1. Всеки си има моменти или периоди, в които те обзема едно приятно равновесие, когато нещата са се закрепили почти неподвижно по хубав начин и ти е комфортно, и въпреки вълнуващите откровения мейд ин Чайна, за кризата с хилядите си възможности - мерси, видях ги тези възможности и някак си не се влюбих в тях.
2. Почти съм сигурен, че човек, освен за полет, щастие, любов и незнам какво си, е роден за хомеостаза. Иначе ходи зъл и невротизиран по Витошка и си мисли за Калашников с муниция.
3. И как да стане, че да изживееш комфортния си момент възможно най-силно /разбирай - най-дълго/? Да спреш на място и силно да се напънеш, досущ в химическа тоалетна - не, едва ли, явно е нещо друго. Или просто да си се сгушиш някъде? Отде да знам?
4. И Хармс, и той с неговите си:
"Чувал съм такъв израз: „Улови момента!“ Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Според мен този израз е безсмислен... Друго нещо е обаче да кажеш: „Запечатайте онова, което става в този момент.“ Това е съвсем различна работа. Ето например: раз, два, три! Нищо не се случи! Така запечатвам момент, в който не се е случило нищо.
Споделих това със Заболоцки. Хареса му много и той цял един ден седя и брои: раз, два, три! И отбелязваше, че нищо не се е случило. Над това занимание го завари Шварц. Той също се заинтересува от този оригинален начин да се запечатва онова, което се случва в нашата епоха, тъй като епохата, както е известно, е съставена от моменти".
5. Сгушването е, все пак
фото: Mike O'Shea
