Показват се публикациите с етикет четене. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет четене. Показване на всички публикации

събота, 10 януари 2015 г.

Какво спрях

1. Фукуяма получи усещането си за край на историята в началото на 90-те, а аз моето за край на литературата - само десет години по-късно. Тебе лъжа, мене истина - някъде към 2000-та спрях да чета худ(ини)-литер(ини), защото получих обсесията, че вече съм изчел всичко стойностно, т.е. всичко, що е belle etre. В залеза на интелектуалната си дейност, опитах няколко по-нови автори, мисля, че последно беше Амели Нютомб. Хареса ми несъмнено, но това беше краят. След това мотивацията ми пресъхна съвсем и минах изцяло на философско-психологически текстове, които са като водата - за разлика от бърбъна, много не можеш да изпиеш. Нито да изчетеш, особено пък, по стария начин - страница след страница.
2. Очевидно съм страдал, защото тогава ми хрумна защитната идея да си преведа книгите в дигитален формат и на освободилото се място да сложа нещо по-полезно - сервизите от баба ми, например. Купих си скенер, приготвих чашите, но скоро се разбра, че зодиакални и други причини не ми позволяват да престоя толкова човекодни неподвижен над луминесцентното чудо очаквайки Вонегът да ми се появи на монитора с веселото: "Здрасти, задник!"
3. Освен това почувствах и тревожно безмислие - ще ги сканирам и после? Не искам да чета Вонегът от екрана - нито имам търпение, нито съм си намерил безплатни очила. Книгите ми, милите, престанаха да бъдат книги - загубиха цвят, мирис и осезаемост - станаха черно-бели, плоски, недокосваеми /не броим мазният пръст на монитора/, т.е. превърнаха се в информация.
4. Организирани в този си формат, книгите-файлове заиграха по законите на софтуера - не можех вече да хвърля Хелър по кучето отсичайки му пътя към пържолата ми на масата, не можех да завра Доктъроу/книгата/ под възглавницата като ми се доспи и т.н. Не, изгряха два нови вида интелектуална дейност: каталогизиране и търсене. Каталог? Библиотека ли ще отварям? Да може леля Седефка да се наслади на идеята за екстаза у Розанов? Но няма да иска тя.
Търсене? Какво да им търся? Да не съм филолог-честотник /който прави честотни изследвания/?
5. Няма да мисля повече

* на сн.: улична балерина в Драма

петък, 12 септември 2014 г.

Фрагм.

1. Тия хора какво им става - четете денонощно, четете за да не оглупеете, който не чете ще умре, заровете пет книги в Борисовата градина, направете си актова снимка с книга, убийте съвременен писател и т.н. Защо, пипъл? Четенето не ми е хранителна добавка. Не изпитвам страх от това, че ако не чета ще оглупея, защото опитът ме учи, че и да си чел и да не си... Каква е тази пленителна всеобща диспансеризация? А страхът от хистеричния обрат "нема да им чета!" къде отиде?
2. Сънищата ми се опростиха до неузнаваемост. Няма го вече дори и онзи опасен тип, влизащ през нощта в дома ми и омагьосващ ме да не мога да се помръдна и дори да изкрещя. Вместо това - сънувам, че си бъркам в носа. Чак ми е неудобно да интерпретирам. Не са мои тия, не са.
3. Обява в санаториум:
"За сведение на почиващите: пред входа на корпус "А" от 8 до 14ч., професионален фотограф ще ви снима за спомен. Тези, които не желаят, ще си отидат без спомен."

* на сн.: Милано, руски моряци пристигат на шопинг.

неделя, 8 юли 2012 г.

Терапевтични диалози


1. Едни познати си говорят.
- Четенето е тежък социален недъг. Започва се обикновено с така наречените "леки четива" - Хари Потър или Букай, например, а по-късно минават на по-тежки произведения и завършват дните си в някой вход с Кафка и Витгенщайн в ръка.
- Един мой познат така умря. В някакво мазе чел с още двама томче на Сартър и след година разви тежък екзистенциализъм.
- Това е много чест случай. Надрусат се по мазетата със Сартър и после умират от свръхдоза.
2. Един кундалини - терапевт разказва:
- Преди около осем години при мен дойде за лечение 39-годишен мъж. Беше живял в чужбина и беше лекуван с медитация-кундалини във Ванкувър. Терапевт му бил китаец от Хонг Конг, очевидно, слаб специалист. Пациентът се оплакваше, че кундалинито му е заседнало в областта на гърдите, в четвърта чакра. Успях да му отпуша канала до втора чакра и пациентът значително се подобри. След това, замина за Англия да следва право. Повишеното натоварване доведе отново до блок на кундалини в 4-та чакра. Пациентът пак се обърна към мен, с треперене на тялото, прерастнало в конвулсии по време на лечението.
Към настоящия момент, пациентът страда от последствията на неправилно пробуждане на кундалини, вече 15 години.
3. Мелъни Клайн /The Psycho-Analytic Play Technique: Its History and Significance/ пише:
"По време на втората сесия, Питър повтори част от материала: сблъска количките, отново разказа за малкия си брат. Аз интерпретирах, че той ми показва как майка му и баща му си сблъскват гениталите /използвайки неговата терминология/ и това води до раждането на брат му. Тази интерпретация даде нов материал и показа амбивалентното  отношение към брат му и баща му. Той сложи фигурка на мъж върху кубче, което нарече легло, бутна я и каза, че е умрял и разорен. После, пак разигра сценката с две мъжки фигурки, но ги избра счупени.Аз интерпретирах, че първата фигурка е баща му, когото той е искал да изхвърли от леглото на майка си и да убие, а двете счупени фигурки представляват баща му и самият той, с когото бащата е трябвало да направи същото. Избрал ги е счупени, защото е почувствал, че ще нанесе вреда на себе си и на баща си, ако го нападне."