Селфитата на Мунк

Хората си мислят, че само те си правят селфита, едва ли не: "Ау, селфитата ние си го открихме, а Захаропланински даде място да си ги плеснем". Грубо и не е истина. Едвард Мунк (1863-1944) например, също много е обичал селфиниите. През 1902 си купил камера "Kodak No2 Bullseye", ето такава

... и си чилвал и инджойвал с нея. Ето малко Мунк'с селфис

Мунк: "Камерата никога няма да замени четката и палитрата, докато не успее да снима в Ада или в Рая."
Мунк, 1903, "Автопортрет в ада"

Зловещата долина

1. Разбираемо е, че момичетата няма-няма и периодично си плесват по едно-две /а понякога и 42/ селфита във ФБ. Обяснимо е - при толкова много бликащи красота, грация и финес как се издържа? То мъжете не винаги издържат и се снимат, че момичетата ли?

2. Обаче, има едни много гадни филтри антибръчкови ли са, що ли, не знам в коя система телефони, но правят лицата на девойките като пластмасови андроиди, което ми реже удоволствието и всъщност, доста ме плаши.

3. А те чували ли са нещо за ефекта на "зловещата долина" /"uncanny valley"/? Описан е от един японец през 1978 г. Става дума, че роботите, наподобяващи външно хора, са ни симпатични до един предел, в който заприличват прекалено много на хора, но все пак не са, което предизвиква отвращение и уплаха у наблюдателя. Прочее, кинаджиите са абсолютно наясно с този ефект и яко го използват, особено в компютърната анимация.

4. Ако всичко това се покаже графично, получаваме кривата на картинката. Зловещата долина е в черния квадрат. Интересна е дистинкцията за движещи се /червената крива/ и неподвижни обекти /синята/

5. Така че, много молим - нека триста хиляди красиви селфита разцъфнат във ФБ, /че даже и мъжки/, пределът е небето, но без разкрасяващи филтри, плийз.

p.s. Някои слагат долу до зомбито и Майкъл Джексън, но това предполагам, е обидно.

Фрагм. - 03-17

1. Непростимо бях забравил какво е, да те вземат първи от детската градина. Каква гордост, какво очарование! Какво мощно доказателство, че най ме обичат мене. А последен? Останал си заедно с група от четирима клетници обикалящи меланхолично около учителката, на която животът към този час и е омръзнал порядъчно, с тъжен трепет поглеждаш към вратата, украсена с безумните произведения на незнаен художник. Какъв живот е това? Защо не идват? А ще дойдат ли изобщо? Дали не са решили повече да не идват?
2. На един приятел му се повредила камерата на телефона, точно когато открил морбидната прелест на мобилографията. И то, как се повредила - снима си той някоя красива гледка, а тя му прави селфи. Друга красива гледка - хоп, пак той отпред! Сменя опции-мопции - няма бе, едната камера само работи и толкоз. Ако беше хитра технологична лисица /а той не е/, можеше да обърне телефона и да си снима пейзажите с камерата за селфита, но тогава, ще му е малко объркано, както е въобще в този жанр.

3. В Бутан не се продават цигари и никой не пуши. Ако си турист, можеш да си внесеш 200 цигари на влизане, независимо за колко време идваш. А то - за колко време идваш - за двеста цигари време идваш, обикновено. И защо да пушат - все едно устата им е заета - всички дъвчат бетел и го плюят. Ето табела приканваща да не се плюе по стените:

4. Джон Скофийлд, един от водещите джаз-китаристи:

"Когато бях по-млад и тъкмо започнах да давам интервюта, си мислех: "еха, колко хубаво - сега ще мога подробно и точно да им обясня какво свиря". А после осъзнах, че всъщност, нищо не мога да разкажа за музиката си. Когато разбрах това, ми стана тъжно и реших: я по-добре да я свиря, вместо да говоря за нея"...

* фото: Angela Bacon Kidwell

Фотоувеличение

1. И като седиш в капанчето на брега и хапваш-пийваш, и поддържаш вял разговор, и ти е хубаво, и докато не си отмалял напълно, ти се иска да направиш нещо творческо, артхаус, изкуство някво, и вадиш телефона, и вземеш, че си заснемеш недоядения кифлоч /това ти е преден план/ и част от бедрата /това ти е среден план и водещ диагонал/, и джапанката - заден план /боке!/, и тая композиция, това нежно Фибоначи веднага да го споделиш, да видят другите мъничко лайфстайл, уникален. Да открехнеш някак си завесата на богатия си вътрешен свят, интимната си същност /кифлата? чехъла? бедрото!/.

2. Номерът е, да не ставаш от мястото си. Значи, какви са ти възможностите - първо селфи разбира се, после - краката ти отгоре - също е интересно. После - аз съм това, което ям - храната, естествено. Наченато гурме-кебапче обрамчено със салатка - кафяво /Джото/ и зелено /Веронезе/ - баси античното, баси фуд-стайла!

3. По-нататък. Оглеждаш се наоколо - да зумираш едни мацки по монокини - не, ще те помислят за маниак, а може наблизо да са чудовищата им /всяка красавица си има чудовище/, ще те бият. После - котки! Хиляди писани чакат нещо за ядене, необичайно пластични и мърляви, почти по човешки разногледи и алчни.

4. Както пишеше в един сайт: "остави ме логнат"

*сн.: Kostis Fokas