С/порно

1. Когато помолиш някого да ти обясни какво е щастие, първо става угрижен, после започва да те облъчва с щампи за “щастието изобщо”. ОК, хората искат да ти услужат с универсалната рецепта, за да се успокоиш и да се разкараш с тъпите си въпроси
2. Настояваш да спрат с концепциите и започват да разказват истории. Всички те са разположени в бъдещето. Това според мен, е първата грешка. Веднага и неминуемо изплуват сюжети за “повече”, “по-голямо”, “по-дълго”, “по-разширено”, “по-далече”, etc. Това е втората заблуда
3. Когато хората свалЯт малко защити, започват да описват състояния, в които са били щастливи. Естествено, те са в миналото. Някой би казал: “Ама това е спорно, това е регрес!”. Тогава - къмон към светлото бъдеще, extend yourself!
4. Докато не осъзнаеш, че главното от достъпните на човека “щастия” е заключено в “Както досега”. Там го търси, другото е порно

* Сн.: Gillian Wearing, “Носете си маските правилно”

Усреднената бабичка и щастието

1. Като се разхождам с камера из някое забравено село и си разглеждам, обикновено излиза някоя бабичка разтревожена да ме пита какво правя. След като я успокоя, че не меря парцели и други параноидни глупости, /това е културално/, бабата подхваща оплакваческия рефрен. Винаги едно и също - колко хора е имало преди тука, деца тичали, животни мучали, етц. На мен пък си ми харесва така - празно, ефектни руини на селски къщи, всичко е обрасло в див плет и коприва - влизаш, излизаш, разглеждаш, няма диалог, няма увод-изложение-заключение.

2. Последната баба беше на около 80 и пак започна да ми опява за преди какъв купон било. И кое е това преди, че и аз да потъна в сладостна нега? Ако вземем 25 години за стандартна възраст на почти осъзнато щастие /СВПОЩ/, значи бабата ми описва впечатленията си за 1959 г. И какво е било тогава? Продължава насилствената колективизация, по руския тертип част от селяните са обявени за кулаци и са обезземлени и репресирани. Властта провежда серия от експерименти върху селския гръб, /например изземва им цялата реколта, включително и семената за следващата сеитба/. Водещ принцип - страх и мачкане. Е, не е било толкова супер, май.

3. Очевидно е, че бабата ми разказва не за социалната история на селячеството, а за това, как се е чувствала тя на 25 години. За личната си физиологична история ми разказва. Ами не е било лошо - тялото ти работи перфектно, дишаш леко, цветовете са ти ярки, мирисите са ти силни, звуците са ти отчетливи, хормоните ти играят на жмичка в главата, надеждите ти са безброй и постоянно се пръкват нови, /въпреки мрънкането на стария Герак: "тия ни разказаха играта"/.

4. Е, бабата няма как да ми каже: "Пич, ако знаеш как се чувствах тогава - какви оргазми, какво чудо, не ме *бяха нито комунисти, нито капиталисти, вервай ми", затова се налага да слушам дълбоко кодираните и спомени и да опитвам плахи интерпретации. Спирам, заваля.

Фючърсни сделки с щастието

1. Повечето хора живеят някакъв друг живот, не своя. "Ей сега, казват си те, още малко ще изчакам, да се случи еди-какво си и заживявам както аз искам". "Ей сега, да ме забележи шефът, да даде някой бонус и се махам - започвам нов живот". "Ей сега, да сменя колата с по-нова и..." Е хайде де, изненадайте света, покажете го този мощен дауншифтинг към мечтите и бликащото щастие.

2. Обаче изчакват - петнайсетина-двайсет години, после още десетина. Към края, една богата нюйоркска баба се похвалила: "живях дълъг и изключително скучен живот." А щастието се оказва тук и сега. Но ти си сключил фючърс с живота си за "там и тогава", да ти го запазят.
("Как кто убил? - переговорил он, точно не веря ушам своим, - да вы убили, Родион Романыч!")

3. Мимолетно е, милото - ту се появи, ту изчезне, ако не го усетиш на момента, иди го търси. Едно време на фризьорските салони пишеше "Студено къдрене. Перманент". Къдрав перманент - о, да, перманентен щастливец - о, не. Въпреки, че не е съвсем така. Ето групите на дълготрайните щастливци, в стил Борхес:

- най-щастливи са наркоманите, получили току що дозата си

- следват участниците в религиозни секти и подобни тоталитарни общности

- следват хора с умствена недостатъчност /олигофрения/

- после са хора нещастни, но не желаещи да си признаят и твърдящи, че са щастливи

4. "Живей незабелязано", е основната теза на Епикур, когато разсъждава за щастието. Бих добавил: и любопитно и добронамерено, но да не съм Епикур?

* на сн.: Дойранско езеро, мека конструкция от варени кости

Любов и щастие

1. Има две тези, които използвам, когато искам да си дам универсално, метаобяснение на човешкото поведение /"последното възможно обяснение", както би казал Фуко/.  Те са: 

а) всичко, което хората правят, в основата си е търсене на любов и б) същото, но вместо любов, слагам щастие.

Може би едното е отгоре и от него произлиза другото и после надолу по веригата, до конкретно поведение. Или са синоними на едно и също състояние.

2. Тези конструкти нямат практическа стойност, освен за да блеснеш в компания или пък, за психологически ребуси, например: изведете любовен мотив от ситуация на убийство с цел грабеж. Не е трудно.

3. Снимах една селска къща. Човекът е започнал да я строи, за да получи любов от близките си и признание от съседите, което би го направило щастлив. Стигайки до третия етаж, той разбира, че никое от децата му не иска да живее в това забито село, иронизират го, наричайки я "гимназия", етц. Не искат да идват и с приятели за купонясване. За какво им е? Нито басейн, нито връстници наоколо, само природа. Предпочитат си оупън еъра, клубовете, евтините хотелчета или палатки по морето - там е купонът. 

4. Строежът е спрян, къщата е непокрита и се руши, както си му е редът - от покрива надолу. Реално погледнато, на човека му е достатъчна стаята на първия етаж вдясно.  Живее си там и не е станал по-щастлив. Дано поне не е по-нещастен.

Април - фрагментасион

1. Четвърти април - 80 години от рождението на Андрей Тарковски /1932 - 1986/;

2. Тарковски, заедно със Зануси били в Щатите, чели лекции, туй-онуй. Един студент попитал Тарковски какво да направи, за да се чувства щастлив. Тарковски не разбрал въпроса, Зануси му обяснил: "Това е типично американски въпрос".

- Преди всичко, не е ясно дали сте роден за да бъдете щастлив... започнал Тарковски.

Студентът нищо не разбрал от отговора. Зануси му обяснил: "Това е типично руски отговор".

3. Силициева или силиконова долина? Разбира се, от двата варианта, аз предпочитам Силиконовата долина, защото си я представям цялата в изкуствени цици, което може и да е отблъскващо, но е интересно. А "силициева" като кажат, си я представям цялата в чипчета - чипче до чипче. Ясно е, че такава долина няма как да ме привлича особено.

4. Намазаната филия винаги пада откъм маслото, а котката винаги пада на краката си. Дали ще е достатъчно хуманно, да намажем котка с масло на гърба и да я пуснем от минимална височина за да видим какво ще стане?

5. Силно контекстуална шега за Ленин.

Като дойде пратеник от народа, заповядвал: "Да се нахрани, да му се даде чай, да се стопли и да се разстреля, непременно да се разстреля!

В оригинал:  "Накормить, напоить чаем, обогреть и расстрелять, непременно расстрелять!"

* на снимката: начин да се превърне мост в безполезен арт обект.

Видове лекарско щастие

След кратки и повърхностни наблюдения /т.е., възможно най-достоверните/, установявам следните видове лекарски щастия в България:

1. Малко, романтично лекарско щастие /МРЛЩ/ - някоя фармацевтична фирма те завежда на екскурзия в чужбина, поемайки всички разходи;

2. Средно, романтично-финансово лекарско щастие 

/СРФЛЩ/ - да влезеш в мрежата на хората, препитаващи се от конгресен туризъм. Обикновено, в началото се самофинансираш, ако можеш, комбинираш с МРЛЩ. След известно натрупване, следва инициация, после се практикува самостоятелно.

3. Голямо, финансово лекарско щастие /ГФЛЩ/ - всякакъв вид изнудване на пациента да си плати, задето е занимавал лекаря със себе си, пречейки му по този начин да си върши работата

Бива два вида:

а) законно - избор на екип, някакви екзотични такси, насочване към ненужни, скъпи изследвания, изписване само на определени лекарства, за което лекарят ще получи процент или/и МРЛЩ от фирмата производител. Това е добър старт и към СРФЛЩ;

б) незаконно /всички видове рушвети/. Със загрижен поглед и подходяща формула, пациентът се вкарва в състояние на лек транс, след което се проверява съдържанието на портфейла му - неговият и на близките му;

4. За да няма неясни моменти: горното написах в ясно съзнание, воден изключително от неприкрита завист.

На снимката: постепенно, по чистата повърхност, започват да се появяват болестни петна

Джармуш и щастието

1. Някъде видях следната мисъл: "Който не се връща към местата, където е бил щастлив е глупак". Божичко, каква заблуда, помислих си - че можеш да се върнеш обратно към позлатените от залеза райски градини и да се почувстваш щастлив. О, не, не можеш. Най-много да пророниш скъпа мъжка сълза или нежно женско "хлип-хлип-хлип".

2. Има един филм на Джармуш - "Прекършени цветя". Като оставим настрана патетичното заглавие, това е почти единственият му "нормален" филм, който разглежда точно този проблем - невъзможният опит да се върнеш обратно в рая, откъдето си бил изгонен, след тежък гаф. Правиш един кошмарен трип по старите явки и какво да видиш - местата не са същите, хората не са същите и най-лошото - ти не си същия. Е, облаците по небето и те са различни, но това е по-малък проблем. 

Обаче има едно нещо, което е константно - мирисите, но това едва ли е достатъчно за да те направи щастлив.

3. Мисля, че накрая състоянието на главния герой бе предадено неземно готино и достоверно /Бил Мъри, все пак, нали!/ - самотен, тъжен, объркан, почти халюциниращ. И в никакъв случай не щастлив.

4. Така че, ако някой има нужда от девиз на тема щастие, правилната формулировка е: "Който се връща към местата, където е бил щастлив е глупак".

5. Възможно ли е да не съм прав?

PS Отварям Уикипедията и установявам, че филмът е "комедийна драма". Баси, цялата уикипедия е една комедийна драма, но нейсе.

* на снимката: РД на Далай Лама.