цирк. Но не, няма да се откажа, ще поработя над себе си, стига вече над другите (шега)

петък, 20 октомври 2017 г.

Перлите на Пърлс

1. През 1925, създателят на гещалт-терапията Фриц Пърлс /1893 - 1970/ започва личната си анализа. В продължение на седем години го анализират звезди като Райх, Дойч, Хорни и Фенихел. Впоследствие, Пърлс споделя: "това беше загубено време, прекарано на кушетката. От Фенихел получих дезориентация и съмнения, от Райх се научих на наглост, от Хорни - на човешко отношение към терминологията."
2. Отгоре на всичко, Пърлс започнал да ухажва Карен Хорни по време на анализата си. Опитът му да и подари цветя, както си е редно бил интерпретиран като симптом. Пърлс се засегнал, което също било интерпретирано, etc. "Аналитиците - тъжно споделя той - в сложни ситуации се крият зад професионалните си фокуси, избягвайки преките отговори".
3. През 1936 Пърлс пристига на психоаналитичен конгрес в Чехословакия, за да се види с Фройд. Срещата протекла странно. Пърлс пише:
"Посрещна ме възрастна жена /предполагам сестра му/ и зачаках. После вратата се открехна на 2.5 фута и той се показа оттам. Изглеждаше странно, че стои на вратата, но тогава аз нищо не знаех за неговите фобии.
- Пристигнах от Южна Африка за да прочета доклад и да Ви видя.
- И кога си тръгвате? - попита той.
Не помня останалото от четириминутния ни разговор. Бях шокиран и разочарован."
4. През 60-те, Пърлс се заинтересувал от дзен и прекарал два месеца в манастир в Киото, медитирайки под ръководството на учител. По време на обучението, майсторът му задал въпрос: "Какъв е цветът на вятъра?". "В отговор, аз духнах в лицето му и мисля, че той остана доволен", споделя Пърлс.
5. Гещалт-молитвата на Пърлс:
Аз върша своето и ти вършиш своето.
Аз съм на този свят не за това, да съответствам на твоите очаквания.
И ти си на този свят не за това, да съответстваш на моите очаквания.
Ти - това си ти, аз - това съм аз.
Ако се случи да се открием един друг - това е прекрасно.
Ако ли не, нищо не може да се направи.

Случките са от автобиографичната книга на Пърлс "In and out the garbage pail", Real People Press, 1969
На сн.: Фриц Пърлс в Езален институт /photo: Esalen Institute/



четвъртък, 18 юни 2015 г.

Страст и слабоумие /фрагменти/

1. Една девойка поискала да и татуират "Аз обичам Едикого си", но да е на иврит - графиката му им действа възбуждащо. За целта използвала софтуерния преводач "Вавилон". Полученият текст занесла на татуировец и той го извезал на гръбчето и. Сега вече, ако евреин видел гърба и, щял да прочете: "Вавилон" е един от водещите в света софтуерни преводачи".
2. Дъглас Коупланд от "Докато приятелката ми е в кома":
"Доколкото съм разбрал от собствен опит, на двайсет години, човек вече със сигурност знае, че няма да стане рок-звезда. Към двадесет и петата си година, може би ще усети, че стоматолог или учен, също няма да стане. А на тридесет, към теб започва да се прокрадва тъмнината и ти започваш да се питаш дали ще успееш поне да се реализираш, даже без да споменаваме успех или богатство. На тридесет и пет вече като цяло ти е ясно с какво ще се занимаваш през останалият си живот. Човек се примирява със съдбата си."
3. Чух за някакъв експеримент на канадски тв-новинари, мъж и жена. Цяла година мъжът излизал в ефир с един и същ костюм, а жената си сменяла тоалетите често. За нейната външност непрекъснато имало коментари и претенции по форумите, а за мъжа никой нищо не промълвил. Е, всеки знае - мъжът повече му слушат, жената повече и гледат.
4. Даниел Пенак:
"Колко бързо у хората изчезва цялата им христианска благост - фют! и ето - братята и сестрите вече скачат с цялата останала тълпа: "Убий! Убий! Убий!". И опитай да различиш в тази тълпа вярващия от обсебения...
Основният проблем при светците е, че светостта им като правило не стига за целия ден."
5. Вилхелм Райх за ранната психоаналитична техника:
"Понякога у пациента с часове не се появяваха асоциации и на аналитиците им се налагаше да пушат непрекъснато, за да не заспят."

* на сн.: знак

събота, 8 декември 2012 г.

Пурата и аналитикът


1. Много обичам психоаналитичното говорене - закарва те в градини, където береш такива екзотични плодове, че не можеш да повярваш и твърдиш, че не са твоите. 
-Твоите са, огледай ги по-добре - казва аналитикът. И наистина - твои са си, как не си ги видял досега!
2. А ето случай на Кохут /Как лекува анализата, 1999/, когато внезапно аналитичният език превключва на битов /"пурата става просто пура"/:
"...Той закъсня с 25 минути за аналитичния сеанс. Влизайки в кабинета, хвърли коженото си яке върху стола и едва поздравил, се метна със сила на кушетката. Веднага започна бързо да говори и ми разказа, че веднъж бил спрян за превишена скорост на магистралата, че е реагирал войнствено на полицая, който в крайна сметка му връчил солен акт за шофиране с твърде превишена скорост. Пациентът сподели тези събития с дързък, гневен тон, спомняйки си подобни инциденти станали през годините преди и по време на анализата, включително и случаи, когато, докато шофирал с "бясна бързина", участвал в пътно-транспортни произшествия, но нито едно сериозно. Слушах излиянията му в пълно мълчание, но когато след пет минути той млъкна, му казах с привидно крайна сериозност, че ще му дам най-дълбоката интерпретация, която до този момент е получавал в анализата си. Видях силната му изненада при това съобщение: то беше нещо напълно различно от всичко, което му бях казвал до този момент. След няколко мълчаливи секунди рекох много непоколебимо и крайно сериозно: "Ти си пълен идиот". 
Отново се възцари мълчание за около секунда и след това пациентът избухна в топъл  и дружелюбен смях, като видимо се отпусна на кушетката".
3. Е, Хайнц Кохут може да си позволи този ход. Аз - не /ще ме набият/.

*на сн.: не мога да копирам Кохут, но поне Бил Бранд да опитам /оригиналътBrandt - ръцете /

петък, 19 октомври 2012 г.

Дельоз-Гатари и несъзнаваното


Дельоз и Гатари, перфектни, както обикновено, стига да имаш нерви да четеш докрай и после отново и отново.
От "Четири тезиса за психоанализата"
1. Психоанализата препятства производството на желанията. Тя непрекъснато ни говори за несъзнаваното, но постоянно го редуцира, разрушава и спъва. Несъзнаваното се приема за контра на съзнаваното, негатив, паразитиращ върху него. То е враг.
.................................................. Ние пък, твърдим обратното - вие нямате несъзнавано, това не е никакво "То" на чието място ще дойде "Аз". Формулата на Фройд трябва да се обърне. Произвеждайте несъзнавано, иначе ще си останете със симптомите си, с Аз-а си и с вашия психоаналитик. Всеки се труди да го създава от похитеното парченце плацента, което е постоянната му среда за експериментиране. Създавайте несъзнавано, въпреки, че не е толкова просто и не се прави от лапсуси, вицове и даже не от сънища. Несъзнаваното е субстанция, която трябва да се приготви, събере, втечни, то е социално и политическо пространство, което трябва да се завоюва.
2. Знаете ли, какво трябва да направите, за да попречите някому да говори от свое име? Накарайте го да каже "аз".
Хората подлагащи се на анализа са убедени, че говорят и са съгласни да плащат за тази си убеденост. Всъщност, те нямат никаква възможност да говорят. Цялата психоанализа е конструирана така, че да не позволи на хората да говорят, отнемайки им условията за създаване на истинско изказване. Анализират ни десет години, сто години и колкото по-нататък, толкова по-малка е възможността да говорим.
3. Третият тезис трябва да ни покаже, как анализата постига ефекта на потискане на изказването, на разрушаване на желанието. Тук има двоен механизъм: преди всичко, машината за интерпретации, действа така, че всичко, което пациентът може да каже, вече е преведено на друг език, всичко, което той казва, трябва да означава друго нещо. Това е като параноичен режим, в който всеки знак ни отпраща към друг знак в безкрайна мрежа, циклично и в постоянна експанзия. Знакът, построен като означаващо, ни отпраща към означавано /хистеричният пациент е създаден за да осигури това връщане или ехо, подхранващо до безкрайност психоаналитичния дискурс/. В същото това време, механизмът на субективацията осъществява друг знаков режим: този път, означаващото вече не се разглежда в отношение към някакво означавано, а в отношение към субекта.
Интерпретационните режими съществуват във всички деспотични системи с взаимодопълване между император-параноик и велик интерпретатор.
4. Четвъртият тезис касае властта в психоанализата. Да твърдим, както много аналитици, че източник на властта е трансфера, е комично /все едно да кажем, че източник на властта на банките са парите/. Всяка психоанализа е построена върху либералнобуржоазен контракт. Даже мълчанието на аналитика е максимум интерпретация, минаваща през контракта. Но във вътрешността на контракта между аналитик и пациент, се разгръща /тайно и в дълбока тишина/, контракт от съвсем друг вид: този, който разменя либидния поток на пациента. Разменя го за сънища, фантазии, думи и т.н. Именно при пресичане на либидния поток, неразложим и мутиращ, със сегментирания поток на обмена се установява властта на аналитика. И както всяка власт, тя се стреми да направи импотентно генерирането на желания и изказвания, накратко - да неутрализира либидото.
5. С доста от нещата не съм съгласен, но това писане неудържимо ме привлича.

* на сн.: лоно на блондинка. Всъщност - три тъпи камъка, малко листа и влага. Хм, "влага".